Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя П. Н. по административно дело № 9586/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 срещу решение № 86 от 12.07.2023 г. по адм. д. № 94/2023 г. по описа на Административен съд Разград, с което е отменено решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане BG05M9OP001-2.033-0004/19 от 25.04.2023 г., издадено от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020, в частта му по т. 2, с която на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 37, ал. 3, т. 4 ЗУСЕФСУ е отказано да се верифицират разходи в размер на 7 378,35 лв. по искане за окончателно плащане № 5 за отчетен период 31.05.2021 г. - 09.10.2021 г. по Договор № BG05M90P001-2.033-0004-C01.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е изменен и допълнен със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗУСЕСИФ обнародван в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. и съгласно разпоредбата на 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ до приключването на програмите за програмен период 2014 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Съгласно 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ по отношение на програмите за програмен периода 2014 - 2020 г. и в частност процесната Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, счита, че се прилагат разпоредбите на ЗУСЕСИФ в редакцията му от от 27 май 2022 г. (изм. и доп. ДВ. бр.39),, към настоящия момент ОП РЧР 2014-2020 се изпълнява, като общодостъпна информация относно изпълнението й е налична в публичния модул системата ИСУН 2020. Според относимата към процесния акт на РУО редакция на ЗУСЕСИФ , счита, че е налице хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 4, която предвижда, че разходите се считат за допустими, ако са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, след като чл.37, ал.3, т. 4 предвижда административният договор да съдържа конкретизация на условията за изпълнение на проекта.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото. Представя писмена защита.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустим, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна

В административния акт е изложено, че назначаването на експерт „общностна работа“ е планирано в дейност „Организиране на Ромски майчини центрове Направление 3: „Подобряване достъпа до социални и здравни услуги“. Разходите за възнаграждение на експерта в размер на 10 400,00лв. са заложени в бюджетен ред 1.2.1 „Разходи за трудови възнаграждения по реда на КТ и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл на лицата, ангажирани пряко с изпълнението на финансираните преки дейности, включително всички дължими осигурителни вноски, начислени за сметка на осигурителя върху договореното възнаграждение и доплащания, съгласно националното законодателство и при спазване на Методологията за регламентиране на възнагражденията по ОП РЧР 2014-2020“. За изпълнение задълженията на експерт „общностна работа“ е сключен договор по реда на ЗЗД с К. Х. и е изплатено възнаграждение по сметка за изплатени суми № 1 от 30.07.2021 г. Разходите по сметка за изплатени суми № 1 от 30.07.2021 г. в размер на 10 400,00 лв., които УО разглежда повторно, са отчетени по бюджетен ред 1.2.1, дейност „Организиране на Ромски майчини центрове Направление 3: „Подобряване достъпа до социални и здравни услуги“. С отчетената сума по сметка за изплатени суми № 1 от 30.07.2021 г. се превишава максималният размер на разходите, заложени по бюджетен ред 1.2.1. Превишението над лимита по реда е в размер на 7378,35 лв. .Одобреното за финансиране проектно предложение става част от сключения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ - /чл. 6 Приложение 1 - Формуляр за кандидатстване/. Част от това приложение, в раздел 6 Бюджет, е и разпределението на предоставената помощ по бюджетни пера съдържащи тяхната максимална парична стойност. Със сключването на административния договор, бенефициентът се задължава изрично в чл. 3.23 да изпълни проекта съобразно сключения договор, съответно и неговите приложения. Задължението за това произтича и от разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 4 от ЗУСЕСЙФ, уреждаща конкретизацията на условията за изпълнение на договора. Липсват данни за извършени промени в договора (в конкретния случай раздел 6 Бюджет от Приложение 1 - Формуляр за кандидатстване) по реда на чл. 39 от ЗУСЕСИФ или по реда на чл. 3.45, 3.46 и 3.47 от административния договор. Доколкото УО не може да одобри несъществуващи в бюджета на проекта разходи, отказал същите превишаващи лимита на съответния бюджетен ред като недопустими. Определил неверифицирани разходи в размер 7378,35 лв. по сметка за изплатени суми № 1 от 30.07.2021 г. отчетени по бюджетен ред 1.2.1 „Разходи за трудови възнаграждения по реда на КТ и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл на лицата, ангажирани пряко с изпълнението на финансираните преки дейности, включително всички дължими осигурителни вноски, начислени за сметка на осигурителя върху договореното възнаграждение и доплащания, съгласно националното законодателство и при спазване на Методологията за регламентиране на възнагражденията по ОП РЧР 2014-2020“, на основание чл. 57, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 37, ал. 3, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с раздел 6 ,,Бюджет (в лева)“ от Приложение 1 „Формуляр, за кандидатстване“ към административния договор.

Жалбоподателят пред съда оспорил констатацията на УО, че с изплащането на сумата 10 400 лв. на лицето К. Х. са превишени разходите, заложени по бюджетен ред 1.2.1 „Разходи за възнаграждения“, като твърдял, че към момента на плащането по същото бюджетно перо е имало наличност, надвишаваща тази сума, в бюджетен ред 2.5 е била предвидена сума от 4 800 лв. за стипендии, която не е била изразходена и поради това превишението на бюджетните разходи е в по - нисък размер. В изпълнение на проекта били назначени на трудови договори 8 лица на длъжност „сътрудник социална работа“, чиито трудови възнаграждения са в размер на минималната работна заплата, която е увеличена след сключването на договорите и тази промяна е причина за превишението на бюджетните разходи, като увеличението на минималната работна заплата е факт, който е извън контрола на изпълняващата организация.

Ответникът твърдял, че със сумата 7 378,35 лв. се превишава бюджетът, с който разполага бенефициентът към момента на окончателното плащане. Относно увеличението на минималната работна заплата - следвало да бъде предвидено при подаване на проектното предложение, във връзка с неизразходените средства за стипендии възразил, че прехвърлянето на средства от едно бюджетно перо в друго е допустимо след изменение на административния договор, каквото бенефициентът не е поискал и УО не е одобрявал.

За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че като правно основание РУО неправилно е посочил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 37, ал. 3, т. 4 ЗУСЕФСУ. Изложил доводи, че със Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ (обн. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) е изменена разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ и редакцията на т. 4 към момента на издаване на решението, предвижда като условие за допустимост разходите да са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд. По делото не е спорно, че разходът към К. Х. е за реално извършена услуга. Преди изменението на закона, в предходната редакция разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ е изисквала разходите да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Органът свързал посоченото правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ с чл. 37, ал. 3, т. 4 ЗУСЕФСУ, съгласно който административният договор съдържа конкретизация на условията за изпълнение на проекта, т. е. органът е приел незаконосъобразност на разхода поради нарушаване на изискването за конкретизация на условията за изпълнение на проекта. Съдът е приел, че след като е установено превишение на разходите по бюджетен ред 2.1, то е налице неизпълнение на условието по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (нова - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) - разходите да не надхвърлят праговете за съответната категория в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект,, т. е. административният орган не съобразил, че разпоредбата е част от действащото право към момента на издаване на оспореното решение.

Решението е правилно като резултат.

Административният орган е мотивирал отказа си с нарушение на изискването разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство /основание по чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ / в редакция преди изменението ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Предишната редакция на разпоредбата на чл. 57 ЗУСЕФСУ (Обн. - ДВ, бр. 101 от 2015 г.), а не от 27 май 2022 г. (изм. и доп. ДВ. бр.39), както счита жалбоподателят. От текста на обжалвания акт и неговата мотиви е видно, че под нарушаване на това изискване има предвид превишаване на разходите по определено перо. Правилен е изводът на административния съд несъответствие между фактическите основания за отказа и правната квалификация за тяхната недопустимост, но по други съображения.

Административният орган правилно е приложил редакцията на чл. 57 ЗУСЕФСУ преди изменението ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., но неправилно е определил правното основание за отказа за верификация.

Приетото от органа основание за отказ за верификация е чл. 57, ал.1, т. 4 ЗУСЕСИФ, в редакцията преди изменението ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., съгласно която разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство;

Във връзка с изложените фактически основания в административния акт при положение, че се прилага разпоредбата на чл. 57, в редакцията преди изм. в ДВ бр.51/2022 г,. основанието за отказ за верификация може да е т.2 съгласно която разходите следва да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи, но не и т.4 от чл. 57, ал.1 ЗУСЕСИФ, което правно основание е посочено неточно.

Това се потвърждава и от новата редакция на разпоредбата на чл. 57 след изм. в ДВ бр.51/2022 г., в сила от 1.07.2022 г., в която е предвидена нова т. 3 - разходите не надхвърлят праговете за съответната категория в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект, което е различно от това разходите да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, както по отменената, така и по новата редакция на разпоредбата на чл. 57.

Следователно правилен е крайният извод на съда, че правната квалификация в административния акт не съответства на фактическите основания изложени в него.

От друга страна административният орган неправилно разглежда евентуално превишение в разходната част на финансовия отчет на бенефициента, като стеснява разглеждането на въпроса до бюджетен ред, докато чл. 57 и в двете си редакции реферира към категория разходи, каквато в случая е категорията 2. „Разходи за възнаграждения“ и видно от отчета, по нея няма превишение в размер на 7 378,35 лв.

Обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 12.07.2023 г. по адм. д. № 94/2023 г. по описа на Административен съд Разград.

Осъжда Министерството на труда и социалната политика да заплати на Народно читалище Рома - Вазово 2007 г. разноски по делото в размер на 500 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА