О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1002

гр.София, 06.03.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2519 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗЕАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, чрез адв. Д.С., срещу решение № 484/18.04.2023г. по гр. д.№ 3212/22г. на Софийски апелативен съд, с което, след поправка и частична отмяна на първоинстанционното решение, е осъден застрахователят да плати на ищеца Х. Ц. Р. на основание чл. 432, ал.1 КЗ още 60 000 лева (или общо 90 000 лева) като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 11.11.2020г. и още 3729,01 лева (или общо 7458,03 лева) като застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП от 11.11.2020г.

Касаторът иска отмяна на решението в осъдителната му част, като излага съображения за необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. В контекста на твърденията, че съдът не е обсъдил логично и детайлно заключението на автотехническата експертиза и установените по делото факти, и е формирал произволни и хипотетични мотиви досежно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД, в изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат прецизирани и синтезирани в следния смисъл: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди логично и обективно всички относими доказателства по делото, включително заключението на приетата по делото експертиза, като изложи мотиви за неговата годност и доказателствена стойност, и да даде отговор на доводите и възраженията на страните? Сочи се, че с обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от създадената по въпроса съдебна практика на ВКС.

Насрещната страна по жалбата –ищцата Х. Р., чрез адв. Г.Г., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на оплакванията по касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по чл. 38, ал.2 ЗЗД.

Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:

За да постанови решението си, въззивният съд е отчел, че основанието на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо от влязлата в сила част на първоинстанционното решение и спорът е съсредоточен върху критериите по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и дали пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като не е обозначила със светлоотразителен триъгълник, че на пътното платно е възникнала опасност за движението, както и като е застанала зад спрелия лек автомобил след настъпване на първото по време пътнотранспортно произшествие.

За да определи справедливия размер на претендираното обезщетение, съдът е обсъдил вида и тежестта на травмите; наложилото се оперативно лечение; продължителността на възстановителния период, търпените през него болки и неудобства за самообслужването; преживения стрес; възрастта на ищеца; неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване с оглед нарушението на хватателната функция на палеца на лявата ръка и е съобразил съответните към датата на деликта икономически условия в страната, свързани със стандарта на живот, индикатор за които са и лимитите на застрахователно покритие по застраховките „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; моралните норми и съдебната практика за подобни случаи. Съвкупната преценка на изброените е мотивирала въззивната инстанция да определи за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата 90 000 лева, като изрично е посочено, че възможните усложнения, посочени от СМЕ, но непроявили се към момента, биха породили ново вземане за обезщетение за вреди от ексцес.

За да откаже да намали по реда на чл. 51, ал.2 ЗЗД обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, въззивният съд е приел за установено по делото, че ищцата не е поставила светлоотразителен триъгълник, както изисква разпоредбата на чл. 97, ал.4 ЗДвП, но това, при конкретния механизъм на произшествието, не е допринесло за настъпването му, което се дължи изцяло на противоправното (в нарушение диспозицията на чл. 20, ал.2 ЗДвП) поведение на делинквента. До този извод въззивният съд е достигнал, преценявайки заключението на САТЕ, съгласно което делинквентът е предприел неправилни технически действия, като е избрал скорост на движение, която не му позволява да възприеме и реагира своевременно чрез аварийно спиране на намиращия се на платното лек автомобил на ищцата, който е участвал в предходно ПТП, поради което е бил в статично положение. Една от възможностите за предотвратяване на процесното ПТП биха били правилните действия на делинквента, който при наличие на обстоятелства, застрашаващи безопасността на движението – в тъмната част на денонощието, при наличието на намиращи се на платното за движение автомобили, претърпели ПТП, в присъствието на полицейски автомобил и линейка с включени светлини, е следвало да намали скоростта и да спре. Напротив, делинквентът, движейки се с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост – 67 км./ч., е предприел заобикаляне на намиращата се в неговата попътна лента колона от спрели автомобили (заради първоначалното ПТП), като първо е навлязъл в съседната (лявата) пътна лента. Впоследствие – след като е била образувана друга колона от автомобили и в тази пътна лента, отново е преминал в дясната пътна лента за движение, където се е намирал спрелият автомобил на ищцата, но поради високата скорост не е успял да спре и е настъпил удар между тези два автомобила, вследствие на което при образуваната кинетична енергия автомобила на делинквента удря намиращите се вляво Х. Р. и още две лица. Прието е за изяснено от експертизата и от разпита на делинквента пред първата инстанция, че след първото ПТП участващите в него автомобили (и този на ищцата) са били в статично положение – заемали са двете налични пътни ленти, като с включени светлини полицейският автомобил и линейката са били паркирани в лявата част на платното за движение. При така безпротиворечиво установеното от фактическа страна съдът е заключил, че след като ударът е настъпил при вече включени сигнални светлини на полицейски автомобил и линейка, видими от много по-голямо разстояние от светлоотразителен триъгълник на пътното платно, то поставянето на такъв от пострадалата не би предотвратило настъпването на процесното ПТП.

По въпроса за местоположението на ищцата, съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява, че тя се е намирала в невидимата за делинквента част от пътното платно – зад нейния спрян на пътното платно автомобил, но с оглед конкретния механизъм на произшествието позиционирането й нито е резултат от противоправно поведение, нито е в причинна връзка със сблъсъка.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Въпросът за задължението на въззивния съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните и събраните доказателства, като подложи последните на самостоятелна преценка, са принципно обуславящи по всяко дело, но в случая не са разрешени в отклонение от константната практика на ВКС ( вкл. цитираната от жалбоподателя). Според нея въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т. д.№ 2100/ 2018 г., І т. о. и цитираните в него/. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства /решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр. д.№ 1538/ 2019 г., ІV г. о. и цитираните в него/. Обжалваното решение е съобразено с цитираните разрешения. Въззивният съд е преценил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи значение за установяване на спорните пред него правнорелевантни факти и е обсъдил всички относими доводи и възражения на страните, като е изложил свои собствени решаващи мотиви по съществото на правния спор. Заключението по САТЕ е преценено съобразно обосноваността му и съответствието му с други доказателствени средства т. е. отново при съблюдаване на формираната константна практика на ВКС ( напр. решение № 118 от 15. 05. 2012 г по г. д. № 588 / 2011 г на Трето г. о; решение № 241 от 23. 10. 2013 година по г. д. № 3194 / 2013 г на Първо г. о; решение № 108 от 16. 05. 2011 г по г. д. № 1814 / 2009 г на Четвърто г. о; решение № 248 от 16. 11. 2015 година по г. д. № 1271 от 2015 г на Трето г. о, решение №60250/2021г по гр. д № 809/2021г на Трето г. о и др.). Същото е кредитирано от въззивния съд, включително по отношение на обстоятелството, че не се установява ищцата да е поставила светлоотразителен триъгълник, както и по въпроса за местоположението й. Несъгласието на касатора с направените изводи за липса на каузална връзка между така установеното поведение на ищцата и произшествието, представлява по своето естество оплакване за допуснати процесуални нарушения, което обаче е относимо към основанията за самия касационен контрол, а не към основанията за допускането му.

В заключение, касационно обжалване не следва да бъде допускано.

На адв. Г. се следва възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗЗД, чиито размер съдът определя, отчитайки единствено ориентировъчния характер на НМРАВ (предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22.) и при съобразяване вида на спора, вида и количеството на извършената в настоящото производство работа, и фактическата и правна сложност на делото, на 2000 лева.

Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 484/18.04.2023г. по гр. д.№ 3212/22г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА ЗЕАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ да плати на адв.Г. С. Г. на основание чл. 38, ал.2 ЗЗД сумата 2000 лева – адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна правна помощ на ищцата чрез изготвяне на отговор на касационна жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: