О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4551

София, 09.10.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия В. М. гр. д. № 147 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 301 от 24.08.2024г. по гр. д. № 175/2024г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 204 от 06.12.2023г. на Районен съд-Сливница по гр. д. № 656/2021г. С последното е признато за установено по отношение на В. А. С. на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че З. Д. Г. е собственик на реална част с площ 48 кв. м., представляваща част от парцел *-* от кв. 7 от предходния план, съвпадаща със северната част на УПИ *-* в кв.19 по сега действащия план на [населено място], община Драгоман, одобрен 1985 г., която част е защрихована в жълто на комбинирана скица към заключението на вещото лице, както и че е допусната грешка в действащия кадастрален план на селото, изразяваща се в заснемане на това място към съседния УПИ *-* кв. 19, вместо към УПИ *-* в кв.19; на основание чл.108 ЗС В. А. С. е осъдена да предаде З. Д. Г. владението върху посочените 48 кв. м.

Касационната жалба е подадена от ответницата В. А. С. чрез адв. Д.. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по четири правни въпроса.

Ответникът по касационната жалба З. Д. Г. не е представил писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е допустима.

Производството пред районния съд е по иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР, съединен с иск по чл. 108 ЗС относно реална част от урегулиран поземлен имот, намираща се на границата между съседните имоти на страните, т. е. спорът е за правилното отразяване в кадастралната основа на границата между УПИ *-*, собственост на ищеца и УПИ *-*, собственост на ответницата в действащия регулационен план на [населено място] от 1985г. Не се спори и е видно от представените нотариални актове, че ищецът е собственик на парцел *-* в кв. 7 по стария план на [населено място], сега УПИ *-*, а ответницата - на УПИ *-* в кв. 19 по действащия план. Двата имота са съседни и образувани след разделянето на парцел *-* кв. 7 по стария план на селото. В рамките на производство по съдебна делба със заповед от 02.04.1976г. е одобрено частично изменение на дворищно-регулационния план, изразяващо се в разделяне на парцел *-* (стар) в кв. 7, на два самостоятелни парцела, а именно: *-* (нов) и *-*. С решението по извършване на делбата в дял на праводателката на ищеца е поставено дворно място с площ от 1142 кв. м., представляващо парцел *-* (нов) в кв.7, а на праводателите на ответника дворно място с площ 528 кв. м., представляващо парцел *-* в същия квартал. Съгласно действащия кадастрален и регулационен план от 1985 г. имотът на ищеца представлява парцел *-*, a имотът на ответницата парцел *-* в кв. 19.

Твърдението на ищеца е, че около 50 кв. м. от неговия имот неправомерно са приобщени от ответницата към собствения й имот чрез разрушаване на съществуващата между имотите ограда и поставянето на нова така. При одобряване на действащия КРП е допусната грешка при отразяване на южната граница на имот на ищеца, като тези приблизително 50 кв. м. са отразени погрешно като част от имота на ответницата.

Свидетелите Л. А. В. и В. И. М. сочат, че ищецът притежава имота от своята баба; между неговия имот и този на ответницата имало поставена ограда от над 20 години, като преди около две години тази ограда била бутната и границата преместена с около два метра навътре в имота на ищеца. Според свидетелите новата ограда е изградена от ответницата. Свидетелите сочат, че в имота на З. има кладенец, като направената нова ограда минава през кладенеца, а преди не е било така.

Приетата техническа експертиза установява, че за територията на селото няма одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър. Действащият кадастрален и регулационен план на [населено място] е от 1985 г., а предходният (стар) кадастрален и регулационен план е от 1931 г., частично изменен през 1976г.; последното изменение не е нанесено на плана от 1931г. Вещото лице сочи, че липсва скицата към заповедта за изменение на регулацията от 1976г., а по делото е представена скица от 1977г. - след влизане в сила на изменението. Дворищнорегулационната линия между двата имота по плана от 1985г. минава през средата на съществуващия кладенец. Поставената на място ограда също минава през средата на кладенеца. Вещото лице е ползвало приложената по делото скица на ЕТ „Геосистемс“ на л. 13 от първоинстанционното дело (в тази скица, както и в изготвената от вещото лице скица не е отразено местоположението на границата между парцел *-* и *-* съгласно изменението на регулацията от 1976г.). Въз основа на тази скица и при съпоставяне на предходния кадастрален и регулационен план от 1931г., изменен 1976г., с действащия кадастрален и регулационен план от 1985г. експертът сочи, че част от стария парцел *-* (собственост на ищеца) попада върху северната част на УПИ *-* (на ответницата) по действащия КРП, като площта, ортогонално и мащабно измерена от комбинираната скица на ЕТ „Геосистемс“, е 48 кв. м. На комбинираната скица към експертизата вещото лице с жълт цвят e обозначило несъвпадението, заключено между точките А-Б-В.

Въз основа на това заключение, както и с оглед на останалите доказателства, ценени в съвкупност, съдът е приел, че е налице грешка в действащия кадастрален план на [населено място], изразяваща се в това, че границата между имотите на страните, каквато е установена с частичното изменение на предходния план от 1976 г., не съвпада с имотната граница между УПИ *-* и УПИ *-* по действащия към момента кадастрален план от 1985г. Според съда вярната имотна граница между двата имота следва да преминава по линията А-Б от комбинираната скицата приложена към СТЕ (л. 91), неразделна част от решението, а не през съществуващия кладенец, както е сега, т. е. по линията А-В от графичната част на заключението. Предвид това спорната част, с размер от 48 кв. м., попадаща в пространството между точките А-Б-В от скицата (обозначено от вещото лице в жълт цвят), е част от имота на ищеца, а при отразяването в кадастралния план на имотните граници е допусната грешка. По тези съображения е уважен установителния иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, както и ревандикационния иск, тъй като спорната площ се владее от ответницата.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване ГПК настоящият състав намира следното:

Поставените от касатора правни въпроси са следните: 1/ длъжен ли е въззивният съд като съд по същество на спора да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора; 2/длъжен ли е въззивният съд да изследва възраженията и доводите на страните, които имат отношение към предмета на спора, както и да прецени относимите доказателства и да изгради последователни фактически изводи, въз основа на които да изложи правни съображения; 3/ налице ли е грешка в кадастралната основа при липса на данни за осъществени във времето факти, водещи до промяна на границите на правото на собственост; 4/ длъжен ли е въззивният съд да назначи техническа експертиза, вкл. служебно, при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което следва извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или необоснованост на фактическите изводи, или ако доказателствата са необходими за прилагане на императивна материалноправна норма. Тези въпроси касаторът счита за разрешени в противоречие с посочена от него практика - основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Според настоящия състав касационно обжалване следва да се допусне по последния правен въпрос. Същият има значение за изхода на спора. Във въззивната жалба на В. С. са наведени оплаквания, че вещото лице некоректно е ползвало комбинираната скица на ЕТ „Геосистемс“, която е частен документ и в която не е посочено влязлото в сила изменение на регулацията. По този начин съдът не е взел предвид създадената с изменението на регулацията от 1976г. граница между двата новообразувани парцела *-* и *-*, която е отразена на приложената скица от 1977г. Във връзка с това е поискано допускане на техническа експертиза, която да съпостави изменението, което се състои в разделяне на парцел *-*(стар) на два парцела: *-* и *-*, отразено на скица № 136 от май 1977г., с границата по сега действащия КРП от 1985г.; да се извършат измервания на място в двата имота. С определение от закрито заседание на 04.04.2024г. въззивният съд е отказал допускането на експертизата като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал.1-3 ГПК. В допълнителна молба от 23.05.2024г. ответницата по иска отново е поискала назначаване на техническа експертиза като е изложила и съображения, че графичната част на заповедта за изменение на регулацията от 1976г. е от съществено значение за спора; тя е била открита в архива на общината едва след подаване на въззивната жалба и се представя с молбата. Поискано е изготвяне на комбинирана скица, която да съвмести данните от графичната част на заповедта от 02.04.1976г. за границата между парцел *-*2 и парцел *-* по стария план и раницата между УПИ *-* и *-* по действащия план. В откритото заседание на 29.05.2024г. въззивният съд е отхвърлил доказателствените искания на жалбоподателката, като ги е счел за преклудирани.

При горните констатации и доколкото за изясняване на поставения за разрешаване спор несъмнено е от значение да бъде установено местоположението на границата между двата парцела по изменението на регулацията от 1976г., с което изменение се разделя дотогава съществуващия един парцел на два отделни такива, то следва да се допусне касационно обжалване по горепосочения четвърти въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Необходима е преценка дали действията на съда са в отклонение с указанията в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.3, според които въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед освидетелстване), ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 301 от 24.08.2024г. по гр. д. № 175/2024г. на Софийски окръжен съд по касационната жалба на В. А. С..

УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 50/петдесет/лв. по сметка на Върховния касационен съд. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалванне

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: