О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 302

Гр.София, 24.01.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря.., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.2377 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. Г. срещу решение №.274/5.03.23 по г. д.№.2772/22 на ОС Пловдив, ХІVс., с което, след частична отмяна на реш.№.2219/17.06.22 по г. д.№.18479/21 на РС Пловдив, 22с., предявените от касатора при условията на евентуалност искове с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД, чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД за заплащане на общо 9000лв. – 2000лв. преведени на 23.11.16 и 7000лв. на 5.01.17, са отхвърлени като неоснователни, със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна Й. Г. У. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима в частта по претенциите относно сумата 7000лв. Тези относно сумата 2000лв. са под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща същата, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е изяснено, че ищецът е извършил банкови преводи по сметката на ответника на 23.11.16 - в размер на 2000лв. с посочено основание „вътрешно банков превод“, и на 05.01.17-в размер на 7000лв. с посочено основание „захранване на сметка“; доколкото никъде не се...