О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60760

ГР. София, 10.11.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.09.21 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1532/21 г., за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №5007/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу А. С. иск по чл.439 ГПК - за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата от 13 000 евро, главница по запис на заповед с падеж 10.12.2010 г., сумата 508 лв. – разноски за държавна такса и сумата от 474 лв. – разноски за адв. в.ие, за които суми е издаден изпълнителен лист от 1.03.12 г. по посоченото дело на СРС.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с ТР №2/13 г. ОСГТК е разрешен правният въпрос от предмета на спора: Съставляват ли изпълнителни действия изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, изпращането на уведомления и съобщения до длъжника или трети лица или проучването на имущественото състояние на длъжника?

Правният въпрос: Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ до съдебния изпълнител, подадено по прекратено по реда на чл.433, ал.1,т.8 ГПК изпълнително производство? – е решен според касатора в противоречие с практиката на ВКС – р. по гр. д. №1812/15 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №1385/12 г. на четвърто г. о., по гр. д.№1953/15 г. на четвърто г. о. и по гр. д. №2306/15 г. на четвърто г. о. При условията на евентуалност, ако не се установи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по този въпрос, касаторът намира, че касационно обжалване следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като по въпроса няма формирана практика на ВКС, която да му даде еднозначен и убедителен отговор.

В противоречие с практиката на ВКС - р. по т. д. №1248/13 г. на първо т. о., според касатора е решен и правният въпрос: Длъжен ли е съдът да зачете изтеклата в полза на длъжника погасителна давност, който факт се е осъществил в рамките на исковия процес по предявения отрицателен установителен иск в хипотезата на чл.235, ал.3 ГПК?

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел за установено във връзка с твърденията в исковата молба, че срещу ищеца - касатор са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 21.02.12 г. и изпълнителен лист от 1.03.12 г. по изп. дело №3667/12 г. на СРС. С тях ищецът - касатор В. е осъден да заплати на ответника С. сумата от 13 000 евро, представляващи главница по запис на заповед, издадена на 29.11.10 г. с падеж на 10.12.10 г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.11 г. и сторените разноски.

По соченото в исковата молба изпълнително дело № 20138440400679 на ЧСИ С. Я., образувано от ответника срещу ищеца, по инициатива на взискателя и по преценка на съдебния изпълнител са били предприети действия по проучване на имуществото на длъжника чрез справки в базата данни на Агенция по вписванията, банкови институции, централна база/ регистър АИС - КАТ, Национална агенция по приходите.

Със запорно съобщение изх. № 22206/23.04.2014 г. на основание чл. 450 от ГПК е бил наложен запор върху четири леки автомобила, собственост на длъжника, подробно описани в изпратеното запорно съобщение.

От представените документи по изпълнителното дело се установява, че на 22.05.2014 г. ЧСИ С. Я. е депозирал пред съдията по вписвания молба за вписване на възбрана върху 2/15 идеални части от недвижим имот на длъжника, находящ се в [населено място], представляващ нерегулирано дворно място, с площ от 560 кв. м., подробно индивидуализиран в молба за вписване на възбрана с изх. № 27431/22.05.2014 г. на ЧСИ. Поисканата обезпечителна мярка е била наложена на 04.06.2014 г. под № 20155 в описната книга.

С разпореждане от 23.06.2014 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на недвижимия имот за 15.07.2014 г. от 10: 00 часа, като на длъжника по изпълнението – ищец в настоящия процес, както и на останалите съсобственици са били изпратени призовки за принудително изпълнение съответно от 03.07.2014 г. и 08.07.2014 г. Разписките установяват, че съобщенията са върнати като неполучени поради невъзможност за установяване на адресата или на друго лице, което да приеме книжата на посочените адреси. Описът не е осъществен, поради ненадлежно уведомяване на страните и съсобствениците на посочения имот.

От представените документи по изпълнителното дело се установява, че на 28.06.2016 г. взискателят е депозирал пред частния изпълнител молба за насрочване и извършване на опис на недвижимия имот, собственост на длъжника и за последващо провеждане на публична продан. С писмена резолюция – разпореждане от 04.07.2016 г. съдебният изпълнител е насрочил провеждане на опис за 19.08.2016 г. от 10: 00ч. Видно от изпратената на длъжника призовка за принудително изпълнение от 12.07.2016 г., лицето не е било намерено на адреса.

С молба от 19.12.2016 г. взискателят е отправил искане към ЧСИ С. Я. да бъде насрочена нова дата за провеждане на опис на недвижимия имот на длъжника и за последващо изнасяне на публична продан на недвижимото му имущество. С разпореждане от 24.01.2017 г., обективирано в писмена резолюция върху молбата, съдебният изпълнител е оставил без уважение направеното искане.

С последваща молба вх. № 001823/13.01.2017 г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с искане да бъде назначен особен представител на длъжника с цел продължаване на производството и осъществяване на законосъобразни действия спрямо задълженото лице. С определение № 106281 от 28.04.2017 г. по гр. д. № 8471/2017 г. по описа на СРС, 42-и състав на длъжника по изп. дело № 20138440400679 по описа на ЧСИ Ст. Я. е назначен особен представител.

С разпореждане от 20.09.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил извършване на опис на имота на 20.11.2017 г. от 10: 00 часа. С разпореждане от 20.11.2017 г. първоначално насроченият опис е бил отложен за 13.12.2017 г., за което длъжникът е уведомен чрез назначения му особен представител. Посоченият от взискателя имот е надлежно описан от ЧСИ на определената дата, за което на същата – 13.12.2017 г. е съставен протокол за опис и оценка на недвижими имущества по реда на чл. 484 от ГПК.

С разпореждане от 08.01.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщения до останалите за съсобственици по реда на чл. 500, ал. 2 от ГПК, в което ги уведомява за възможността да изразят желание за извършване на публична продан по отношение на техните идеални части от недвижимия имот.

С обща молба вх. № 002672/17.01.2018 г. останалите съсобственици на процесния имот са заявили, че не желаят притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху имота да бъдат предмет на предстоящата публична продан.

С разпореждане от 08.01.2018 г. съдебният изпълнител е насрочил провеждане на публична продан от 08.02.2018 г. до 08.03.2018 г., заедно с разпореждане обявлението да бъде разгласено.

С постановление от 28.02.2018 г., издадено в изпълнение на издадената в настоящото исково производство обезпечителна заповед, изпълнителното производство е било спряно, а с това и инициираната процедура за извършване на публична продан на недвижимия имот.

След подробно излагане на фактическите данни по образуваното пред ЧСИ Ст. Я. изп. дело, въззивният съд е приел, че не се установява период, по –дълъг от 2 години, в който взискателят да е бездействал, поради което изпълнителното производство не е прекратено по право на осн. чл.433, ал.1,т.8 ГПК. Не се установява и период от 3 години / каквато е приложимата в случая погасителна давност, съгл. чл.531, ал.1,вр. с чл.537 ТЗ/, считано от всяко предприето и прекъсващо давността валидно изпълнително действие, в който взискателят да е бездействал, поради което вземането му не е погасено по давност. По тези съображения искът по чл.439 ГПК е отхвърлен като неоснователен.

При данните по делото първият от поставените въпроси не е разрешен в противоречие с ТР №2/13 г. ОСГТК – след налагане на възбраната върху имота на 4.06.14 г., ЧСИ е насрочил опис на недвижимия имот на 15.07.14 г., който не е осъществен поради нередовно призоваване на страните. Извършването на нов опис на имота и изнасянето му на публична продан е поискано от взискателя на 28.06.16 г. Съгласно цитираното ТР искането да бъде приложен определен способ или да бъде извършено определено действие прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи; давността се прекъсва с всяко действие за принудително изпълнение, независимо дали то е достигнало до крайния си процесуален резултат. Давността в изпълнителния процес се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и предприемането на всяко отделно изпълнително действие, изграждащо изпълнителния способ.

Вторият въпрос е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, въз основа на данните за поисканите от взискателя и предприети по изпълнителното дело действия, че производството не е прекратено на осн. чл.433, ал.1,т.8 ГПК. Но дори да е настъпила перемция, вземането не е погасено по давност – давността тече от последното валидно изпълнително действие и в случая не е изтекла / в подобен смисъл е р. по гр. д. №1174/20 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС, четвърто г. о. по гр. д. №931/21 г./. Цитираното от касатора решение на ВКС по гр. д. №1953/15 г. на четвърто г. о. е за друга хипотеза – на обезсилени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, и е неотносимо за случая. Поставеният въпрос не обосновава общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК, нито допълнителните осн. по т.1 и 3 на с. р., тъй като е застъпен в практиката на ВКС и съдилищата, на която въззивното решение съответства – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.

Третият въпрос също не е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС, ТК – в настоящия случай с определение от 24.01.18 г. е допуснато обезпечение на заведения от касатора иск по чл.439 ГПК чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело и е издадена обезпечителна заповед на 13.02.18 г. Въз основа на нея изпълнителното производство е спряно с постановление на ЧСИ от 28.02.18 г. Съгласно р. по гр. д. №694/19 г. на трето г. о. на ВКС, „ в гражданското право общото правило е, че давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си. Ако не е задължен и няма правна възможност да действа / както е в случая след спиране на изпълнението/, давност не тече.”

Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалването по поставените от касатора правни въпроси и ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр. д. №5007/19 г. от 9.12.20 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: