ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 225б НК ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ, ПОЛУЧИЛИ ОБЛАГА ОТ РАБОТА ИЛИ УСЛУГА НЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ТРУДОВАТА СИ ФУНКЦИЯ

Чл. 225б НК;

Председателят на Върховния съд на НРБ е предложил Общо събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решение, с което да отговори на въпроса: извършва ли престъпление по чл. 225б НК този, който по договаряне, в рамките на условията на договора за извършената работа или направена услуга получи цена, по-голяма от нормативно определената, без заплатилия цената да е измамен.

В предложението се посочва, че в съдебната практика по този въпрос има различни тълкувания. Едни съдилища приемат, че никога не може с писмен или устен договор да се уговаря цена, по-висока от определената и във всички случаи, когато лицето получи имотна облага, която е по-голяма от нормативно определената, извършва престъпление по чл. 225б НК, независимо че платилият цената не е измамен.

Други съдилища приемат противното, че когато цената е определена при свободно договаряне, не може да се търси наказателна отговорност от получилия неследващата се облага, тъй като измамата е елемент от състава на престъплението по чл. 225б НК.

Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, съобрази:

Престъплението по чл. 225б НК е общостопанско. Обект на защита на стопанските престъпления е правилното и нормално функциониране на стопанската система. С престъплението по чл. 225б НК не се засягат обществените отношения, свързани с опазването на личната и обществена собственост, които се защитават с чл. 209 и сл. и чл. 261 и сл. НК. Ето защо измамата не е елемент от състава на престъплението по чл. 225б НК и затова не може да служи като разграничителен критерий. Когато обаче деецът въведе в заблуждение или поддържа заблуждение в гражданите относно цената на услугата и получи по-голяма цена...