КОГАТО СЪСТАВ ОТ ПЕТ СЪДИИ НА ВЪРХОВНИЯ СЪД ПО ЧЛ. 44, Т. 2, Б. "В" ЗУС ОТМЕНИ ПО РЕДА НА НАДЗОРА ВЛЯЗЛО В СИЛА РЕШЕНИЕ, ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА.

В ПРОИЗВОДСТВОТО ЗЗД ПРЕГЛЕД ПО РЕДА НА НАДЗОРА ВЪРХОВНИЯТ СЪД НЕ МОЖЕ ДА ОТМЕНИ ВЛЯЗЪЛ В СИЛА СЪДЕБЕН АКТ В Т. Н. ЧАСТ, ЗЗД КОЯТО НЕ СЕ ОТНАСЯ МОЛБАТА ИЛИ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗЗД ПРЕГЛЕД, НО ТОЙ НЕ Е ОБВЪРЗАН ОТ ВЪЗВЕДЕНИТЕ В МОЛБАТА ИЛИ В ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗЗД ПРЕГЛЕД ОСНОВАНИЯ И КВАЛИФИКАЦИИ.

Чл. 288 ГПК

Чл. 229, ал. 1 ГПК

Чл. 231, б. "г" ГПК

Чл. 234, ал. 3 ГПК

Председателят на Върховния съд е внесъл предложение за издаване на тълкувателно решение по следните въпроси:

1. Допустимо ли е петчленен състав на Върховния съд след допускане на преглед по реда на надзора да реши спора и по същество.

2. Допустимо ли е надзорен състав служебно да проверява правилността на решението извън основанията, посочени в молбата за преглед.

За да се произнесе, Върховният съд, ОСГК, съобрази:

1. До влизане в действие на Закона за изменение на Закона за устройството на съдилищата (ДВ, бр. 31/1990 г.). Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд по силата на чл. 51, ал. 1 ЗУС е разглеждало дела, образувани по извънредните способи за отмяна на влезли в сила съдебни актове на състави на Върховния съд по граждански и административни дела и е издавало тълкувателни решения по спорни или противоречиво решавани въпроси по прилагането на закона. Според сега действуващия чл. 51, ал. 1 ЗУС Общото събрание на гражданската колегия е оправомощено да издава тълкувателни решения, но не и да се произнася по дела, образувани по молби и по предложения за преглед по реда на надзора и за отмяна на влезли в сила съдебни актове. С това последно правомощие е овластен по силата на чл. 44, т. 2, б. "в" ЗУС състав от пет съдии, когато се касае до решения на Върховния съд. В съответствие с тази разпоредба е и чл. 227, ал. 1 ГПК, според който молбите и предложенията за преглед по реда на надзора срещу решения на Върховния съд се разглеждат от петчленен състав на Върховния съд.

Съгласно чл. 228 ГПК за молбите за преглед и за производствата по този ред се прилагат правилата за производство пред втората инстанция, но доколкото те съответстват на надзорното производство и доколкото няма особени правила. Когато състав от трима съдии отменя решение на районен или на окръжен съд, той по силата на чл. 229, ал. 1 ГПК решава делото съобразно чл. 208-210 ГПК освен в случаите на чл. 229, ал. 2 ГПК. Законът няма предвид случая, когато се отменява решение на Върховен съд, а на районен и на окръжен съд. Съставът от пет съдии се произнася преди всичко по правилността на съдебен акт, издаден от Върховния съд.

Ако петчленен състав на Върховния съд реши делото съобразно чл. 208-210 ГПК, т. е. по същество, постановеното решение, като неподлежащо на обжалване, става задължително за страните и създава сила на пресъдено нещо по основанието и исканията по спора. Възможно е обаче, както това е предвидено в чл. 231, б. "г" ГПК, между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди решението по същество на петчленния състав или след него друго влязло в сила решение между същите страни по същия предмет, което да противоречи на решението на петчленния състав. В такъв случай и по силата на посочената разпоредба едно от двете противоречащи си решения или и двете следва да бъдат отменени. Според чл. 234, ал. 3 ГПК на отмяна подлежат неправилните решения. Това означава, че Върховния съд се произнася не само по наличието на две противоречиви, влезли в сила решения, но и по правилността на всяко едно от тях, т. е. на решението, издадено от петчленния състав.

Преценката за правилността на всеки съдебен акт не може да се прави от по-нисък по степен на издалия съдебен акт, нито от равен нему. Тя винаги се прави от съд, който в съдебната йерархия стои над съда, постановил съдебното решение или определение. В системата, установена със Закона за устройство на съдилищата, не съществува съдебна структура, която да е оправомощена да се произнася по правилността на актовете, издадени от петчленен състав.

Следователно с издаване на решение от петчленен състав по съществото на даден спор се създава нетърпимото в правното положение да съществуват две противоречащи си едно на друго влезли в сила решения между едни и същи страни по един и същ предмет. Поради това следва да се приеме, че чл. 229, ал. 1 ГПК не намира приложение в производството за преглед по реда на надзора в случаите, когато петчленният състав на Върховния съд отменява решение на състав на този съд.

2. По силата на чл. 228 ГПК в производството за прегледа по реда на надзора намират съответно приложение правилата за второинстанционното производство, доколкото в гл. ХХI, р. 1 ГПК няма други правила. Правилата на второинстанционното производство не се прилагат неограничено, а съответно, т. е. доколкото в надзорното производство няма особени правила.

Жалбата, по повод на която се образува производството пред втората инстанция, е срещу невлязъл в сила съдебен акт. Молбата или предложението за преглед е срещу решение или определение на съд, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. Тези актове са задължителни за страните и за съда и разрешеният с тях спор не може да бъде пререшаван.

Молбата или предложението за преглед могат да се отнасят не до влязлото в сила решение в неговата цялост, а до известна негова част. В производството за преглед по реда на надзора се прави искане до Върховния съд да се произнесе по правилността на влезлия в сила акт в една само негова част. Друга част от него не се засяга от молбата или от предложението. Създадената сила на пресъдено нещо за тази друга негова част, преглед на която не се иска, е пречка за пререшаване на спора. Поради това Върховният съд в производството за преглед по реда на надзора може да се произнесе по правилността на влезлия в сила съдебен акт само в тези рамки, които са предмет на молбата или на предложението.

Това не означава, че Върховният съд в производството по чл. 225 и сл. ГПК е задължен да възприема квалификацията, посочена в молбата или предложението за преглед. Той може да признае за неточна тази квалификация и да приеме, че преглед следва да се допусне на същото основание, но при правилната му квалификация. Нещо повече, Върховният съд не е обвързан и с възведеното в молбата или в предложението за преглед основание. Възможно е в тях да се иска преглед поради допуснато във влязлото в сила решение нарушение на закона, а решението да бъде отменено поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При всички случаи обаче преглед на влязло в сила решение не може да бъде допуснат за тези негови части, за които не се отнасят молбата или предложението. Създадената за тях сила на пресъдено нещо е пречка за това. Противното разрешение означава, че преглед по реда на надзора се допуска не само по инициатива на заинтересованата страна с молба или на главния прокурор с предложение, а служебно, т. е. по инициатива на самия Върховен съд. Съставът на Върховния съд не може да се самосезира и при такова самосезиране да отмени влязъл в сила съдебен акт в частта, за която не е направено искане. Такова правомощие той няма.