О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3915
гр. София, 06.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ
ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато разгледа докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 2343/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 3279/14.03.2023г. на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, подадена чрез пълномощника гл. юрк.А. М., срещу решение № 96 от 21.02.2023г., постановено по въззивно гр. дело № 44/2023г. на Благоевградския окръжен съд. Въззивното решение се обжалва, в частта, с която е потвърдено решение № 906933/21.11.2022г. по гр. д. № 3432/2019г. на РС-Благоевград в осъдителната част и по този начин Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР е осъдена да плати на З. Д. А. сумата 1 715,31 лева-допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 17.12.2016г. до 17.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2019г. до окончателното плащане.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281, т.3 ГПК са нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът иска да бъде допуснато касационно обжалване на решението в осъдителната му част, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като формулира следния материално-правен въпрос: При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Според касатора въпросът обуславя решението, а въззивният съд се е произнесъл по него в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В преклузивния срок по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба З. Д. А. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 5001 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 и превръщането му в дневен.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е частично уважен за сумата 1 715,31 лева, въззивният съд е приел, че в периода от 17.12.2016г. до 17.12.2019г. ищецът е работил по служебно правоотношение с ответника на смени по график; полагал е нощен труд за времето от 22,00 часа до 6,00 часа, като е отработил 1 680 часа нощен труд, които са му платени; отработените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневното работно време възлизат на 1 920,24 часа; разликата от 240,24 часа (1 920,24-1680) не е отчетена; стойността на тези часове е 1 715,31 лева, която не е начислена, нито е платена на ищеца. Според съда в случая са приложими разпоредбите на Кодекса на труда, за да не е налице по-неблагоприятно положението на държавните служите по ЗМВР спрямо положението на наетите по трудово правоотношение и по-специално приложение следва да намери чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Изводът е подкрепен и със съображения, произтичащи от Решение от 24.02.2022г. по дело С-262/20 на СЕС.
Този състав на ВКС намира, че касационно обжалване следва да се допусне, тъй като са налице и общата, и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос е обусловил правните изводи на въззивния съд. По така поставения въпрос е постановено Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, с което се уеднакви противоречивата съдебна практика по поставения въпрос, включително и с позоваване на решението на СЕС, цитирано от въззивния съд и на ХОПЕС. Според тълкувателния акт „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.“ Касационно обжалване на решението следва да се допусне за да се провери съответствието на решаващите съображения на въззивния съд с приетото тълкувателно решение на ОСГК по поставения въпрос.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса в размер 35 лева, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 21.02.2023г. по въззивно гр. дело № 44/2023г. на Благоевградския окръжен съд в обжалваната осъдителна част.
УКАЗВА на касатора Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена в полза на ВКС държавна такса в размер 35 лева.
При неизпълнение на указанията в предоставения срок касационната жалба ще бъде върната, а производството пред ВКС-прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на IV ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: