4№ 1055/07.03.2024 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2529 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 10/06.02.2023 г. по гр. д. № 147/2022 г., с което Окръжен съд – Търговище е отменил решение № 260001/31.03.2022 г. по гр. д. № 1678/2019 г. на Районен съд – Търговище и на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е отменил договора по н. а. № 106/17.09.2002 г., с който Надежда Д. С. е дарила на Църковно настоятелство „Св. Успение Богородично“ един свой земеделски имот в [населено място].

Решението се обжалва от Църковното настоятелство с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (материалноправен и процесуалноправен), обобщени така както е пояснено в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. При изясняване на нуждата от издръжка и в частност, каква е сумата, съставляваща месечните средства, с които дарителят разполага, съдът по иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД длъжен ли е да включи и дохода от продаден имот? и 2. Нарушава ли въззивният съд чл. 266 ГПК, като приеме писмени доказателства, които първата инстанция не е отказвала да приеме, но и не се е произнесла по това доказателствено искане, ако в жалбата липсва оплакване за допуснатото процесуално нарушение? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд е решил първия в противоречие с решение № 473/20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г., а втория – с решение № 136/25.06.2019 г. по...