ОТНОСНО ВЪПРОСА ПОДЛЕЖАТ ЛИ НА ОБЖАЛВАНЕ ПО ГЛАВА ХVI ОТ НПК РАЗПОРЕЖДАНИЯТА НА СЪДИЯТА-ДОКЛАДЧИК ЗЗД ВРЪЩАНЕ НА ДЕЛОТО ЗЗД ДОПЪЛНИТЕЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ ОТ СТАДИЯ НА ПРЕДАВАНЕ НА СЪД

Чл. 246 НПК

Председателят на Върховния съд е предложил Общото събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решение, с което да отговори на въпроса - подлежат ли на обжалване по глава ХVI от НПК разпорежданията на съдията-докладчик за връщане на делото за допълнително разследване от стадия на предаване на съд.

Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд, за да се произнесе, взе предвид:

Въпросът, който се поставя с предложението, възникна в съдебната практика след изменението на НПК от м. април 1990 г. (ДВ, бр. 31/1990 г.). При това изменение определението на съда от разпоредително заседание, с което делото се връща за доразследване (по чл. 246, ал. 1 НПК в редакцията му до м. април 1990 г.) отпадна от категорията на определенията, които не подлежат на проверка отделно от присъдата - чл. 344, ал. 2 НПК. Изменението даде основание да се поддържат две противоположни становища. Според едното разпореждането на съдията-докладчик, с което се прекратява съдебното производство и делото се връща на прокурора за допълнително разследване, подлежи на проверка по частен протест по реда на глава ХVI НПК. Според другото разпореждането не подлежи на такава проверка.

Становището, че разпореждането на съдията-докладчик, с което той прекратява съдебното производство и връща делото за допълнително разследване, подлежи на проверка по частен протест, е незаконосъобразно по следните съображения.

1. Отпадането на определението за връщане на делото за доразследване от числото по определенията по чл. 344, ал. 2 НПК не означава промяна на становището на законодателя. То се дължи на факта, че такъв вид определения повече не съществуват, защото след изменението на НПК от 1990 г. връщането за доразследване се извършва...