Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. К. Членове: ИЛИЯНА ДОЙЧ. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 9449/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Столична община против решение № 4366 от 30.06.2023 г., постановено по адм. д. № 7787/2022 г. по описа на Административен съд София град. С обжалваното решение е отменена Заповед № РА-30-103 от 8.01.2021 г. на главен архитект на Столична община.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Неправилен бил извода на административния съд че наредената за премахване сграда била търпим строеж, неправилни били и изводите на съда, че заповедта нарушавала принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Моли отмяна на решението и отхвърляне на оспорването. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

О. Т. поделение "Държавно горско стопанство София" към ДП "Югозападно държавно предприятие", оспорва касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Ответникът „ТУРИСТ ТРЪСТ“ ЕООД в писмен отговор и в допълнително представени писмени бележки оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, обосноваващи законосъобразност на атакуваното съдебно решение. Моли оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Правилно административният орган бил възприел строежа като незаконен и нетърпим.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

През 2020 г. служители на Дирекция „Общински строителен контрол“-Столична община са извършили проверка на обект „Вила „Аглика“, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.2097.74, ведно с прилежащите му строежи, находящи се в ПИ с идентификатор 68134.2097.464, попадащи на територията на Природен парк /ПП/ „Витоша“. Резултатите от извършената проверка на място са отразени в Констативен протокол № САГ20-ТК00-808/03.07.2020 г. С оглед установеното при извършената на 03.07.2020 г. проверка и събраните писмени доказателства, от служители на Дирекция „Общински строителен контрол“-Столична община е съставен Констативен акт /КА/ № САГ20-ТК00-808-8/16.12.2020 г., с който е образувано административно производство по чл.225а, ал.1 ЗУТ – за премахване на незаконен строеж „Едноетажна сграда за /КПП/“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.2097.464, ПП „Витоша“. Строежът представлява едноетажна сграда със застроена площ от 31,00 кв. м и приблизителна височина 2,00 до 2,80 м, стоманобетонова конструкция с многоскатен дървен покрив с битумни керемиди. Сградата се намира в непосредствена близост зад входната бариера, поставена пред имота и е изпълнена в ПИ с идентификатор 68134.2097.464, който имот попада в административните граници на Столична община, в част от Природен парк „Витоша“. Прието е за установено, че строежът е VІ категория и че е изпълнен през 1980 г., без строителни книжа и че е невъзможно да бъде възприет като търпим строеж. Административното производство е приключило с издаването на заповед № РА-30-103/08.01.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която е разпоредено премахването му от Изпълнителна агенция по горите и Държавно горско стопанство София, териториално поделение на Югозападно държавно предприятие. Впоследствие посочената заповед е изменена със заповед № РА-30-154/28.01.2021 г., с която като адресат на задължението за премахване е определено само Държавно горско стопанство София, териториално поделение на ДП Югозападно държавно предприятие.

Административен съд София град е изпълнил указанията на касационната инстанция дадени с решение № 7510/29.07.2022 г. по АД 1478/22 г. на ВАС. Назначил е и е изслушал съдебно-техническа експертиза, заключението на която е прието без възражения от страните. Като е съобразил всички събрани по делото доказателства, съдът е стигнал до извода, че макар и незаконен, строежът предмет на обжалвания пред него административен акт, е търпим, поради което същият не следва да бъде премахван. Така мотивиран е отменил заповедта. Решението е правилно.

Няма спор между страните, че разпореденият за премахване обект КПП, представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ, че същият представлява допълващо застрояване извършено в терен отреден за бивша правителствена резиденция и че е необходима част от задължителните към момента на изграждането му изисквания за охрана на подобни обекти. Въпреки предположението на вещото лице, че строителни книжа за изграждането на резиденцията в цялост, включая допълващото застрояване, са били изготвени, но тъй като процесът по съгласуване и извършване на строителството на целия комплекс е представлявал държавна тайна, същите не са запазени или преднамереното унищожени, фактът че такива книжа към момента на издаване на административния акт не са представени, квалифицира процесният контролно-пропускателен пункт, като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2, предл. 2 ЗУТ.

Законосъобразното провеждане на производството по премахване на незаконен строеж, изисква изследване на въпроса дали констатираният незаконен строеж е търпим или не. Хипотезите на търпимост са уредени в нормите на 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и на 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. С оглед възприетата година на изграждане на процесния строеж – 1980 г., търпимостта на същия следва да бъде изследвана през призмата на 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно цитираната норма строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

Съдът от първа инстанция е извършил задълбочен и прецизен анализ както на събраните по делото доказателства, така и на приложимата към момента на изграждането на строежа нормативна уредба. Установено е, че строежът попада в зона за разполагане на „Обекти за отдих и спорт“ по общия градоустройствен план /ОГП/ на София 1961 г., действал и към 1980 г., южно от Драгалевци. Към 1980 г. са били приложими нормите на ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона, а в частност за териториите попадащи в ОГП на София, са действали и Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София (отм.) и Правилника за неговото приложение (отм.) /ЗОПОГПС, ППЗОПОГПС/. Нормата на чл.108, ППЗТСУ /отм./ - в относимата редакцията, е допускала извън строителните граници на населените места да се извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство, а чл. 168, ал. 1 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ в редакцията актуална към 1980 г. е предвиждала, че извън строителните граници на селищата /в извънселищната територия/ могат да се извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство като сред изброените допустими строежи са почивни и туристически домове и станции, хотели, мотели и ресторанти, хижи, заслони, строежи със специално предназначение и др. Според частните по своето действие норми на ЗОПОГПС /отм./ и правилника за неговото приложение подобни строежи също са били допустими. Според чл. 11 ЗОПОГПС /отм./ мероприятията по общия градоустройствен план се осъществяват от Столичния градски народен съвет и от съответните окръжни народни съвети съгласно утвърдените планове за етапно изграждане на населените места. Устрояването на народните паркове „Витоша“ и „Люлин“ в границите на общия градоустройствен план и околностите на язовир „Сталин“ /понастоящем Искър/ и застрояването в тях на почивни домове, хижи, заслони и други строежи за обществени нужди се извършва от Столичния градски народен съвет или с негово съгласие - от други държавни учреждения, предприятия или обществени организации. Съгласно чл.31 ППЗОПОГПС, Народните паркове Витоша и Люлин в границите на общия градоустройствен план, както и околностите на язовир Искър и Плана планина в границите на Столичната градска община се устройват и в тях се застрояват почивни домове, хижи, заслони, ресторанти, спортни и обслужващи съоръжения и други строежи за обществени нужди от Столичния градски народен съвет или с негово съгласие от други държавни учреждения, предприятия и обществени организации. Според чл. 33 от същия правилник, държавни и обществени вилни сгради, почивни станции, младежки и пионерски лагери и заслони се застрояват със средства на учрежденията по годишните им бюджети. Наредба за реда и начина на строителството в народния парк „Витоша“ приета от Изпълнителния комитет на Софийски градски народен съвет, с решение по Протокол № 16/31.05.1956г. /чл. 1/ също допуска строителство в парка на почивни домове, хижи и заслони, спортни и обслужващи съоръжения, сгради и съоръжения със специално предназначение, което строителство следва да се провежда на базата на утвърдения генерален план. Забраната за ново строителство на територията на парка се регламентира едва с Плана за управление на природен парк „Витоша“ за периода 2005-2014 г., приет с Решение № 305/22.04.2005 г. на Министерски съвет на РБ. Следователно, както правилно е приел АССГ строителството на почивен дом /резиденция/ било допустимо по действащите към 1980 г. строителни правила и норми. Процесният КПП, като необходимо допълващо застрояване, с оглед конкретните изисквания за охрана, също е било допустимо строителство и правилно съдът е приел, че контролно-пропускателният пункт към 1980 г. е отговарял на действащите тогава строителни правила и норми, поради което се явява търпим строеж съгласно 16, ал.1 ПР ЗУТ и не подлежи на премахване по реда на чл.225а, ал.1 ЗУТ.

В допълнение към мотивите на оспореното решение, следва да се добави, че е изпълнено и изискването на 16, ал. 1 ЗУТ строежът да е отговарял на действащите подробни устройствени планове, към момента на изграждането му. По делото не се установява, към 1980 г. да е бил налице действащ ПУП за терена в който е построен процесният строеж. Безспорно се установява обаче, че този терен попада в територия за разполагане на „Обекти за отдих и спорт“ по общия градоустройствен план /ОГП/ на София 1961 г., действал и към 1980 г. При липса на ПУП, ролята на такъв изпълнява ОУП /в случая ОГП/, в какъвто смисъл е и решение 3216/10.03.2021 г. по адм. дело 13329/2020 г. на ВАС, а както бе посочено по-горе процесният строеж е бил допустим по действащия ОГП на София.

Като е отменил обжалваната пред него заповед на главен архитект на Столична община, Административен съд София град е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

При този резултат на делото основателна се явява претенцията на ответника „Турист тръст“ ЕООД в настоящото производство за присъждане на деловодни разходи за тази инстанция, поради което същата следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер от 1.500,- лева с включен ДДС.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4366 от 30.06.2023 г., постановено по адм. д. № 7787/2022 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на „ТУРИСТ ТРЪСТ“ ЕООД с [ЕИК] сумата 1.500,- /хиляда и петстотин/ лева деловодни разходи за тази инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ И. Д. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ