О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3265

София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : Д. Д.

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №2402/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Р. Х. И.–Г. чрез адв.Л. Ц. срещу решение №21 от 09.01.2023г по в. гр. дело №1924/ 2022г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение №1694 от 01.08.2022г по гр. д №8282/2022г на Бургаски районен съд, постановено по иск на касаторката на основание чл.93,ал.2 ЗЗД ответниците Ц. А. Т. и И. Н. Т., обещатели и продавачи по предварителен договор от 18.02.2021г за покупко - продажба на вилна сграда в [населено място] да заплатят разделно сумата 16 000 евро, представляваща двойния размер на задатъка платен по предварителен договор, след като на уговорената дата окончателен договор не бил скючен поради неизпълнение на поето задължение от продавачите по чл.4.1 и 4.2 от договора, евентуално продавачите да бъдат осъдени на върнат полученото на основание чл.55, ал.1 ЗЗД предвид развалянено на договора, заявено от ищцата. По същество са отхвърлени както главната, така и евентуалната искови претенции като е прието, че продавачите не са били във виновно неизпълнение на договорните си задължения, същевременно ищцата не е изправна страна по договора, тъй като макар да се е явила в уговорения час пред нотариус, не е имала на разположение оставащата за плащане продажна цена.Съгласно договора, падежът й е към този момент, при това със собствени средства на купувача /чл.2.2 от предварителния договор/. Въззивният съд на свой ред е приел, че поведението на продавачите при уговорката в чл.4.2 от договора да съдействат на купувача при необходимост с документи за имота пред обслужващата го Банка, не е причина за неизправността на купувача, поради която не е осъществена и прехвърлителната сделка на 31.05.2021г. Дори капарото от по 4000 евро на всеки от ответниците е заплатено от чужда сметка, а не от тази на ищцата.Тя е дала неподходящ срок/от един ден/ продавачите да й представят документи, каквито не са посочени от Банката в отговор на нейно запитване за кредитиране, което е индиция подкрепяща възраженията на ответниците, осъмнили се в нейната готовност и добросъвестност, както става ясно от разменена електронна кореспонденция между тях и пълномощници на страните .Освен това, въпреки дадения допълнително срок от продавачите до 30.06.2021г ищцата не е предложила изпълнение на задълженията си, тя не е изправен кредитор, за да изявява едностранно разваляне на договора и да се позовава на развалянето на договора, като търси платеното по чл.55,ал.1 ЗЗД. Страната не може сама да организира и допринася за неосъществяване на дължимия резултат, щом реално изпълнение е било още осъщестимо /чл.87, ал.1 ЗЗД,чл.63,ал.1 ЗЗД/ Въззивният съд е намерил, че правилно е оставено без уважение доказателствено искане на ищцата да се приемат непредставени своевременно писмени доказателства, за несвоевременно заявени твърдения и на свой ред е оставил без уважение същото искане на основание чл.266, ал.1 ГПК

Касационната жалба съдържа оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на решението, при непълно установена и неправилно възприета фактическа обстановка Поддържа се, че договорните клаузи не са тълкувани в корелация .Задължението на продавачите за съдействие е предхождащо, последиците на текста в чл.4.2 от договора не са разгледани.Ако и двете страни са неизправни, последици от едностранното разваляне е следвало самостоятелно да се разгледат по иска на основание чл. 55,ал.1 ЗЗД.Допуснато е нарушение на чл.143,ал.2 ГПК като е прието за преклудирано искане по доказателствата.

В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК по пет въпроса, три от които процесуалноправни : за задълженията на въззивния съд да обсъди всички възражения и изложи мотиви по тях (т.4) ; за възможността да се сочат и допускат съществуващи доказателства за известни на страната обстоятелства, въведени по - късно с оглед защита срещу направени от насрещната страна възражения, оспорвания и твърдения(т.1).Сочи се противоречие с решение № 74/2019г по гр. д №2999/2018г на Четвърто г. о на ВКС по водещо поставения въпрос по т.1 от изложението и противоречие с множество решения на ВКС по общо поставения процесуалноправен въпрос (реш. №990/2010г Първо г. о, реш. №120/2013г, реш. №447/2011г, реш. №217/2011г на Четвърто г. о и др ). Поставя се въпроса за обсъждане изпълнението на поето от страна на продавачите по предварителния договор задължение, като предхождащо това на купувача да се яви пред нотариус и да заплати продажната цена (т.2). Противоречието е с решение № 50289/2022г по гр. д № 1054/2022г на Четвърто г. о на ВКС. Поставя се и въпрос за съобразяване с действителната воля на страните при тълкуване на договорите (т.3) като се сочи указателна практика на ВКС по тълкуване на чл. 20 ЗЗД, според която незачитането й е нарушение на материалния закон.

Последният от формулираните въпроси се обосновава с противоречие на въззивното решение по евентуалния иск с практика на ВКС, допускаща връщане на полученото когато и двете страни са неизправни /реш. № 151/2014г по т. д №1970/2013г ТК и реш.№383/2016г на Четвърто г. о на ВКС/Достатъчно условие ли е неизправността на ищеца за да се отхвърли иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД, вр чл. 87 от ЗЗД,без да е направена преценка за изправността на ответника и ако и двете страни са неизправни, може ли всяка от тях да развали договора (т.5)

Ответникът Ц. Т. е заявил отговор чрез адв.Р. С.,ответницата И. Т. е депозирала отговор чрез упълномощен адвокат С. Ц..Оспорва се наличието на основание за допускане до касационно обжалване по поставените въпроси, които не са от значение за изхода на конкретното дело, израз са на касационни оплаквания, също така не е налице изтъкваното противоречие с практика на ВКС.Изложени са съображения по всеки от въпросите.Съгласие плащането да стане с кредит в договора няма, а ищцата сама изтъква, че не е имала готовност да купи имота без да тегли кредит.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение

Необходимо е касаторът да формулира конкретен правен въпрос, обусловил изводите на съда в решаваща за изхода на делото насока, заедно с обосновка по специалните селективни критерии в чл. 280,ал.1т.1-3 ГПК, които условия не са изпълнени.С поставянето на първия въпрос(т.1)се оспорва извод на въззивният съд за преклудиране възможността страната да сочи доказателства. Изводът е формиран по прилагането на чл.266,ал.3ГПК след преценка, че първоинстанционният съд правилно е отказал приемане на писмени доказателства, приложени към молба на ищцата в последващо проведено по делото съдебно заседание. Обстоятелствата при които въззивният съд заключава, че нормата на чл.266,ал.3 ГПК не ползва настоящата жалбоподателка, в случая са различни от съобразените и указани по решение № 74/2019г по гр. д №2999/2018г на Четвърто г. о на ВКС.В исковата молба ищцата не е коментирала изпълнението на задължението си да плати остатъка от цената.При депозирани отговори от ответниците, оспорили иска с изтъкване на нейно неизпълнение ,(и като основание да задължат задатъка) , в доклада по делото е указано на ищцовата страна да установи своята изправност като страна по договора .С постъпили в срок молби от ищцата са наведени обстоятелствата в тази връзка, представени са доказателства и са направени доказателствени искания, които съдът е уважил като своевременни:обсъдил е наведените допълнително обстоятелства и е прил писмените доказтелства, които е обсъдил заедно с приложените към исковата молба и отговорите /определение в съдебно заседание от 09.03.2021г, първо по делото/.Отлагане за приемане на експертиза и за изслушване по чл. 176 ГПК е дало повод на ответника Т. да сочи доказателства за известни му, но незаявени в отговора обстоятелства, това е дало повод на ищцата да направи същото в отговор – становище и да представя още доказателства, като с определение в съдебно заседание от 12.07.2022г първоинстанционният съд е счел за преклудирано въвеждането на обстоятелствата в молбата на ответника Т. , също така и обстоятелствата сочени от ищцата в опровергаване на твърденията му. Затова е оставил е без уважение доказателствените искания и на двете страни, като е приключил съдебното дирене. При тези процесуални факти обжалваното въззивното решение не е в противоречие по правен въпрос с решение № 74/2019г по гр. д №2999/2018г на Четвърто г. о на ВКС,разясненията по него не са приложими в случая. Не се обосновава и противоречие по общо поставения въпрос за задължението на въззивния съд да обсъжда възраженията на страните. Изпълнява изискването решение, постановено въз основа на допустимо и своевременно събраните доказателства по делото, след като поддържани от жалбоподателя оплаквания за недопуснати от първоинстанционния съд доказателства са преценени при недопускане на същите искани с въззивната жалба доказатества.Следващият въпрос(т.2),доколкото изисква правно разрешение като процесуален, също не е разрешен в противоречие с изтъкнатото решение № 50289/2022г по гр. д № 1054/2022г на Четвърто г. о на ВКС. Въззивният съд не е преценявал неизпълнение на предхождащи задължения, защото задължението поето от продавачите по чл.4.2 от договора не е правоотлагателно спрямо задължението на купувача да плати остатъка от цената. В цитираното решение от каузалната практика на ВКС е ревизиран извод за автоматичен отказ на продавачите от договора при неявяване на купувач за уговореното прехвърляне, когато продавачите не са изпълнили съществени условия по уговорена процедура по сключване на окончателен договор, позволяващо на купувача да провери документите за правата им.В случая въззивният съд е посочил защо приема, че като купувач ищцата не е потърсила уговореното съдействие по начин, който да постави продавачите във виновно неизпълнение.Противоречие с формирана практика на ВКС по въпроса как се тълкуват клаузи в двустранни договори също не е налице.Въззивният съд е отчел и връзката при клаузите, и каква насоченост е имало поведението на страните предвид целта на договора. Въззивният съд е отхвърлил евентуалния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД защото вече е приел за основателни възраженията на ответниците в оспорване на главния иск, т. е че продавачите имат основание да задържат задатъка и не е било необходимо да ги повтаря като съображения при разглеждане на този иск.Това не дава основание защитата да счита, че въззивният съд е намерил за достатъчно за отхвърляне иска по чл.55,ал.1 ЗЗД неизправност само на едната страна, не се е занимал с неизправността на насрещната страна, както се постулира във въпроса че това би обусловило друг извод Възможността кредитор по двустранен договор да заяви развалянето му когато и двете страни са неизправни и независимо от това прекратяване на договорната връзка да настъпи, не се отрича в практиката на ВКС, но даденото в решение №383/2016г по гр. д №2225/2015г Четвърто г. о на ВКС правно разрешение няма да промени решаващите правни изводи по обжалваното въззивно решение.Даденото по развален договор подлежи на връщане и по договорен път страните не могат да изключват този правен резултат, но имат свободата да договарят полученото да се задържи, като послужи изцяло или отчасти за всяка компенсаця, която има правно основание.При поставянето на въпроса по т.5 от изложението не е отговрено на общо изискване в чл.280,ал.1 ГПК за относимо поставен въпрос.

Касаторът следва да заплати поисканите в настоящето производство разноски на ответника Ц. Т. в размер на 1000лева, установени като платени за защита от адвокат, както и на ответницата И. Н. Т. в размер на 2160лв, на същото основание /чл.78, ал.3 ГПК/

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №21 от 09.01.2023г по в. гр. дело №1924/ 2022г. на Бургаски окръжен съд.

Осъжда Р. Х. И.–Г. да заплати на Ц. А. Т. сумата 1000лева разноски по делото за настоящата инстанция и на И. Н. Т. сумата 2160лв. разноски по делото за настоящата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .