Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 9261/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна“ срещу решение № 217/07.08.2023 г., постановено по адм. д. № 519/2022 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменен ревизионен акт № Р-03001822000174-091-001/09.06.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, в частта, с който на Ц. Ц. са установени публични задължения по Закона за здравното осигуряване за периода м.01 – м.11.2016 г. представляващи главница в размер на 434, 25 лв. и лихви в размер на 252, 95 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – Ц. Ц. не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-03001822000174-020-001/13.01.20212 г., издадена от орган по приходите в ТД на НАП Варна, е възложено извършването на ревизия на Ц. Ц. за определяне на задълженията му за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. и за ДДС за периода 01.12.2016 г. – 30.04.2019 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад № Р-03001822000174-092-001/10.05.2022 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-03001822000174-091-001/09.06.2022 г., с който са определени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица и за ДДС в общ размер на 10 579, 95 лв., от които 7621, 13 лв. главница и 2958, 82 лв. лихви. Ревизионният акт е потвърден с решение № 159/01.09.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна в частта му на установени задължения за ДДС в размер на 2245 лв. главница и 979, 65 лв. лихви, в частта му на данък върху дохода по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 2848 лв. главница и 1034, 77 лв. лихви, в частта му на установени задължения за осигурителни вноски по Закона за здравното осигуряване в размер на 2528, 13 лв. главница и 944, 40 лв. лихви. В хода на ревизионното производство е установено, че извършваната от Ц. Ц. търговска дейност по регистрация на автомобили не е декларирана като дейност, извършвана от ЕТ П. Ц. – Ц. Ц. и не са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. След анализ на събраните доказателства, органите по приходите са приели, че Ц. Ц. е извършвал системно търговски сделки по предоставяне на услуги по регистрация на моторни превозни средства срещу заплащане, което представлява независима икономическа дейност, като е направен извода, че е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. За извършените услуги, които представляват облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, на основание чл. 66, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС са установени задължения за ДДС в общ размер на 2245 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2019 г. По отношение на задълженията за здравно осигуряване е установено, че за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2020 г. Ц. Ц. е осигуряван като пенсионер и не се е осигурявал като самоосигуряващо се лице. Установено е, че на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване той е задължително осигурен за здравно осигуряване за доходите от упражняваната от него трудова дейност като самоосигуряващо се лице, което дължи авансови здравноосигурителни вноски върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателни здравноосигурителни вноски в случаите, когато облагаемият доход на лицето надвишава минималния такъв. Определени са задължения за здрвноосигурителни вноски по Закона за здравното осигуряване. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е отменен в частта му, с която са установени публични задължения по Закона за здравното осигуряване за периода 01-11.2016 г. в размер на 434, 25 лв. главница и 252, 95 лв. лихви. Първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на спора, като е направил и правни изводи за правилно определяне на дължимите осигурителни вноски. При произнасянето по направеното възражение за погасени по давност публични задължения, първоинстанционният съд ее приел, че задълженията по Закона за здравното осигуряване са вносими до 25то число на идущия месец, чл. 7, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 40, т. 1, б. в от Закона за здравното осигуряване. Приел е, че за задълженията по Закона за здравното осигуряване за месеците от 1 до 11 включително на 2016 г., вноската е дължима към 2016 г., погасителната 5-годишна давност започва да тече на 01.01.2017 г. и изтича на 31.12.2021 г., като за този период е изтекла преди началото на ревизията, като ревизионният акт в тази част следва да се отмени. В останалата му част оспорването срещу ревизионния акт е отхвърлено. Решението в обжалваната му част е неправилно.

За процесния период м.01 – м.11.2016 г. с ревизионния акт са установени авансови вноски за фонд НЗОК, които не ка били внесени от ревизираното лице, поради което за същите следва да се приеме, че са трансформирани в окончателни осигурителни вноски, за които се обуславя приложимостта на чл. 6, ал. 8 от КСО, като същите се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 6, ал. 9 от КСО, окончателният размер на на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Годишният осигуритебен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Както правилно се посочва в касационната жалба, по отношение на осигурителните вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица е налице аналогична правна регламентация, при съобразяване на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. Съобразно посочения текст, окончателната осигурителна вноска се внася най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. При съобразяването на тези обстоятелства, както правилно се определя в касационната жалба, задължението за задължителни осигурителни вноски не е месечно, а е годишно задължение. При съобразяване на това обстоятелство, срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК по отношение на задълженията за периода м.01 – м.11.2016 г. започва да тече от изтичането на годината, в която е била подадена или е следвало да бъде подадена декларацията по чл. 6, ал. 9 от КСО, а именно годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, срокът за подаване на данъчната декларация е до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. За доходите, получени през 2016 г. годишната данъчна декларация е следвало да бъде подадена до 30 април 2017 г. Срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК започва да тече на 01.01.2018 г. и съобразно правилото, по чл. 22, ал. 3 от ДОПК, за броене на сроковете, изтича на 31.12.2022 г. Следователно този срок не е изтекъл към момента на образуване на ревизионното производство със заповед № Р-0300822000174-020-001/13.01.2022 г. При съобразяване на тези обстоятелства, следва извода за неправилност на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част.

Искане за присъждане на разноски е направено от касатора, като с оглед на изхода на спора, следва да му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 805, 50 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции и внесена държавна такса в размер на 5, 50 лв. От страна на ответника не е направено възражение за прекомерност или недължимост на разноските, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 217 от 07.08.2023 г., постановено по адм. д. № 519/2022 г. по описа на Административен съд Русе, в частта му, с която е отменен ревизионен акт № Р-03001822000-174-091-001/09.06.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна в частта му, с която са установени публични задължения по Закона за здравното осигуряване за периода м.01 – м.11.2016 г., представляващи главница в размер на 434, 25 лв. и лихви в размер на 252, 95 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. Ц. срещу ревизионен акт № Р-03001822000174-091-001/09.06.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна в частта му, с която са установени публични задължения по Закона за здравното осигуряване за периода м.01 – м.11.2016 г., представляващи главница в размер на 434, 25 лв. и лихви в размер на 252, 95 лв.

ОСЪЖДА Ц. Ц. да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски за двете съдебни инстанции в размер на 805, 50 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА