№ 165

гр. София 12.03.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело №2585 образувано по описа за 2023 год.

Производството е по чл.73 ЗЧСИ.

С решение от 13.01.2023г., постановено по дисц. д.№4/2021г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, е наложено на ЧСИ П. Н., с рег.№911, район на действие ОС-Пловдив за нарушение на разпоредбата на чл.29, ал.1 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители, по изп. дело№20209110400323, на основание чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 2000лв.

Постъпила е жалба срещу решението от Министъра на правосъдието, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Т., поддържана в съдебно заседание от процесуален представител юрисконсулт Б.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради това, че при определяне на дисциплинарното наказание са обсъждани единствено смекчаващи вината обстоятелства, но не е съобразено дисциплинарното минало на ЧСИ Н. и предходно наложени й наказания /описани в публично обявеното на интернет-страницата на ВКС решение по гр. д.№1604/2021г. на ВКС, ІVг. о./, поради което наложеното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл.73, ал.1 ЗЧСИ. Искането е за отмяна на решението и налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за временно лишаване от правоспособност“ по чл.68, ал.1, т.3 ЗЧСИ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата на ЧСИ П. Н. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор.

Ответникът по жалбата Камарата на частните съдебни изпълнители, чрез процесуален представител юрисконсулт С., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е жалба срещу решението от ЧСИ П. Н.. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и че е налице явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на искането на Министъра на правосъдието за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ. Представя писмена защита.

Ответникът по жалбата Министър на правосъдието, чрез процесуални представители гл. юрисконсулт Т. и юрисконсулт Б., оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата Камарата на частните съдебни изпълнители, чрез процесуален представител юрисконсулт С., оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбите са подадени в срока по чл.73, ал.2 ЗЧСИ и са процесуално допустими.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

До Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на РБ е подадено по реда на чл.70 ал.1 ЗЧСИ искане на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ П. Н., с рег.№911, район на действие ОС-Пловдив, поради констатирани допуснато нарушение по изпълнително дело №20209110400323 по описа на ЧСИ, а именно: в нарушение на разпоредбата на чл.5 ГПК, вр. с т.2 и т.5 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, вр, с чл.29 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители /според която разпоредба в случай на общ длъжник частните съдебни изпълнители следва да си съдействат с оглед законосъобразното протичане на процеса/, ЧСИ П. Н. е насрочила публична продан на надвижим имот по горепосоченото изпълнително дело, след като вече е била уведомена за насрочена и приключила публична продан по изпълнително дело на друг частен съдебен изпълнител.

С обжалваното решение Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители, е намерила за основателно искането за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ П. Н. за констатираното дисциплинарно нарушение и е наложила дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 2000лв.

Установено е, че ЧСИ П. Н. е извършила безспорно законосъобразно действията по образуване на изпълнителното дело и насрочването на опис/оглед на делбения имот, с цел изнасянето му на публична продан, съобразно желанието на съделителя Р. К., образувал производството пред нея.

Законосъобразно и в съответствие с данните по приложеното в копие изпълнително дело /които данни са възпроизведени и в самото решение/, дисциплинарният състав е приел, че по изпълнителното дело неправилни в случая се явяват последващите действия на ЧСИ П. Н., а именно провеждането на публичната продан на недвижимия имот, тъй като още преди да регистрира протокола по чл.487, ал.3 ГПК в РС-Пловдив, което е станало на 24.07.2020г., ЧСИ П. Н. вече е получила официално съобщение от ЧСИ Б.А. за насрочена при нея публична продан на същия имот за периода от 17.07.2020г. до 17.08.2020г.

Правилно е прието в обжалваното решение, че изложените от ЧСИ П.Н. възражения и факти, че ЧСИ Б.А. не е спазила процедурата по извършване на оглед/опис на делбения имот, поради което насрочената от нея публична продан като дати е предхождала тази на ЧСИ П.Н., не опровергава факта, че в случая се е стигнало до паралелни публични продани. По другото изпълнително дело е насрочена публична продан преди нейната, което е следвало да бъде съобразено от ЧСИ П. Н., с цел да бъдат избегнати паралелно протичащи публични продажби на един и същ имот от различни съдебни изпълнители.

В съдебната практика категорично и непротиворечиво се приема, че след влизане в сила на решението, с което съдът изнася на публична продан един неподеляем имот, всеки от съделителите може да се снабди с изпълнителен лист за това и да инициира самостоятелно и успоредно производство по публична продан на един и същ недвижим имот – така наречените публични продани.

Както е прието в определение №586 от 17.12.2012г. по ч. гр. д.№465/2012г. на ВКС, ІІг. о. съдебната делба е нормативно уредено особено исково производство за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез предвидените в глава ХХVIII ГПК - отм., съотв. глава ХХIХ ГПК способи. Постановеното във втората фаза на делбата решение, чрез което делбен имот /или имоти/ се изнася на публична продан, се ползва със сила на присъдено нещо относно начина за прекратяване съсобствеността върху тези имоти. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗС правото да иска делба принадлежи на всеки съсобственик, от което следва, че всеки съделител може да упражни и правото да иска публична продан, а съответно да иска и да му се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение. В тази хипотеза съдът не може да откаже издаването на изпълнителен лист с аргумент, че такъв вече е издаден на друг съделител. Тъй като всеки съделител може да упражни правото си да иска публична продан въз основа на влязлото в сила решение, то е възможно да се провеждат няколко отделни производства по публична продан за един и същи имот, като съсобствеността ще бъде прекратена по това от тях, което приключи първо с влязло в сила постановление по чл. 496 ГПК, а правата на третите лица са защитени от регистрирането на протокола по чл. 487, ал. 3 ГПК.

Както е прието в т.2 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличието на наложени запори върху движими вещи, необрани насаждения и плодове е допустимо насрочването на друга публична продан на същите, ако тези вещи не са изнесени за продан на борса или в магазин. Недопустимо е, при тези условия, насрочването на публична продан на движими вещи, които са изнесени за продан на борса или в магазин. 34 Извършената при тези условия публична продан, без разрешение на районния съд, поражда вещнопрехвърлително действие, въпреки нарушението./тези разяснения следва да се имат предвид когато в делбата на публична продан са изнесени движими вещи/. Разпоредбата на чл.473 ГПК не намира приложение при насочване на изпълнение върху недвижими вещи и вземания на длъжника.Мотивите към тази точка на тълкувателното решение е посочено, че нормата на чл. 473 ГПК е в глава 42, раздел II Продан на движими вещи. Ако законодателя искаше да уреди приложението на чл. 473 ал. 2 и 3 ГПК във всички случаи на публична продан, систематичното място на този текст щеше да бъде в общите правила за изпълнението на паричните вземания - глава 40 ГПК, а не в глава 42. Прилагането на процесуални норми по аналогия е недопустимо. В случаите, в които е допустимо приложение на правна норма по аналогия към друг правен институт, следва да има подобност на хипотезите. Продажбата на различни видове имущество на длъжника се извършва по различни процесуални правила, уредени в различни глави в ГПК, отчитащи спецификите на всяко от тях. Конкуренцията при насочване на друго изпълнение е уредена само в чл. 473 ГПК, която е в главата за публична продан на движими вещи, тъй като при тях е от значение в чие държане е оставена вещта от съдебния изпълнител след описа по правилата на чл. 469 - 470 ГПК. Движимите вещи остаряват морално и физически, а необраните плодове и насаждения изискват бързи действия за прибирането им и подходящото им съхранение. Затова е важно бързо да се пристъпи към изпълнение. Разрешението по чл. 4 73, ал.2 ГПК има за цел да създаде пряко изпълнително основание за изземване на движимата вещ от този, в чието държане е оставена при първия опис - чл. 473, ал.З ГПК. З. е недопустимо насрочването на разрешаване на нова публична продан на движими вещи, които се предават за продан на борса или в магазин. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че по този въпрос е съществувала противоречива съдебна практика, като според едното от становищата, конкуренция при насочване на друго изпълнение съществува само при изпълнението върху движими вещи, а според другото - при всяко осребряване на имущество на длъжника. Поддържани се също становищата, че последващият кредитор трябва да докаже, че има насочено и друго изпълнение, а според други - достатъчно е да заяви това. За правилно е прието становището, според което конкуренцията при насрочване на друго изпълнително производство съществува само при изпълнение, насочено върху движими вещи. Поради това в мотивите към т.2 на тълкувателното решение са изложени съображения, че нормата на чл.473 ГПК е неприложима към публична продан на недвижим имот и вземания на длъжника поради следното: За разлика от движимите вещи и необраните насаждения и плодове, недвижимият имот, ценните книжа на длъжника и дружествените дялове не се изхабяват морално и физически от възможността привиден кредитор да бави изпълнението. За разлика от публичната продан на движими вещи, която е оригинерно придобивно основание, публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване правото на собственост /чл. 496 ГПК/. Купувачът придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик след влизане в сила на постановлението за възлагане /съгласно новата редакция на чл. 496, ал. 2 ГПК - ДВ, бр. 49/29.06.2012г./ Вписването на постановлението за възлагане е основание за въвод на купувача - чл. 497 ГПК. Държането на недвижимия имот е без значение за провеждане на публичната продан. Същото се отнася и за проданта на ценни книги по чл. 515 и 516 ГПК. Изпълнението върху дял от търговско дружество по чл. 517 ГПК изобщо не се извършва чрез публична продан, а по специалния ред, предвиден в този текст. Затова не е необходимо изпълнително основание, респективно изземване на имота преди провеждането й, поради което чл. 473, ал.2 и 3 ГПК са неприложими при насочване изпълнение върху недвижим имот, ценни книжа и дял от търговско дружество. Изложени са също съображения, че за вписаната възбрана всеки кредитор може да се уведоми и да се присъедини към образуваното висящо изпълнително дело. Идеята на законодателя е не да се образуват паралелни изпълнителни производства по отношение на един длъжник от всеки от кредиторите, а другите кредитори освен взискателя да се присъединят, съгласно чл. 456, ал.1 и 2 ГПК. Присъединилият се кредитор има същите права, както и първоначалният взискател, и се ползва от извършените процесуални действия до този момент - чл. 457, ал.1 и 2 ГПК. Участието му в разпределението е гарантирано при спазване реда на привилегиите. Допускането на втора публична продан създава възможност за злоупотреба с права. Посочено е също така, че ако се допусне приложение на нормата на чл. 473 ГПК и по отношение на принудително изпълнение върху други имущества на длъжника, освен движимите вещи и необраните насаждения и плодове, това не урежда колизията между правата на взискателя, наложил обезпечение, и извършената въз основа на разрешението по чл. 473 ГПК публична продан по друго изпълнително дело, образувано от друг взискател, когато първият не е участвал в разпределението. Тази норма не изключва действието на по-рано вписаната възбрана. Тя не урежда и конкуренцията между издаденото по-рано, но невлязло в сила постановление за възлагане и влязлото в сила постановление за възлагане от по-късно извършената продан. Ако се разреши втора и следваща публична продан на недвижим имот, или изпълнение върху друго имущество на длъжника, предходната продан не може да се спре, защото няма предвидено основание за това в ГПК. Наличието едновременно на две изпълнителни производства разпилява потенциалните купувачи, които биха участвали в проданта и създава несигурност. Ако се допусне възможност за разрешаване на следваща публична продан за друго имущество на длъжника освен за движими вещи и необрани насаждения и плодове, за настъпилите вреди от нереализираната първа продан, или за последиците от непрехвърляща правото на собственост следваща продан, отговорност би носил частният съдебен изпълнител и държавата за действията на държавния съдебен изпълнител, а те са извършени въз основа на акт на съда.

Когато съсобствен имот се изнася на публична продан в делбено производство, ситуацията е малко по-различна, тъй като няма предварително наложени възбрани върху недвижими имоти или поне подобни хипотези са много редки, доколкото извършеното в хода на делбата разпореждане с притежаваната от съделителя идеална част от имота е негово право, което не може да бъде оспорено и отречено освен в изрично посочените в закона случаи. Такива разпореждания в преобладаващия брой случаи се съобразяват от съда при постановяване на решението, ако останалите съделители са изразили съгласие приобретателят да замести прехвърлителя по реда на чл.226 ГПК или разпореждането е извършено между съделители, включително и при наложена възбрана. Не съществува обаче основание за различно разрешение от приетото в Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като изключения в ГПК в този смисъл не са предвидено. Следва да се посочи също така, че когато е образувано първото изпълнително дело в него участват всички съделители и в този смисъл не е необходимо присъединяването на някой съделител като взискател по съображения, че по негово искане е образувано второ изпълнително дело. Възможността за издаване на изпълнителен лист на всеки взискател е възприета в практиката на съдилищата, тъй като е възможно един от съделителите да поиска издаване на изпълнителен лист и след това да го унищожи или да не поиска образуване на изпълнително производство. И ако се откаже издаването на изпълнителен лист на друг съделител, извършването на публичната продан на практика би станало невъзможно. Присъединяването на съделител като взискател по друго изпълнително дело, което е било образувано по искане на друг съделител, е лишено от смисъл и напълно излишно, освен в хипотеза, при която по първото изпълнително дело е била наложена възбрана, която пази правата на всички съделители, имащи едновременно качеството взискател и длъжник в изпълнителното производство - при изнасянето на публична продан на неподеляем недвижим имот.

Законосъобразно в обжалваното решение е прието, че разгледаните по - горе процесуални действия на ЧСИ П. Н. са основания за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразена като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. Настоящият състав на ВКС намира, че в случая при определяне на вида и размера на наказанието в обжалваното решение са съобразени обстоятелствата, относно тежестта на нарушението /ЧСИ П. Н. е насрочила публична продан на надвижим имот по горепосоченото изпълнително дело, след като вече е била уведомена за насрочена и приключила публична продан по изпълнително дело на друг частен съдебен изпълнител/, обстоятелствата, при които е извършено и обстоятелството, че не е установено от така посочените действия да са настъпили вреди за страните в процеса, както и за трети лица, поради което наложеното дисциплинарно наказание на ЧСИ П. Н. по чл. чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ - „глоба“ в размер на 2000лв. съответства в най – пълна степен на извършените от нея нарушение и на превантивната функция на дисциплинарното наказание. Доводите на ЧСИ П. Н. в жалбата и в писмената защита за липса на дисциплинарно нарушение, евентуално за несъразмерност на тежестта на наложеното наказание с тежестта на нарушението, настоящият състав на ВКС намира за неоснователни по изложените по-горе съображения за наличие на констатираното в дисциплинарното производство дисциплинарно нарушение от ЧСИ П. Н. по процесното изпълнително дело и за съответствие на тежестта на наложеното с обжалваното решение дисциплинарно наказание с тежестта на дисциплинарното нарушение. Обстоятелството, че не е било инициирано дисциплинарно производство от КЧСИ срещу нея за допуснатото дисциплинарно нарушение, а само й е била направена препоръка, не препятства инициирането на такова по искане на Министерство на правосъдието. Искането в жалбата на Министерство на правосъдието за налагане на по-тежко по вид дисциплинарно наказание - по чл.68, ал.1, т.3 ЗЧСИ – „предупреждение за временно лишаване от правоспособност“, настоящият състав на ВКС намира за неоснователно, като счита, че не удовлетворява установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията, дори и при съобразяване, че са допуснати през 2017г. дисциплинарни нарушения, за което се посочва за пръв път в жалбата.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 13.01.2023г., постановено по дисц. д.№4/2021г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е наложено на ЧСИ П. Н., с рег.№911, район на действие ОС-Пловдив за нарушение на разпоредбата на чл.29, ал.1 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители, по изп. дело№20209110400323, на основание чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 2000лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: