О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 20

Гр. София, 03.01.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.11.2023 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2384/23 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Агенция за социално подпомагане – София срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик/ОС/ по гр. д. №476/22 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение са обезсилени първоначалното и допълнителното първоинстанционни решения на Районен съд Велинград /РС/, постановени по предявените от А. А. срещу касатора искове по чл.71, ал.1,т.1 и 2 ЗЗДискр. и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1и 3 ГПК. Намира, че правният въпрос: Актуални ли са постановките на т.4 от ТР №1/17.07.2001 г. при действието на ГПК, в сила от 1.03.2008 г. във всички хипотези на нередовност на исковата молба? – е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за приложимата в случая хипотеза – неподписана от ищеца искова молба. Намира също, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото се решава противоречиво от съдилищата.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е обезсилил първоначалното първоинстанционно решение №80/ 18.04.22 г., с което са отхвърлени исковете на А. А. срещу касатора по чл.71, ал.1,т.1 и 2 от ЗЗДискр., за установяване на извършена спрямо него дискриминация от служители на ДСП Велинград при участието му в...