ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 462

гр. София, 21.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Камелия Ефремова

Членове: Людмила Цолова

Иво Димитров

като разгледа докладваното от Л. Ц. Ч. касационно търговско дело № 20238003900974 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.

С определение №94/25.04.2023г. по ч. т.д.№69/23г. Великотърновски апелативен съд е потвърдил определение №70/24.02.23г. по т. д.№16/2023г. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е върната като недопустима подадената от И. М. И. и Ж. А. И. срещу сдружение „Риболовно сдружение Тотлебенски риболовец“ искова молба и е прекратено образуваното по нея съдебно производство.

Срещу това определение на ВТАС е подадена частна касационна жалба от И. М. И. и Ж. А. И., приподписана от адв.Л. Г., в която се оспорва като неправилен така постановения съдебен акт. Излагат се доводи за незаконосъобразност на свикването и провеждането на общото събрание на сдружението, чиито решения се оспорват с исковата молба, с обсъждане на обстоятелствата, при които е протекло събранието и са гласувани решенията.

Частните касатори считат, че в случая следва да бъде приложен едногодишният преклузивен срок за завеждането на исковата молба, като твърдят, че не следва да бъде приета за дата на узнаване за събранието датата, на която то е проведено /въпреки присъствието им на него/, поради липсата на съставен протокол за провеждането му. Молят определението да бъде отменено и делото върнато на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на спора по същество. В приложено към частната касационна жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частните касатори молят касационната инстанция да допусне обжалването на определението на въззивния съд, като приеме, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Излагат се оплаквания, че изводите на първостепенния съд са неправилни и не почиват на събраните по делото доказателства, а, като не е изложил самостоятелни фактически и правни изводи по доказателствата и спорните материалноправни отношения, въззивният съд е допуснал грубо нарушение на съществени процесуални правила, като по този начин се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно приложимия закон, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от съществено значение за точното прилагане на закона.

Частната касационна жалба е подадена в установения срок срещу подлежащ на обжалване по посочения ред съдебен акт от легитимирана да обжалва въззивното определение страна, което я прави допустима.

За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно определение, с което е върната подадената от И. М. И. и Ж. А. И. искова молба, ВТАС е констатирал, че в същата самите ищци са навели твърдения, че и двамата са присъствали на проведеното на 30.04.2022г. общо събрание на сдружението, на което след гласуване е било взето решение за изключването им. На базата на тези твърдения съдът е приел, че ищците са узнали за взетото оспорено от тях решение за изключването им на датата на провеждане на събранието, от която е започнал да тече едномесечният срок по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ, в който законодателят им е предоставил възможността да упражнят правото си на оспорване на това решение; същият е изтекъл на 30.05.2022г.; подадената едва на 18.01.2023г. искова молба е просрочена и следователно – недопустима. По тези съображения постановеният от окръжния съд съдебен акт, с който тя е върната и производството прекратено, е намерен за законосъобразен, а частната жалба срещу него – за неоснователна. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното определение на САС.

Съгласно приложимата и в производството по чл.274 ал.3 ГПК норма на чл.280 ал.1 ГПК,при съобразяване на възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване, общо изискване за допускане до разглеждане по същество от касационната инстанция на въззивни съдебни актове е в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъдат формулирани конкретни правни въпроси, по които тя дължи да даде отговор с решението /респ. определението/ си. Въпросите следва да са от обуславящ характер, което означава да са били въведени в предмета на спора и дадените от въззивната инстанция разрешения по тях да са я мотивирали да постанови крайния резултат по спора или извършените /неизвършени от нея процесуални действия да са довели именно до този резултат. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства, с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за провеждане на селекцията.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение частните касатори са навели единствено оплаквания за неправилност на обжалваното от тях определение на апелативния съд по смисъла на чл.281 ГПК, които обаче не могат да бъдат разглеждани в първата фаза от производството пред ВКС. Релевантни правни въпроси, свързани с конкретния извод на състава на апелативния съд, обусловил крайния резултат, частните касатори не са формулирали, поради което не може да бъде направен извод за обоснованост на общия критерий за допустимост на разглеждането на частната им касационна жалба по същество.

Не са изпълнени и допълнителните изисквания на закона, релевирани от частните касатори с хипотезите на чл.280 ал.1 т. т.1 и 3 ГПК – същите, освен, че не поставят конкретен правен въпрос, по който съдът се е произнесъл и който е обусловил правния резултат, не сочат и практика на ВКС, на която даденото от него разрешение във връзка с изтичането на преклузивния срок към датата на завеждането на исковата молба да противоречи. Нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е цитирана бланкетно, съобразно самия текст на закона, без да се излагат конкретни съображения относно необходимостта от тълкуването на конкретна нормативна разпоредба по причините и с целите, разяснени в т.4 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложеното, обжалваното въззивно определение не следва да се допусне до касационен контрол.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на В. Т. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №94/25.04.2023г. по ч. т.д.№69/23г. Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.