О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3433

София, 03.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 2355 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Подадена е касационна жалба от ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на жилищна сграда – блок 464, находящ се в [населено място],[жк], представлявани от управителя на ЕС Д. Г. Т., чрез пълномощника адв. Д. Н., срещу решение № 1589 от 21. 12. 2022 г. по гр. д. № 1744/2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, потвърждаващо решение № 266579 от 17. 11. 2021 г. по гр. д. № 2331/2020 г. на СГС, ГО, 7 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от етажните собственици срещу Столична община, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на Столична община, че етажните собственици са собственици на самостоятелен обект на собственост – детска занималня с идентификатор ***, с площ от 49, 78 кв. м., находяща се на първия етаж на блок 464,[жк], [населено място]. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение в посочената част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК

Подадена е касационна жалба от ответната страна –[Фирма 1], чрез процесуалния представител юрисконсулт М. С., срещу решение № 1589 от 21. 12. 2022 г. по гр.. д. № 1744/2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, потвърждаващо решение № 266579 от 17. 11. 2021 г. по гр. д. № 2331/2020 г. на СГС, ГО, 7 състав, В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от етажните собственици срещу Столична община, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на Столична община, че етажните собственици са собственици на две нежилищни помещения – помещение за посрещане на гости с идентификатор ***, с площ от 46, 53 кв. м., и помещение за нощуване на гости с идентификатор с идентификатор ***, с площ от 47, 52 кв. м., находящи се на първия етаж на блок 464,[жк], [населено място] и съставляващи общи части на жилищната сграда по предназначение. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърляне на предявения иск.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства, въз основа на представените писмени доказателства (челна страница на Проект за обект „Жилищен блок за млади семейства“ № 4, ул. ***,[жк], по част Архитектурна, фаза –работна, изготвен от КИПП през 1981 г., Обяснителна записка към архитектурния проект, Таблица за ценообразуване, писма от 19.07.2016 г. и от 11.10.2018 г. на кмета на Район „Младост“, СО, нотариални актове и договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени по реда на НДИ /отм./ и по реда на ЗОС – от л. 130 до л.190 от делото на СГС):

Процесният жилищен блок е построен за общежитие през 1983 г., с инвеститор Главна дирекция за изграждане на София (ГДИС) – Жилищно строителство към Столичен общински народен съвет. Съгласно представената челна страница на архитектурен проект за обект „Жилищен блок за млади семейства“ № 4, ул. ***,[жк], по част Архитектурна, фаза –работна, изготвен от КИПП през 1981 г., и Обяснителна записка към проекта, етажите от II до VIII са типови и съдържат по 8 жилища – двустайни, едностайни и гарсониера, общо 56 жилища, а първият етаж е за общо ползване, предвиден за удовлетворява нуждите на обитателите на общежитието и техните гости. По първоначалния проект етажът е съдържал следните помещения: приемен вестибюл - 35, 02 кв. м., едностаен апартамент за портиер и портиерна - 41, 86 кв. м., помещение за нощуване на гости – 30, 40 кв. м., помещение за посрещане на гости - 35, 17 кв. м., библиотека – читалня - 42, 60 кв. м., помещение за тихи игри и билярд – 35, 48 кв. м., помещение за хоби занимания -35, 48 кв. м., детска занималня - 21, 30 кв. м.

Впоследствие първоначалният архитектурен проект е бил променен, като на първия етаж от блока са обособени 4 бр. самостоятелни обекта (писмо от ГДИС - София до УАГ от 07. 01. 1983). Това обстоятелство е отразено и в Таблица за ценообразуването на блока, в която е посочено, че първият етаж съдържа 4 самостоятелни обекта, към които са определени и съответни идеални части от общите части на сградата: стая и кухня със застроена площ от 47, 52 кв. м., стая и кухня със застроена площ от 47, 52 кв. м., стая и кухня със застроена площ от 30, 48 кв. м. и детска занималня с площ от 48, 22 кв. м. Всички останали обекти (две стаи за нощуване на гости, заедно с баня - тоалетна и антре към тях, две стаи за хоби занималия, заедно с килер и антре към тях, библиотека – читалня, две помещения - за тихи игри и за билярд, заедно с антре към тях), изградени на първия етаж от сградата, представляват общи части на същата. За процесния бл. 464 (стар номер 4) се съхранява само един чертеж, отразяващ разпределението на първия етаж от блока и това е именно чертежът, представен по делото.

В приложените по делото писма от район „Младост“, СО, също е посочено, че първият етаж включва четири самостоятелни обекта – три апартамента и детска занималня, които не са общи части, а останалите обекти на етажа съставляват общи части на сградата.

Вещото лице е направило извод, че помещенията, описани като стая за нощувка на гости и стая за посрещане на гости, по предназначението си представляват общи части на сградата. По отношение на нежилищен обект „Детска занималня“ вещото лице е направило извод, че същият представлява самостоятелен обект в сградата, който не съставлява обща част по предназначението си.

Етажните собственици притежават самостоятелни жилищни обекти в жилищен блок ***,[жк], [населено място], на основание сключени договори за продажба на държавни недвижими имоти по реда на НДИ, договори за продажба на имоти – частна общинска собственост и нотариални актове.

Процесните обекти са актувани като частна общинска собственост с АЧОС № 2476/22.05.2019 г., АЧОС № 2477/22.05.2019 г., АЧОС № 2201/25.10.2016 г., като АЧОС № 2201/25.10.2016 г. за обект с идентификатор: *** по КККР на [населено място], с площ от 48. 22 кв. м. и 1. 794 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж е съставен на основание § 10 от ПЗР на ЗОС

При формиране на изводите от правна страна въззивният съд е съобразил практиката на ВС и на ВКС (тълкувателно решение № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г., ОСГК на ВС, решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г., 2 г. о., решение № 280 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 1718/2013 г., 1 г. о., решение № 280 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 1718/2013 г., 1 г. о.), според която при определяне дали даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не е и може да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има предвид неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици с оглед строителните книжа или след извършено преустройство от собственика (съсобствениците) на сградата. Меродавният момент към който се преценява този статут е на възникване на етажната собственост. Да се измени предназначението на общата част означава да се придаде друг характер на съсобствеността, а това може да стане само със съгласието на всички собственици на сградата. Волята на собствениците за промяна предназначението може да не е изразена изрично, но трябва да следва от поведението им, което да разкрива недвусмислено такава воля.

Посочено е, че в съдебната практика относно общите части по предназначение (портиерско жилище, подпокривно пространство и др.) е възприето, че до възникването на етажна собственост чрез продажби на жилища по НДИ /отм./, държавата като единствен собственик е свободна да извършва всякакво преустройство, което не е забранено от закона, и да определи предназначението на всеки обект. От значение е моментът, в който съответното предназначение е било придадено на даден обект, като когато това е станало преди отделните самостоятелни обекти да са разпределени в изключителна собственост между различни съсобственици, т. е. преди възникването на етажната собственост, меродавно за приобретателите на тези обекти е предназначението, което е било придадено по волята на едноличния собственик на сградата. При определяне статута на част от сграда като обща част е релевантно, съгласно чл.38 ЗС, единствено предназначението на съответната част към момента на възникване на етажната собственост. Релевантно е при учредяването на етажната собственост спорният обект, който не е обща част по естеството си, ако е бил проектиран и дори фактически изпълнен за обслужване на цялата сграда, да не е бил с променено по волята на собственика предназначение.

Прието е, че в случая предназначението на детската занималня е било променено още през 1983г., по решение на собственика на цялата сграда – държавата, а ЕС е възникнала едва през 1991 г., когато са реализирани първите продажби на отделни жилища по реда на НДИ /отм./. Няма пречка държавата да промени предназначението на някои от обектите, предназначени за общо ползване на първи етаж, ако това е станало в периода от 1983г. до 1991г. Към възникване на етажната собственост обектът „Детска занималня“ на първи етаж от жилищния блок вече не е бил обща част по предназначение, тъй като не е бил предназначен да обслужва етажните собственици. Този обект е общинска собственост, съгласно § 10, ал. 1 от ЗОбС и по отношение на него искът за собственост е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Относно другите две помещения - „помещение за посрещане на гости и „помещение за преспиване на гости“ е прието, че същите представляват обща част на сградата по предназначение, което е отразено в архитектурния проект от 1981г. и обяснителната записка към него. Същите са включени и оценени като общи части в Таблица за ценообразуването, при определяне стойността на всеки от жилищните обекти. Към релевантния момент на възникване на ЕС с първите продажби по реда на НДИ /отм./ тези две помещения, заснети в КККР на [населено място] като самостоятелни обекти в сграда с идентификатори ***и ***, не са променяли статута си на общи части в сградата по своето предназначение. След като към момента на реализирането на строителството процесните помещения за гости са били предвидени като обща по предназначението си част и това предназначение не е било променено от едноличния собственик на сградата преди възникване на етажната собственост, то същите принадлежат на етажните собственици. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че помещенията се ползват като приемна на полицейските и младши полицейските инспектори от Г. Т. полиция при сектор “Охранителна полиция“ на 07 РУ - СДВР. Заснемането на двата обекта в кадастралната карта също е без правно значение при преценка на статута им на обща част.

Придобиването на отделен обект в сграда в режим на етажна собственост е способ за придобиване и на съответстващите му идеални части от общите части на сградата (чл. 40, ал. 1 ЗС). Режимът е на главна вещ и принадлежности към нея. Обемът на общите части за всеки един от собствениците в етажната собственост се определя към момента на учредяване на етажната собственост по начина, указан в чл. 40 ЗС. Разпоредбата е императивна и етажните собственици не могат да уговарят дялове от общите части по друг начин, освен като съотношение между стойностите на отделните обекти. Но дори и без да са точно определени общите части на всеки един от индивидуалните обекти на собственост в сградата, в режим на етажна собственост, те съставляват неотменна част от правото на собственост на съответния самостоятелен обект и могат да бъдат предмет на самостоятелна искова защита.

В обобщение е направен извод, че детската занималня не е принадлежност към главната вещ – жилищата, съгласно чл. 98 ЗС, и приобретателите по договорите с държавата не са придобили права върху нея. Другите две помещения са принадлежност към жилищата на етажните собственици, тъй като са общи части на сградата, предназначени за задоволяване нуждите на етажната собственост.

Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по жалбата, подадена от[Фирма 1].

В касационната жалба и уточняващата молба не е формулиран нито един материалноправен или процесуалноправен въпрос, включително след предоставената от администриращия съд възможност това да бъде направено. Както касационната жалба, така и уточняващата молба съдържат само оплаквания за постановяване на решението при допуснати процесуални нарушения, при необоснованост на фактическите изводи и в противоречие с материалния закон.

С. Т. решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на насрещната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК.

Развитите в касационната жалба и уточняващата молба оплаквания за постановяване на решението при допуснати процесуални нарушения, при необоснованост на фактическите изводи и в противоречие с материалния закон по съществото си представляват касационни основания по чл. 281 ГПК и изискват преценка на правилността на решението, каквато е недопустимо да се извършва на етапа по чл. 288 ГПК.

Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по касационната жалба, подадена от ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на процесната жилищна сграда.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. Допустимо ли е въззивният съд да изложи към решението си мотиви, в които да не обсъди всички доводи и възражения на страните и представлява ли това съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

2. Допустимо ли е помещение, което съгласно архитектурния проект и одобрените строителни книжа на сградата е предвидено за общо ползване, да не бъде определено като обща част на сградата по предназначение.

Касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се осъществява само в случай на допускане до касационно обжалване на определението. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, тъй като изводите на въззивния съд съответстват на събраните доказателства и не противоречат на правилата на формалната логика. Посочените в изложението пороци на решението, представляващи оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен въпрос. В съответствие с практиката на ВКС, формирана по приложението на чл. 269, чл. 235, ал. 2 и ал. 4, чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд, като инстанция разрешаваща по същество материалноправния спор и при съобразяване с уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и с правомощията си по чл. 269 ГПК, е разгледал и обсъдил изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и възраженията в отговора на въззивната жалба, както и защитните тези и доводи на страните. Подложил е на самостоятелна преценка релевантните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, посочил е кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства. Тези изводи са намерили писмено отражение в мотивите към въззивното решение.

Вторият въпрос не отговаря на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият не кореспондира с установените по делото факти, поради което разглеждането му не би повлияло на изхода на делото. Вярно е, че по архитектурен проект помещението „детска занималня“ е било предназначено за задоволяване нуждите на етажните собственици и общото му ползване от тях. Впоследствие обаче, собственикът на сградата е променил както площта на помещението, така и предназначението му – да бъде самостоятелен обект на собственост, който да не е предназначен за общо ползване от етажните собственици и да не съставлява обща част на сградата. След промяна на предназначението му е възникнала и етажната собственост. Тоест, към възникване на етажната собствено помещението не е било предназначено за общо ползване от етажните собственици и за задоволяване на потребностите им.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Предвид неуважаването и на двете касационни жалби, разноските за касационното производство следва да останат за сметка на страните, така както са направени.

С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1589 от 21. 12. 2022 г. по гр. д. № 1744/2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: