Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. В. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 9658/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против решение №5340/09.08.2023 г., постановено по адм. д. 1839/2023 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ).
Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде оставено в сила издаденото от него Уведомително писмо изх. № 02-220-2600/1571/13.01.2023 г. В обстоятелствената част на касационната жалба са развити и съображения за недопустимост на жалбата на „Ди Щерн“ЕООД, което трябва да се квалифицира като наведено основание по чл. 209, т. 2 от АПК без изрично да е формулирано искане за обезсилване на съдебния акт. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.
Ответната страна „Ди Щерн“ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение №5340/09.08.2023 г., постановено по адм. д. 1839/2023 г. по описа на АССГ е отменено Уведомително писмо изх. № 02-220-2600/1571 от 13.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която на „Ди Щерн“ЕООД е отказано частично подпомагане по Подмярка 13.2. СЕПП, Натура 2000, СПП н ЗДП, върната е преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда и са присъдени разноски.
Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен административен орган, но в нарушение на изискването за форма относно наличието на фактически и правни основания за издаването му, поради което не е разгледал основанията по чл. 145, т. 4 и т. 5 от АПК.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт.
Неоснователно е първото оплакване в касационната жалба с доводи за произнасяне на АССГ по процесуално недопустима жалба. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че срокът за обжалване на уведомителното писмо е започнал да тече на 28.01.2023 г. с изтеглянето му от „Ди Щерн“ЕООД от Системата за електронно управление. Този факт не се оспорва и в касационната жалба, в която при изчисляване четиринадеседневния срок за упражняване правото на жалба не е съобразено, че 11.02.2023 г. е събота. В съответствие с правилата за броене на процесуалните срокове АССГ законосъобразно е приел за разглеждане жалбата, подадена на 13.02.2023 г. (понеделник) – първия присъствен ден след последния ден от срока.
Неоснователни са и останалите оплаквания в касационната жалба, които по своята същност представляват твърдения относно наличието на мотиви и правилно приложение на материалния закон при издаване на отмененото от АССГ уведомително писмо.
Първоинстанционният съд като е анализирал приетите писмени доказателства по преписката, правилно е приел за установено, че е налице основание за отмяна на оспорения административен акт, изразяващо се в пълна липса на мотиви - неяснота относно фактическите установявания и приложения закон от административния орган. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АССГ правилно е приел за установено, че е налице неяснота относно причините и начина на формиране на отразените в табличната форма на акта стойности, липсва недвусмислено обосноваване на фактически и правни основания за изготвяне на административен акт точно с това съдържание. В предварително зададената форма на уведомителното писмо се съдържа описание за всяка една от колоните на използваната таблица, но преобладаващо в него са включени различни алтернативни хипотези, произтичащи от различни правни норми. От данните в оспорено пред административния съд уведомително писмо не е видно какви са конкретните установени в административното производство факти и кое от абстрактно посочените правни основания е приложено за случая, за да се достигне до записаните в съответната колона и ред стойности. Възпроизвеждането в административния акт на съдържанието на хипотезите на множество правни норми, приложими при условията на алтернативност, правилно не е възприето от решаващия съд като мотиви (фактически и правни основания) по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК доколкото въобще не е възможно да бъдат свързани с конкретния случай.
Правилен е изводът на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на жалба на адресата на акта и да осигурят възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон. Трайно установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не следва да води до игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове.
Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма и е недопустимото това да се осъществява първи път в производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действие Тълкувателно решение № 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат да се изясняват и доказват за първи път в съдебното производство.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания.
По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 1000 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност независимо от направеното възражение за тяхната прекомерност.
По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №5340/09.08.2023 г., постановено по адм. д. 1839/2023 г. по описа на Административен съд-София-град.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, бул. „Ц. Б. III“ № 136 да заплати на „Ди Щерн“ЕООД, гр. София, ул.“Летовищна“ № 1, адв. М. С. сумата от 1000 (хиляда)лева, разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА
секретар:
Членове:
/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ