№ 2034

гр. София, 24.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 2516/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 19678/01.03.2023 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София, подадена чрез юрисконсулт Х. П., срещу въззивно решение № 69/06.01.2023 г. по в. гр. д. № 324/2022 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли собственик от етажната собственост да участва в производството по заведен иск от управителя на етажната собственост за събиране на неплатени вноски по чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС и какво е процесуалното му качество: съищец, съвместно с управителя на етажната собственост или трето лице-помагач на страната на управителя; 2. Длъжен ли е въззивният съд да прекрати производството по делото в хипотезата на оттегляне на въззивната жалба от управителя на етажната собственост срещу решението на първа инстанция, с което се отхвърля искът на Етажната собственост, когато по делото има встъпил собственик от етажната собственост; 3. Следва ли СГС да спре производството по делото пред него на основание чл. 637 ТЗ и представлява ли спорът по ЗУЕС имуществено право на участващия в делото собственик; 4. Може ли ответникът по иска по ЗУЕС да се позове на нищожност на решение на Етажната собственост, при положение, че именно от това решение произтича твърдяната от ищеца отговорност; 5. Следва ли въззивната инстанция, сезирана с иск по ЗУЕС, да обсъди в мотивите си всички направени от страните правопогасяващи възражения, в т. ч. и такива свързани с извършени от ответника плащания.

Ответникът по касация „Б. Х. ЕООД /в несъстоятелност/, гр. Несебър, чрез временния синдик Р. М., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира сторените разноски в настоящото производство.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 20136334/10.06.2021 г., поправено с решение №20207971/05.11.2021 г. по гр. д. № 42289/2020 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Етажна собственост на сграда, находяща се в к. к. Б., № 63, хотел „Айсберг“, срещу „Първа инвестиционна банка“ АД иск с правно основание чл. 50 ЗУЕС за заплащане на сумата от 6867 лева, представляваща дължима от ответника сума за разходи за „Фонд ремонт и обновяване“ за периода 01.04.2019 г. – 31.03.2020 г., определени с решение на Общото събрание на Етажната собственост от 15.03.2019 г. Вместо него е постановено друго, с което ответната банка е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 41 ЗС, вр. чл. 50 ЗУЕС сумата 6867 лева, представляваща припадащата се вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.04.2019 г. – 31.03.2020 г. Решението е постановено при участието на основание чл. 23, ал. 5 ЗУЕС на „Б. Х. ЕООД /в несъстоятелност/, гр. Несебър, като ищец по делото.

Въззивният съд е приел за установено, че ответното дружество е собственик на 63 бр. самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост, както и на 63% ид. ч. от общите части на сградата, видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба от 24.02.2016 г. На 15.03.2019 г. е проведено Общо събрание на етажните собственици, на което е взето решение, съгласно т. 4 от представения по делото протокол, за предвиждане в бюджета на етажната собственост на сумата 10 900 лева за фонд „Текущи ремонти и обновяване“ – асансьори, пожарна защита, басейн, осветление, освежаване стени и тавани, оборудване общи части, покривни конструкции, фасада, подови настилки и фонд „Непредвидени разходи“. Прието е още, че за разходите по чл. 50 ЗУЕС за фонд „Ремонт и обновяване“ собствениците на всеки апартамент следва да заплатят вноска, съответна на процента ид. ч. от общите части на сградата, които притежават, т. е. дължимата от ответника годишна такса е в размер на 6867,00 лв. На същото събрание е взето решение заплащането на дължимите от собствениците вноски да се извършва в тримесечен срок от началото на съответната финансова година, а именно: до 01.07 /1- во число на месец юли за календарната година, през която е започнала финансовата година/, като първата финансова година започва от 01.04.2019 г. и приключва на 31.03.2020 г. За неоснователно е прието възражението за незаконосъобразност на проведеното ОС, както и за нищожност на взетите на него решения с мотиви, че е недопустимо разглеждането на доводи за пороци на решение на общо събрание на ЕС, поради нарушение на ЗУЕС, извън производството по реда на чл. 40 ЗУЕС. По отношение на възражението за липса на пасивна процесуална легитимация от страна на банката, тъй като собствените имоти в етажната собственост били предоставени за управление на трето лице по силата на сключен договор за лизинг, съдът е приел, че съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ са дължими от собствениците на имотите, а уговорките между тях и трети лица касаят единствено вътрешните им отношения, докато спрямо ЕС вноските са дължими от етажните собственици. Като недоказано е преценено твърдението на настоящия касатор, че изискуемостта на вземанията не са настъпили, доколкото те се отнасят за периода 01.04.2019 г. – 31.03.2020 г. и са с падеж на 01.07.2019 г. съобразно решението по т. 6 на Общото събрание на ЕС, т. е. дори и към датата на подаване на исковата молба /31.01.2020 г./ е настъпил падежът им. При тези данни съдът е намерил, че предявеният иск е основателен и като такъв бил уважен за пълния претендиран размер.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правният въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Не може да бъде допуснато касационно обжалване по първите два правни въпроса. Те са свързани с твърдението, че след оттегляне на въззивната жалба от управителя на Етажната собственост, встъпилият в делото етажен собственик няма правен интерес от поддържането на въззивната жалба, доколкото същият не би могъл да проведе индивидуално принудително изпълнение срещу ответната банка. Съгласно установената практика на ВКС, ако не е създадено сдружение на собствениците по чл.25 ЗУЕС, етажната собственост не е персонифицирана. С оглед общите интереси на етажните собственици и за ефективното управление в чл.41 ЗУЕС е предвидено представителство на собствениците пред съда от управителя /управителния съвет/. По искове, предявени от или срещу собствениците в етажната собственост във връзка с изпълнение на решение на общото събрание по управлението на общите части, управителят е законен представител на собствениците в етажната собственост и не необходимо личното им участие в делото, освен по тяхно желание – чл. 23, ал. 6 ЗУЕС. В случая „Б. Х. ЕООД /в несъстоятелност/, което е етажен собственик в сградата, е заявило участие в инициираното от етажната собственост чрез управителя й производство, поради което може да изразява собствено становище по иска, вкл. различаващо се от това на управителя на ЕС. Етажният собственик е осъществил собствена процесуална защита на правата си по отношение на взетото решение на общото събрание. Съгласно чл.23, ал.5 ЗУЕС управителят представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на ЕС, а съгласно чл.23, ал.4 от същия закон управителят представлява етажните собственици и пред съда по искове, предявени срещу съсобственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на ОС на ЕС или задълженията си по този закон. За това представителство не е необходимо изрично пълномощно, такова е необходимо само по искове срещу трети лица във връзка с общите части. Управителят разполага с правомощие да оттегли подадената от името на етажните собственици въззивна жалба. Необходимо е обаче изявлението за оттегляне на жалбата да бъде предхождано от решение на ОС на ЕС, тъй като е свързано с упражняването на техни общи права, за което разпоредбата на чл.34, ал.3 ГПК изисква изрично пълномощно /в този смисъл определение №169/2014г. по гр. д№1087/2014г., ВКС, І г. о./. Като е констатирано, че по делото не е представено такова изрично пълномощно от една страна, а от друга и поддържаното становище на конституирания по реда на чл.23, ал.6 /предишна алинея 5/ ЗУЕС етажен собственик, въззивният съд е приел, че не е надлежно десезиран и дължи разглеждане на повдигнатия правен спор. При това положение не може да се приеме в настоящото производство по чл. 288 ГПК наличие на евентуална недопустимост на въззивното решение и да се допусне касационно обжалване на това основание.

Третият въпрос също не може да предпостави допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Той е свързан с твърдение, че са налице предпоставките за спиране на съдебното производство по чл. 637, ал. 1 ТЗ, доколкото то е образувано по имуществен спор с участие на дружество, спрямо което е открито производство по неъстоятелност. Съобразно разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудови спорове по парични вземания. Въззивният съд не е обсъждал в мотивите си поставения въпрос. Спрямо „Буриш хауз“ ЕООД е налице открито производство по несъстоятелност, но по настоящото дело дружеството няма качество на ответник /длъжник/ и не е ясно в каква връзка се поставя въпросът за приложението на чл. 637, ал. 1 ТЗ. Паричният иск не е насочен срещу ответник /длъжник/ в производството по несъстоятелност. Ето защо и по този въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване.

По четвъртия също не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като съгласно установената практика на ВКС защитата срещу незаконосъобразни решения на общото събрание се реализира по специален ред, предвиден в чл. 40 ЗУЕС - чрез предявяване на конститутивен иск за тяхната отмяна пред районния съд в преклузивен 30-дневен срок, считано от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Недопустимо е заобикалянето на специално предвидения ред за атакуване на неизгодно за страната решение и настъпилата преклузия на правото да го оспори пред съда с изтичането на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. В случая въззивният съд, като се е съобразил с тази практика, е приел, че законосъобразността на решенията на ОС може да се атакува само в отделно съдебно производство и е невъзможно разглеждането да се извърши преюдициално по възражение на ответника по предявен срещу него иск на етажната собственост за изпълнение на взети решения на общото събрание.

Последният въпрос също не обосновава допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като е решен в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, според която въззивният съд трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Също така трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд е направил всичко това – обсъдил е събраните писмени доказателства, въз основа на които е изложил фактически и правни изводи. Той е обсъдил оплакванията във въззивната жалба и е изложил мотиви по спорните въпроси във въззивното производство. Анализирал е взетите решения на общото събрание на етажните собственици и е възприел, че процесните вземания са за периода 01.04.2019 г. - 31.03.2020 г. и са с падеж - 01.07.2019 г., който към момента на подаване на исковата молба е настъпил. Като краен извод е посочил, че ответникът не е доказал плащането на процесните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“. Доколко проверката на тези обстоятелства засяга правилността на обжалваното решение, тъй като те са отнесени към съществуването, съответно несъществуването, на спорното материално право, преценката за тях е недопустимо се извършва в настоящото производство по селекция на касационната жалба.

Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора с доводи за необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

С оглед изложеното не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

При този изход на спора в полза на ответника по касация „Буриш хауз“ ЕООД / в несъстоятелност/ следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство, доколкото обаче до приключване на делото в настоящата съдебна инстанция не са представени доказателства за наличието им, същите не се дължат.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 69/06.01.2023 г. по в. гр. д. № 324/2022 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: