О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60592

гр. София, 09.11.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1991 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу решение № 27/27.05.2021 г. по в. т. д. № 456/2020 г. на Апелативен съд Варна, с което е отменено решение № 36/24.07.2020 г. по т. д. № 23/2020 г. на Окръжен съд Търговище и е отхвърлена молбата на жалбоподателя за откриване производство по несъстоятелност на „Термоинвест“ ООД.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се преповтарят оплакванията, изложени в касационната жалба, които са фокусирани върху неправилното приложение на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ и липсата на преклузии за навеждане на нови факти и обстоятелства, както и за събиране на доказателства в производството по несъстоятелност, предвид засиленото служебно начало. Сочи се, че въззивното решение е постановено в противоречие с казуална практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. II ГПК.

От касатора е формулирано искане за достъп до касационен контрол и отмяна на постановеното въззивно решение като делото бъде върнато на Апелативен съд Варна за разглеждане от друг състав и допускане на заявените от НАП доказателствени искания.

От ответника по касация „Термоинвест“ ООД е подаден отговор на касационната жалба, с който се оспорва нейната основателност. Заявява се становище за липса на законовите предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като от касатора липсва изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд e приел, че правото на НАП да заяви искане за откриване на производство по несъстоятелност въз основа на неизпълнено частно държавно вземане е процесуално и намира своето основание в чл. 608 ТЗ. Преценил е за допустимо оспорването от ответника на активната легитимация на молителя, т. е. дали в полза на НАП съществува твърдяното неудовлетворено частно държавно вземане, произтичащо от констатирана нередност при изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007 – 2013 г. и наложена санкция от управляващия орган - министърът на икономиката - в размер на 982 799, 96 лв. Решаващият състав е анализирал твърдението за наличие на нередност, обосновано с констатация за отчетени от ответника разходи за оборудване „втора употреба“ и посоченото в доклада, предшестващ налагането на санкция, че са налице основателни предположения, че оборудването е произведено от реиновирани детайли, компоненти и части на излезли от употреба стари стругове и други машини, които са събрани и опаковани на място, пребоядисани и отчетени като нестандартно оборудване. При обсъждане на представеното експертно становище, адресирано до министъра, съдът е счел, че то съдържа противоречия между установеното, че оборудването е доставено, съответства на предназначението за ползване и е в експлоатация, и формираните изводи за наличие на основания да бъде наложена санкция, както и, че в становището липсва категоричност. В мотивите на въззивното решение решаващият състав е отчел и заключението на вещото лице, приетото в рамките на въззивното производство, от което става ясно, че поради отдалечеността във времето и ползването на машините, не може да бъде даден категоричен отговор дали към датата на приключване на проекта тези машини и съоръжения са били нови. В заключение е направил извод, че липсват събрани доказателства, установяващи състоянието на машините и техния вид към датата, на която е била извършена проверка на място - 07.09.2015 г. Акцентирал е, че не може да бъде направен безспорен и категоричен извод, че се касае за оборудване „втора употреба“, поради което е счел, че молителят НАП не е доказал по безспорен начин съществуването на нередност – доставка и отчитане на оборудване „втора употреба“, представляващо недопустим разход. От това е произтекъл и следващият извод, че получателят на безвъзмездната помощ не дължи възстановяване на получената от него сума в размер на 982 799, 96 лв.

В проведеното на 20.04.2020 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на молителя е оспорил изготвената експертиза и е поискал назначаване на допълнителна такава, която да работи по документи, намиращи се в държане на трето неучастващо по делото лице – Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към министерство на икономиката - заверени копия от паспорти на машините, използвани от ответника във връзка с проекта му за иновация, както и снимков материал, изготвен при огледа на място от експерта, съставил доклада, на датата 07.09.2015 г. С мотив, че за искането е настъпила преклузия, въззивният съд е оставил без уважение искането.

Настоящата инстанция намира, че не е налице основанието за допускане на касационен контрол, релевирано в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Следва да бъде посочено, че касаторът не е формулирал изричен процесуалноправен въпрос, за отговор на който да бъде допуснато касационно обжалване. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съдът няма задължение да формулира въпроса, а може само да го уточни. Това се явява достатъчно основание да бъде отказан достъп до касационен контрол по същество на постановеното от Апелативен съд Варна въззивно решение. Отделно, с мотивите към т. 1 ТР № 1/03.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС е дадено ясно становище как следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 621а ТЗ по отношение на преклузиите в производството по несъстоятелност. Те не настъпват само по отношение на възраженията и доказателствата, касаещи предмета на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо – състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и началната му дата. По отношение възраженията и доказателствата, касаещи активната легитимация по молбата с правно основание чл. 625 ТЗ, преклузия настъпва по правилата, регламентирани в ГПК. Не на последно място, следва да бъде посочено, че приложението на чл. 621а ТЗ и недопускането на исканата от касатора /молител в производството по чл. 625 ТЗ/ експертиза, съответно изводите на изслушаната и приета във въззивното производството такава, не са обосновали решаващите мотиви на въззивната инстанция. Изводът, че в полза на НАП не съществува активна материалноправна легитимация, т. е. неудовлетворено частно държавно вземане, е направен въз основа на констатираната от съда липса на категоричност в доклада, адресиран до министъра на икономиката, обстоятелството, че той се крепи на предположения. Следователно, дори да се приеме, че от касатора е формулиран въпрос по приложението на чл. 621а ТЗ във връзка с оплакването за непопълване на делото с доказателства, то той се явява в отклонение от регламентираното в чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил формиране решаващата воля на съда.

В заключение следва да бъде посочено, че на практика касаторът е изразил несъгласие с изводите на въззивната инстанция и е изложил само оплаквания за неправилност на въззивното решение, които обаче няма как да бъдат проверени в производството по селекция на касационната жалба.

Касационната инстанция намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. II ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд Варна.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27/27.05.2021 г. по в. т. д. № 456/2020 г. на Апелативен съд Варна

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.