Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Д. М. по административно дело № 9358/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на “Елия 05” ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. С. З. [улица], подадено чрез процесуалния му представител - адв. М. Й., за отмяна на влязлото в сила Решение № 100 от 16.03.2022 г. по адм. дело № 668/2021 г. по описа на Административен съд – С. З.

В молбата се излагат съображения, че за страната са налице предпоставките, визирани в нормата на чл. 239, т. 5 АПК, а именно, че е била лишена от участие в производството по делото пред АС – С. З. както и че през цялото първоинстанционно производство дружеството не е било надлежно представлявано, тъй като упълномощеният адвокат Р. Т. е бил с мандат за процесуално представителство по отношение на физическото лице – управител и представляващ дружеството – И. Р., но не и по отношение на самото дружество.

Посочва се, че всички книжа и документи по адм. дело № 668/2021 г. по описа на Административен съд – С. З. са били връчвани на адв. Т., който не е бил надлежно упълномощен да извършва процесуални действия от името на “Елия 05” ЕООД.

Моли се съдът да отмени влязлото в сила решение и върне делото за разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответникът по искането за отмяна – началник сектор “Пътна полиция” при О. Д. на Министерство на вътрешните работи – С. З. – не изразява становище по искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение намира, че искането е подадено срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, в сроковете по чл. 240 АПК, от процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо.

Разгледано по същество, искането е основателно, по следните съображения:

С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на дружеството “Елия 05” ЕООД срещу Решение № 1228р-13244 от 07.10.2021 г. на началник сектор “Пътна полиция” при ОД на МРВ – С. З. с което е отказано да се извърши регистрация /зачисляване в региона и промяна на собственост/ на полуремарке марка “Трейлор С383ЕЛ” с VIN VFNS383ELN3L24707 и регистрационен №[рег. номер], в качеството на собственик и управител на фирма “Елия 05” ЕООД.

Видно от доказателствата по делото (л. 37 от първоинстанционното производство) лицето И. Р. е сключила договор за правна защита и съдействие по адм. дело № 668 от 2021 г. на АС - С. З. в лично качество с адв. Р. Т., като същият не е бил упълномощен да осъществява процесуално представителство и за дружеството - легитимната страна в производството по обжалване на индивидуален административен акт, като собственик на пътното превозно средство, чиято регистрация е отказана.

Съобщението за постановеното първоинстанционно съдебно решение е изпратено лично на Руменова, а не на нейния процесуален представител.

На 08.04.2022 г. от адв. Т., като процесуален представител на И. Р. е подадена касационна жалба, като същата е била оставена без движение с разпореждане на съда, за внасяне на дължимата държавна такса.

С Разпореждане от 05.05.2022 г. на Председателя на VII отд. на Върховния административен съд (ВАС), касационната жалба е била върната на Административен съд – С. З. за изпълнение на изискванията на чл. 213, т. 2 АПК, а именно към жалбата да се приложи пълномощно за процесуално представителство на адв. Т., установяващо представителната му власт по отношение на жалбоподателя пред ВАС.

В изпълнение на дадените от ВАС указания с нарочно разпореждане на АС – С. З. връчено на адвокат Трендафилов, в указания срок от И. Р. е подадена молба с приложена приподписана от адвокат касационна жалба и пълномощно, с които И. Р. упълномощава адв. Т. да изготви касационна жалба и да я представлява пред ВАС, в производството по обжалване на съдебно Решение № 100 от 16.03.2022 г. по адм. № 668/2021 г. на АС – С. З.

Повторно постъпилата касационна жалба пред ВАС, с разпореждане от 30.05.2022 г. на Председателя на VII отд. отново е била върната на АС – С. З. тъй като е прието, че физическото лице И. Р. и “Елия 05” ЕООД, което същата има право да представлява, притежават самостоятелна правосубектност, поради което преди да пристъпи към връчване на препис от касационното оспорване, административният съд следва да провери наличието на предпоставките по чл. 213а, ал. 1 АПК, а именно цялостното изпълнение на дадените указания и тяхното съответствие, в конкретния случай с разпоредбата на чл. 213, т. 2 АПК.

С Определение № 381 от 06.06.2022 г. на АС - С. З. съдът е върнал касационната жалба на И. Р., подадена в качеството й на управител на дружеството “Елия 05” ЕООД, чрез адв. Т., тъй като същата е била подадена от името на лице, което няма процесуална правосубектност да подаде касационна жалба.

Определението на съда е било обжалвано пред ВАС от страна на “Елия 05” ЕООД, представлявано от управителя – И. Р., чрез процесуалния представител адв. Т. и същото е оставено в сила с Определение № 8378 от 30.09.2022 г. по адм. дело № 8511/2022 г. на ВАС, VII отд.

От изложеното следва, че предмет на искането за отмяна е решение, което е влязло в законна сила.

Отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, поради някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК основания. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Законът предвижда няколко изчерпателно изброени хипотези, в които страната е била лишена от възможност да участва по делото. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото.

В настоящия случай безспорно се установява, че физическото лице – И. Р. и дружеството “Елия 05” ЕООД, на което последната е управител и законен представител, притежават самостоятелна и отделна правосубектност. Фактът, че управителят има представителни права по отношение на дружеството обаче категорично не означава, че оправомощаването на трети правен субект обвързва и юридическото лице, чийто органен представител е той. Необходимо е, ако такава е действителната воля, при упълномощаването да се уточни изрично, че обемът на пълномощията се разпростира и върху правната сфера на дружеството. Този подход има своето логично обяснение, обосновано от различието в правосубектността на двете правни фигури и самостоятелното съществуване на управителя като отделен орган на дружеството, създаден по силата на изрична законова регламентация, чийто обхват на правомощия е ограничен в сравнение с цялостната дейност на представляваното от него юридическо лице. В този смисъл вписването единствено на името на физическото лице, макар и същото да притежава представителни права по силата на закона по отношение на дадено юридическо лице, без изричното уточнение, че мандатът засяга и представляваното дружество, обуславя единствения възможен извод, че формулираното волеизявление не засяга последното.

От изложеното следва, че И. Р. е упълномощила адвокат Трендафилов в лично свое качество, да я представлява и осъществява процесуално представителство в съдебното производство пред първоинстанционният съд. Следователно от името на “Елия 05” ЕООД, в рамките на развилото се съдебно производство не е било налице валидно упълномощаване на адв. Р. Т., което е довело до нарушение на правото на страната да участва в производството, тъй като не е била надлежно представлявана

Предвид горното доводите на молителя за лишаване на дружеството от правото на участие и за ненадлежно представляване по делото пред АС - С. З. обхващащи се от твърдяното основание по чл. 239, т. 5 АПК, се явяват основателни.

По изложените съображения искането за отмяна на Решение № 100 от 16.03.2022 г. по адм. дело № 668/2021 г. на Административен съд – С. З. е основателно. Посоченото съдебно решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на “Елия 05” ЕООД срещу Решение № 1228р-13244 от 07.10.2021 г. на Началник сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – С. З. за отказ от извършване на регистрация на полуремарке “Трейлор С383ЕЛ” собственост на дружеството.

По молбата за присъждане на разноски от страна на искателя, съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 6 по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото с оглед крайния изход на спора.

Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ влязлото в сила Решение № 100 от 16.03.2022 г. по адм. дело № 668/2021 г. на Административен съд – С. З.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА