ОТНОСНО НИЩОЖНОСТТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ И СПОСОБИТЕ ЗЗД ОБЯВЯВАНЕТО Й
Чл. 6 ЗАП
Чл. 32, ал. 1 ЗАП
Чл. 41, ал. 3 ЗАП
Министърът на правосъдието е направил предложение на основание чл. 212 ГПК да се издаде тълкувателно решение от Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд по въпросите:
1. Нищожен ли е административен акт, издаден от некомпетентен по степен орган.
2. Може ли да се иска обявяването на нищожността на административен акт пред съда, който е компетентен да се произнесе по жалби срещу него, след като срокът за обжалване е изтекъл.
Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, за да се произнесе, съобрази:
1. Изискванията (условията) за действителност на административните актове са посочени в чл. 41, ал. 3 ЗАП: актът да е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалноправните разпоредби по издаването му, да са спазени материалноправните разпоредби относно съдържанието му и да е съобразен с цел, която преследва законът.
Неспазването на някое от тези изисквания води до недействителност на административния акт.
Съответно на посочените изисквания, пороците на недействителните административни актове могат да бъдат: некомпетентност, порок във формата, нарушение на административнопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и превратно упражняване на власт. До такива пороци обаче водят само съществените нарушения на изискванията за валидност, които дават отражение на съдържанието на акта и волеизявлението на административните актове.
Нормативна уредба за недействителността на административните актове липсва, а доколкото такава има, тя е предимно за унищожаемите актове. Законните актове са нищожни и унищожаеми за разлика от Гражданския процесуален кодекс и Закона за задълженията и договорите, които регламентират съответно пороците на съдебното решение и гражданскоправните сделки.
Нищожният административен акт не поражда правни последици, затова не е необходимо той да бъде отменяван. Необходимо е само неговото...