Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: С. Б. К. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 9485/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, и от Електроразпределение ЮГ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез юрисконсулт К. Н., против решение № 3556/01.06.2023 г., постановено по адм. дело № 8981/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружествата против Решение № Ж-458/18.08.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. Излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което се иска неговата отмяна. Претендират заплащане на разноски за двете инстанции.

Ответната страна Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Ненков, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна С. Г., с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. В съдебно заседание се явява лично, като моли съда да потвърди оспореното решение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Посочва, че правилно АССГ е отхвърлил жалбата против акта на КЕВР.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и от Електроразпределение ЮГ ЕАД против Решение № Ж-458/18.08.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД са дадени задължителни указания в седемдневен срок от получаване на решението да удовлетворят искането на С. Г. за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект ИТН 4406374, находящ се на адрес: гр. Несебър, [адрес], като в седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да представят на Комисията доказателства за изпълнението им.

От правна страна административният съд приел, че производството по преписката е започнало с жалба до КЕВР, подадена от С. Г. с вх. № Е-Е-13-262-1057/20.04.2022 г. против отказ на енергодружествата за промяна на статута на клиент от небитов в битов за обект със статут на склад с измервателна точна номер (ИТН) 4406374, находящ се в гр. Несебър, местност Ю. Б. Отказът се основава на това, че обектът, за който се иска промяната, в действителност представлява обект за стопанска дейност, поради което му е указано да смени предназначението на имота от склад в жилищен.

След извършена проверка от страна на КЕВР, и при спазване на процедурата, е издадено оспореното в настоящото производство решение.

От правна страна съдът приел, че Решение № Ж-458/18.08.2022 г. на КЕВР е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона.

Прието е, че С. Г. е небитов клиент с обект склад, като с подаденото на 22.10.2021 г. заявление е посочено, че в обекта консумираната електрическа енергия ще се използва за битови нужди. В заявлението е посочено още, че обектът се ползвал за жилищни нужди, на което и основание е отказът на дружествата това, че няма промяна в предназначението на обекта.

Административният съд приел, че съгласно т. 2а на 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. ДВ., бр. 23 от 8 март 2013 г. в сила от 17.07.2012 г., битовият клиент се определя като клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно т. 33а от същата разпоредба небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия за небитови нужди. Посочил е, че правната уредба на закона е съобразена с дефинитивните норми на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Съдът е направил извод, че разделението на двата вида клиенти е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената електрическа енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, където ще я потребяват.

В заключение е посочено, че с подаденото на 22.10.2021 г. Заявление за услуга С. Г. е декларирал, че обект ИТН 4406374 се ползва за жилищни нужди, т. е. той е уведомил електроснабдителното дружество за начина на ползване на обекта, поради и което той следва да има статут на битов клиент по отношение на ползваната електрическа енергия в този обект.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Производството пред КЕВР е образувано по жалбата на С. Г. с вх. № Е-Е-13-262-1057/20.04.2022 г., относно постановен отказ по направено от негова страна искане за промяна на статута на клиент от небитов в битов за обект склад с измервателна точка номер 4406374, находящ се в гр. Несебър, местност Ю. Б. ет. 1, обект 12. На 02.11.2021 г. до Господинов е изпратен отговор, с който му е отказана поисканата услуга, като му е указано да смени предназначението на имота от склад в жилищен склад. С оспореното в настоящото производство Решение № Ж-458/18.08.2022 г. на КЕВР на основание чл. 22, ал. 1 вр. ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД са задължени да удовлетворят искането на С. Г. в седемдневен срок.

Цената, на която се фактурира консумираната от потребителя електроенергия, се определя от нуждите, за които се ползва обекта, а не от неговото предназначение. Следва да се посочат дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като битов клиент, клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 небитов клиент физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. По същия начин са регламентирани посочените термини и в ЗЕ, като в 1, т. 2а ДР на ЗЕ е посочено, че битов клиент е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а в 1, т. 33а небитов клиент е определен като клиент, който купува електрическа енергия за небитови нужди.

Ясно е, че законът преценява като определящи за вида на цената на електрическата енергия нуждите, които тя задоволява, а не вида на обекта, в който се доставя. В конкретния случай обект - склад може да се ползва за различни цели и начинът на фактическото му ползване ще определи вида на доставяната електрическа енергия и съответно - нейната цена. Както е посочено и по-горе в текста, реално водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на същия, поради и което промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ, каквото е и основното възражение в касационната жалба.

Въз основа на изложеното, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, разноски на касационните жалбоподатели не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което касационната инстанция определя в размер на 100 лева, платими от всеки един от касационните жалбоподатели.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3556/01.06.2023 г., постановено по адм. дело № 8981/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [ЕИК], да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране разноски за юрисконсултско възнаграждение за пред касационната инстанция в размер на 100 лв. /сто лева/.

ОСЪЖДА Електроразпределение ЮГ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [ЕИК], да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране разноски за юрисконсултско възнаграждение за пред касационната инстанция в размер на 100 лв. /сто лева/.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА