Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. А. Членове: ПАВЛИНА НАЙДЕ. Х. при секретар А. И. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията П. Н. по административно дело № 9171/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г. А. срещу решение № 488 от 25.07.2023 г. по адм. д. № 343/2023 г. по описа на Адмнистративен съд Пазарджик, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу писмо peг. №100600- 5954/23.03.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пазарджик, с което е отказано връщане на свидетелство за управление на моторно превозно средство № 285753797, отнето със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0367-000175/18.11.2022г., съгласно чл.20, т.2 от Наредба № 1-157/01.10.2022г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.

Сочи, че относимите разпоредби, отнасящи се до отнемането и връщането на свидетелството за управление на МПС са чл. 20 т. 1 и 2 и чл. 24, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина с оглед които свидетелството първоначално е отнето законосъобразно въз основа на влязла в сила заповед за прилагане на принудителна административна мярка. и осемнадесетмесечният (максимален) срок, предвиден в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка все още не е изтекъл. Въпросът е какво означава „до решаване на въпроса за отговорността“, която е въведена в заповедта и в цитирания по-горе чл. 24, ал. 1, т. 5 от наредбата като алтернативен срок на максималния осемнадесетмесечен (максимален) срок за връщане на свидетелството.

Счита, че с издаване на наказателно постановление (в случай, че липсват основание за прекратяване на производството) и налагане на административно наказание за извършеното от водача нарушение (за което първоначално му е наложена принудителна административна мярка) се решава въпросът за отговорността му, т. е. административнонаказващият орган приема, че водачът е извършил нарушение и му налага съответно по вид и размер наказание. Счита, че решаването на въпроса за отговорността не включва и периода на обжалване на наказателното постановление до окончателното приключване на съдебното производство. Според жалбоподателя въпросът за отговорността се решавал с издаване на наказателно постановление и при обжалването му се преминава към друг етап, а именно решаване на въпроса за законосъобразността на тази отговорност, в случай че наказаното лице счита, че не следва да носи такава или не с такава тежест. Излага допълните доводи, в касационната жалба. С оглед на това счита, че отказът за връщане на свидетелството е незаконосъобразен, респективно съдебното решение, с което се потвърждава този отказ било неправилно Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалвания пред съда акт в отговор на молба за връщане на СУМПС поради обжалване на НП№ 22-0367-001373 /30.01.2023 г. жалбоподателят е уведомен, че при извършената проверка е установено, че СУМПС [номер] е отнето със ЗППАМ №22-0367-000175 /18.11.2022 г. с дата на връчване 31.01.2023 г., съгласно чл.20, т.2 от Наредба № 1-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Не се възползвал от правото си на обжалване на ЗППАМ № 22-0367-000175 /18.11.2022 г. в законоустановените срокове, следователно срока на отнемане на СУМПС [номер], е „ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца" и няма законово основание същото да бъде върнато преди решаване на въпроса за отговорността или изтичане на разписания срок в ЗППАМ.

Съдът е установил, че на 09.11.2022г. спрямо Андонов бил съставен АУАН cep. GA № 721115, за нарушение по чл. 174, ал.3.от ЗДвП.

Със ЗЗПАМ № 22-0367-000175/18.11.2022г., влязла в законна сила, като необжалвана, по отношение на Андонов била приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на издаденото му СУМПС [номер] до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 22-0367-001373/30.01.2023г. от началник група в ОДМВР-Пазарджик, РУ-Велинград.

На 10.02.2023г. Андонов подал заявление вх. № 307000-1337 до началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пазарджик, с искане отнетото СУМПС да му бъде върнато, като се позовал на обстоятелството, че е налице издадено наказателно постановление, което като обжалвано не е влязло в законна сила, една от предпоставките, визирани в чл.20, т.1 от Наредбата.

С решение № 35/12.05.2023г., постановено по НАХД № 57/2023г., образувано по жалба на Г. А., издаденото наказателно постановление било потвърдено. Срещу решението на РС-гр. Велинград е депозирана касационна жалба, по която е образувано КНАХД № 609/2023г., по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.09.2023г. от 10 часа.

На 23.03.2023г. началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик постановил обжалвания отказ, като се мотивирал с това, че при извършената проверка е установено, че СУМПС [номер] е отнето със ЗППАМ № 22-0367-000175/18.11.2022г., връчена на 31.01.2023г., съгласно чл.20, т.2 от Наредбата. Д. А. не се е възползвал от правото си на обжалване на ЗППАМ в законоустановените срокове, срока на отнемане на СУМПС е до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и няма законово основание същото да бъде върнато преди решаването на отговорността или изтичането на ясно разписания в ЗППАМ срок.

За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1,б. “б“ от ЗДвП, действието на принудителната административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС е “до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца“. В съответствие с нормата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП, наказанието “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ тече от датата на изземване на свидетелството за управление.

В чл.20 от Наредбата са изброени основанията за отнемане на СУМПС: влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание „лишаване от право да се управлява МПС”; заповед за прилагане на принудителна административна мярка; съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.

В чл. 24 от Наредбата са регламентирани основанията за връщане на отнетите свидетелства за управление, като едно от тях е изтичане на осемнадесетмесечния срок от отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за който е установено, че е управлявал МПС след употреба на алкохол - до решаване на въпроса за отговорността му. Съвместното тълкуване на посочените разпоредби води до извода, че СУМПС фактически се изземва на основанията предвидени в чл. 20 от Наредбата, вкл. на основание наложената принудителна административна мярка, до влизане в сила на НП, присъда или споразумение, но за не повече от 18 месеца, като след влизане в сила на НП, присъда или споразумение, отнемането на свидетелството продължава във връзка с изпълнението на вече наложеното наказание - лишаване от право да се управлява МПС.

Следователно, под израза “до решаване на въпроса за отговорността му”, употребен в чл. 171, ал. 1, т. 1,б. „б“ от ЗДвП, законодателят има предвид до влизане в сила на НП, с което е наложено наказанието или отмяната на НП с влязло в сила съдебно решение, или влизане в сила на присъда/споразумение, или изтичане на срока на наложено с присъда/споразумение наказание “лишаване от правоуправление“.

Крайният момент, до който отнемането може да продължи, по аргумент от чл. 24 от Наредбата, е изтичане срока на наложеното наказание, в случай, че НП, присъда или споразумение влезе в сила в рамките на 18-месечния срок от отнемането, или изтичане на 18-месечен срок от отнемането, ако в рамките на този срок НП, присъда или споразумение не влезе в сила.

В конкретната хипотеза видно от данните по делото, издаденото наказателно постановление не е влязло в законна сила, тъй като съдебното решение, с което същото е било потвърдено е предмет на касационна проверка, която понастоящем не е приключила, т. е. принудителната административна мярка не следва да се счита за отпаднала, доколкото не е налице прекратителното условие, с което е обвързано действието й, а именно - влизане в сила на издаденото наказателно постановление, откогато срока на приложената мярка ще се счита за изтекъл, ако надвишава размера на предвиденото административно наказание лишаване от право да управлява МПС, съгласно санкционната норма, по която е повдигнато административнонаказателно обвинение посредством издадения АУАН за нарушаване правилата за движение по пътищата.

Решението е правилно.

Правилни са констатациите на първоинстанционния съд, че в конкретната хипотеза след като издаденото наказателно постановление не е влязло в законна сила, тъй като съдебното решение, с което е било потвърдено, е предмет на касационна проверка, която не е била приключила, принудителната административна мярка не следва да се счита за отпаднала, доколкото не е налице прекратителното условие по чл. 171, ал. 1, т. 1,б. „б“ от ЗДвП - до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В случая свидетелството за управление е отнето на основание чл. 20, т.2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина въз основа на заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП. Съгласно чл. 24, ал. 1 от същата наредба, в зависимост от основанието за отнемането му свидетелството за управление се връща след : т. 5 изтичане на осемнадесетмесечен срок от отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, въз основа на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП или до решаване на въпроса за отговорността му.

Съгласно чл. 20 от Наредбата отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на: 1. влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2. заповед за прилагане на принудителна административна мярка; 3. съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.

Следователно влизане в сила на наказателно постановление е основание за отнемане на свидетелство за управление на МПС, а не както счита жалбоподателя - издаването на наказателно постановление, основание за отнемане е и съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.

В случая свидетелството за управление на МПС е отнето на основание чл. 20, т.2 от Наредбата и не е налице основанието по чл. 24, ал.1, т. 5 от Наредбата за връщането му, тъй като не е решен въпроса за отговорността на водача, наказателното постановление не е влязло в сила поради обжалването му по съдебен ред, което не е приключило. Неоснователно се твърди, че свидетелството за управление на МПС, иззето със заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, следва да се върне при издаване на наказателното постановление, тъй като въпросът за отговорността се решава с отмяна на наказателното постановление с влязъл в сила акт или с прекратяване на административнонаказателното производство с влязъл в сила акт, каквито юридически факти в случая не са налице, а няма спор, че не е изтекъл 18 месечния срок по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП. При влизане в сила на наказателното постановление също се решава въпросът за отговорността и изземването продължава въз основа на влязлото в сила наказателно постановление. Неправилно жалбоподателят счита, че свидетелството за управление на МПС следва да се върне с издаването на наказателно постановление, тъй като водачът ще остане без наложена мярка до влизане в сила на наказателното постановление. Фактически свидетелството за управление на МПС е иззето с акта за установяване на административно нарушение. Освен това административнонаказателното производство се образува с акта за установяване на административно нарушение, а не с издаването на наказателното постановление.

Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, правилно е приложен материалния закон.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 488 от 25.07.2023 г. по адм. д. № 343/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ П. Н. п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ