4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 690

гр. София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 2359 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно А. Д. Д. Бог: Живот и Здраве“ АД, [населено място], срещу въззивно решение № 583/22.12.2022 г., постановено по възз. т. д. № 642/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 260075/24.06.2022 г. по т. д. № 98/2021 г. на Окръжен съд – С. З. и касаторът е осъден да заплати на Т. В. И. сумата 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от получени травми, вследствие претърпяно на 27.07.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2020 г. до окончателното й изплащане.

Въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 35 000 до претендирания размер от 50 000 лв. (частичен иск от сумата 60 000 лв.), не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на Б. Г. С. - трето лице помагач на страната на „Застрахователно А. Д. Д. Бог: Живот и Здраве“ АД.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпроса – „как следва да се прилага принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя“. Поддържа се противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/1968 г.

Ответната страна по жалбата Т. В. И., чрез адв. П. К., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 24.07.2020 г., около 14:10 часа по път I-6, км 346, в посока запад-изток, е настъпило ПТП с участието на мотоциклет „Х. ВФ 750 Ц М.“, с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Б. С., вследствие на което е пострадала возещата се на мотоциклета пътничка - ищцата Т. И.. Установено е, че вина за настъпилото ПТП има водачът, който е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е станал причина за настъпване на произшествието. Не е спорно наличието на валидно сключен договор с ответното дружество по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетата по делото съдебномедицинска експертиза, апелативният съд е посочил, че от процесното ПТП на ищцата са причинени счупване на петата метакарпална дланна кост на лявата ръка и разкъсно-контузна рана в областта на лявото коляно, съчетана с лезия на екстензорния латерален ретинакулум. Била е настанена по спешност в МБАЛ „Д-р Х. С. ЕООД - [населено място], където под локална анестезия е направена ревизия на раните, лаваж, дренаж, послоен шев, гипсова имобилизация за ръката, браунова шина за коляното, с препоръка шините да се носят 25 дни. Установено е, че поотделно двете травми са с период на възстановяване при правилно лечение около 3 – 3,5 месеца, като за втората травма – този период е около 45 дни, като с последваща рехабилитация би се удължил с още 15-20 дни. Ищцата е провела 7–дневни рехабилитационни процедури за преодоляване на след имобилизационните дефицити. Фрактурата на ръката е зараснала напълно, но приплъзването на вътреставния фрагмент е създал дефект на ставата с непрекъсната болезненост. Движенията са възстановени, но болезнени при опит за активна маскимална флексия, като при бързо свиване на юмрук 5-ти пръст се възкачва върху 4-ти пръст. Лявата колянна област е нормална, без оток, с възстановена флексия и пълна екстензия. При тези данни въззивният съд е приел, че сумата от 35 000 лв. справедливо ще овъзмезди ищцата за претърпените неимуществени вреди, като в тази връзка са съобразени възрастта на пострадалата; броя, вида и характера на получените травматични увреждания; болничният престой и периода, в който болките и страданията са били интензивни; проведеното лечение и продължителността на възстановителния период; наличието на остатъчни негативни последици за здравето; обществено – икономическите условия в страната и лимитите на застрахователно покритие към датата на ПТП.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата.

По приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, респ. критериите, които следва да се съблюдават от съда при приложението на принципа за справедливост по тази категория искове, въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираното от касатора ППВС №4/1968 г.

Няма съмнение, че принципът на „справедливостта“ предпоставя извършване на преценка от съда на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело, които трябва да се вземат предвид при определяне на дължимото обезщетение. Като критерии за размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на пострадало от деликт лице, са възприети характерът и тежестта на увреждането, обстоятелствата, при които е получено, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, степента и периода на възстановяване, отражение върху работоспособността, медицинските прогнози за здравословното състояние, възрастта на пострадалия, обществено-икономическите условия на живот в страната и др. (вж. - ППВС № 4/1968 г.). В случая, по предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ въззивният съд е съобразил тези критерии, взел е предвид фактите и обстоятелствата, релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност. В този смисъл, не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика. Оплакванията и доводите на страната за незаконосъобразност и необоснованост на правните изводи в обжалваното решение са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Наличието на задължителна съдебна практика на ВС и ВКС по поставения въпрос, изключва бланкетно и без аргументация соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за селектиране на жалбата.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 583 от 22.12.2022 г., постановено по възз. т. д. № 642/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.