НАЧАЛОТО НА НАСЕЛЕНОТО МЯСТО ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 1, Т. 14, ЧЛ. 30, Т. 93, ЧЛ. 60, 61 И 62 ППЗДвП СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ УКАЗАТЕЛЕН ПЪТЕН ЗНАК № 93, ПОСТАВЕН ПРЕД НАСЕЛЕНОТО МЯСТО

Председателят на Върховния съд на НРБ е направил предложение да се издаде тълкувателно решение относно определяне началото на населено място по смисъла на чл. 1, т. 14, чл. 30, т. 93, чл. 60, 61 и 62 ППЗДвП.

В предложението се посочва, че в съдебната практика има две становища по въпроса за определяне началото на населеното място. Според едното началото на населеното място се определя от съществуването на сгради от едната, от другата или от двете страни на пътя. Особените правила за движение в населено място са приложими само при наличието на сгради, включени в населеното място. В този смисъл е решение № 14 от 18.01.1989 г. по н. д. № 15/1989 г. на Върховния съд, Военна колеги.

Според другото становище началото на населеното място се определя от указателния пътен знак № 93 по чл. 30 ППЗДвП, а края му - от пътния знак по т. 94 на същия член. Те се поставят от двете страни на населеното място. Зоната на действие направилата за движение в населеното място обхваща участъка на пътя между пътните знаци, посочени по-горе. В този смисъл са постановени решение № 354/1986 г., решение № 193/1986 г. и др. на Върховния съд, III наказателно отделени.

Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд съобрази следното:

Изразеното становище по решение № 14/1989 г. на Върховния съд, Военна колегия, че понятието "населено място" е определено в текста на чл. 1, т. 14 от ППЗДвП като "застроена със сгради територия" се основава на неправилно тълкуване на закона. Елиминирана е съществена част от този текст, който в цялост определя понятието "населено място",...