О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2677

гр. София, 30.05.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 2502/2023 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. А. Т. от [населено място], чрез пълномощника му адв. В. И. от АК - П., срещу решение № 114 от 16.03.2023 год. по въззивно гр. д. № 713/2022 год. на Окръжен съд – Плевен, с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора против община Плевен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между тях, че общината не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 2 960 кв. м., м. „К. с.“, при описаните в решението граници и касаторът е осъден да заплати на общината направените разноски.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита за неправилен изводът на съда относно статута на имота като земеделска земя, по смисъла на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ с оглед застрояването му със сгради на ликвидираното „Обединено помощно стопанство“, което обосновава извод за неприложимост на чл. 19 ЗСПЗЗ. За неправилни счита и съображенията на съда по въпроса за придобивната давност в полза на касатора в контекста на последиците от постановеното решение на Конституционния съд № 3 от 24.02.2022 год. по конст. д. № 16/2021 год. Моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на...