Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: СВЕТЛАНА БОР. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 9535/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, чрез юрисконсулт Т. Т., против решение № 237/05.07.2023 г. постановено по адм. дело № 201/2023 г. по описа на Административен съд – С. З. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се наличието на предпоставките за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и се прави възражение, че представеното пълномощното е за процесуално представителство по делото и че заплатената сума по пълномощното е прекомерна. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „Магнолия 91“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С. З. чрез адвокат К. Л., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Национална агенция за приходите (НАП) е осъдена да заплати на „Магнолия 91“ ЕООД обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500 лв. от заплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето на жалба против ЗНПАМ № 17-003647 от 09.02.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив към ЦУ на НАП. В полза на дружеството са присъдени и разноски в размер на 425 лв.

От фактическа страна съдът установил, че поради установеното нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. „а“ ЗДДС, по отношение на „Магнолия 91“ ЕООД е разпоредено прилагането на ПАМ „запечатване на търговския обект“ - магазин за цветя, находящ се в гр. С. З. и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. Заповедта за налагане на ПАМ № 17-003647 от 09.02.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив към ЦУ на НАП, е оспорена от дружеството по административен ред пред горестоящия административен орган във връзка с което била ангажирана адвокатска защита и съответно заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. С Решение № ГДФК-21 от 16.03.2022 г. на Директор на дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е отхвърлена жалбата, поради което дружеството оспорило заповедта пред съда. Така с решение № 259/16.06.2022 г., постановено по адм. дело № 289/2022 г. по описа на АС - С. З. ЗНПАМ № 17-003647 от 09.02.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив към ЦУ на НАП е отменена. Решението на административния съд е оставено в сила с решение № 3195/27.03.2023 г., постановено по адм. дело № 9419/2022 г. по описа на Върховния административен съд.

Въз основа на установеното, административният съд приел, че е налице отменен административен акт, който негативно е засягал правата на неговия адресат, по повод на което „Магнолия 91“ ЕООД е ангажирало адвокатска защита с надлежен Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 07.03.2022 г., с който е ангажиран адвокат К. Л.. По отношение на предоставената на дружеството адвокатска защита първоинстанционният съд посочил, че дори и да не е задължителна в процесния случай, то тя се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Преценил е, че направеният разход за адвокатско възнаграждение при упражняване на основното право на защита е в пряка връзка с незаконосъобразния административен акт, съответно, ако не е бил този незаконосъобразен акт, то дружеството нямало да стори разноски за адвокатско представителство и по този начин имуществото му да бъде намалено. Съдът е приел исковата претенция за основателна и е присъдил на ответника посоченото обезщетение. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата.

По делото безспорно са доказани всички елементи за основателност на иска по ЗОДОВ – отменен административен акт, понесена вреда и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и понесената вреда. Следва да се посочи, че в ДОПК няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски, когато се касае за извършването на такива пред административния орган. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в административното производство, е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК.

От представените по делото доказателства е видно, че сторените от „Магнолия 91“ ЕООД разноски при административното обжалване на ЗНПАМ № 17-003647 от 09.02.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив към ЦУ на НАП, не са присъдени в полза на дружеството, поради което за страната при оспорването на акта по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им.

Необосновано от касационния жалбоподател се счита, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ.

Договорът за правна защита и съдействие и пълномощно от 07.03.2022 г., сключен между „Магнолия 91“ ЕООД и адв. К. Л. е именно за административното оспорване на ЗНПАМ № 17-003647 от 09.02.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив към ЦУ на НАП. Обстоятелството, че в него е посочено „…и процесуално представителство по делото“ не може да обоснове извод за недължимост на разноските в процесното производство, защото при подписването му не е било известно дали ще има въобще съдебно производство и съответно образуване на дело, още повече че няма конкретизация нито на дело, нито пред кой съд ще е валидно. Отделно от това, за съдебното производство при оспорването на заповедта е подписан нов Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 04.04.2022 г. с предмет изготвяне на жалба против Решение № ГДФК-21 от 16.03.2022 г. на Директор на дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на актове, издадени от държавните органи по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на отменената, като незаконосъобразна ЗНПАМ № 17-003647 от 09.02.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив към ЦУ на НАП, следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от акта. „Магнолия 91“ ЕООД не би понесло посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бе издадена незаконосъобразната НПАМ на касационния жалбоподател. Налице е намаление на имуществото му равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение.

Заплатената сума от 500 лв. за процесуално представителство пред административния орган не е прекомерна. Същата е съобразена с размерите, определени с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

Следва да бъде уважено своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същите, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 21.08.2023 г. са в размер на 450 лева, заплатени в брой.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 237/05.07.2023 г. постановено по адм. дело № 201/2023 г. по описа на Административен съд – С. З.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Магнолия 91“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. С. З. разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА