О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60369

София, 04.11.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.10.2021 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 4128 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Г. А. С. против решение № 114/21.06.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 1012/2021г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260444 от 15.02.2021 г., постановено по гр. д. № 18033/2018 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора Г. А. С. против К. В. П. иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК - за признаване за установено, че ищецът е собственик на подробно описания в диспозитива на решението на районния съд недвижим имот и е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 23, ал.2 СК за признаване за установено, че ищецът притежава 98/100 идеални части от спорния имот.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 23 СК, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – непроизнасяне по иска по чл. 23, ал.2 СК. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1,т.2 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:

1.Задължен ли е съдът при съдебно решение по спор с правно основание чл. 23,ал.1 и чл23, ал.2 СК да изгради преценка дали се касае за пълна или за частична трансформация на имуществото, придобито по време на брака и да даде мотиви по всеки един от предявените искове? От значение по иска с правно основание чл. 23, ал.2 СК ли са наличието и произхода на паричните средства и влагането им при осъществяване на придобивния способ за определяне на по - голям дял? Подлежи ли на изследване от съда този факт? По тези въпроси касаторът сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 140/23.11.2020г., постановено по гр. д. № 617/20 г. по описа на ВКС, първо гр. отделение; решение № 117/22.12.2020г., постановено по гр. д. № 780/20 г. по описа на ВКС, второ гр. отделение; решение № 74/29.05.2019г., постановено по гр. д. № 5842/2015г. по описа на ВКС.

2. Задължен ли е съдът съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърдяното право, възраженията и доводите на страните, относими към правния спор? Сочи се противоречие на решението с решение № 68/30.10.2020г., постановено по гр. д. № 4801/2019 г. по описа на ВКС, второ гр. о.

3. Ако титуляр на отпуснат кредит, предназначен за закупуване на недвижим имот е един от двамата съпрузи и този кредит е погасен от него изцяло с негови лични средства, придобити от продажба на наследствен имот, то следва ли съпругът нетитуляр по кредита и неучаствал със средства в закупуването на имота да бъде признат за съсобственик в режим на СИО по силата единствено на съществуващата брачна връзка? Следва ли в този случай презумпцията на чл. 21, ал.3 от СК да се счита за оборена, а искът по чл. 23, ал.1 от СК за основателен?

4. Счита ли се оборена презумпцията на чл. 21, ал.3 от СК в случаите, когато плащането на цената на имот, придобит по време на брака, е извършено от лична сметка на единия съпруг, по която са постъпили сумите от отпуснат кредит? Сочи се противоречие с решение № 86/14.07.2016г., постановено по гр. д. № 9147/2016 г. по описа на ВКС, второ гр. о и решение № 168/30.11.2016г., постановено по гр. д. № 2411/2016 г. по описа на ВКС, второ гр. о.

5. Волеизявлението за наличие на принос, респ. за изключителна собственост, обективирано в нотариално заверена декларация, представлява ли признание и има ли характер на спогодба между страните относно размера на притежаваното имущество? Ако това е така, при постигнато между съпрузите писмено споразумение, респ. обективирана воля в нотариално заверена декларация, че придобития по време на брака имот е закупен с лични или с повече средства на единия съпруг, следва ли съдът да пререшава въпроса, уреден със споразумение/писмения документ? Твърди се противоречие с решение № 74/29.05.2019г., постановено по гр. д. № 5842/2015г. по описа на ВКС.

Ответната страна по касационната жалба К. В. П., чрез адвокат Д. Е., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

В обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че страните са сключили граждански брак на 26.11.1994 г. който е прекратен с развод на 07.09.2018 г. По време на брака си, на 12.07.2011 г. , страните са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот за сумата от 38 000 евро. Тази сума била заплатена чрез отпуснат банков ипотечен кредит от У. Б. АД. По договора за кредит ищецът бил кредитополучател, а ответницата – солидарен длъжник. През време на брака на страните с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...., г. на Служба по вписванията - [населено място], ищецът е продал свой личен недвижим имот за сумата от 44 200 евро. На 09.07.2015 г. ищецът превел на У. Б. АД за погасяване на задължението по сключения договор за банков ипотечен кредит сумата от 70 883, 55 лв. С декларация с нотариална заверка на подписа от 09.07.2015 г., ответницата декларирала, че покупната цена на процесния в размер на 38 000 евро е заплатена със средства от отпуснат банков кредит, от който кредит сумата в размер на 35 988, 54 евро е погасена с лични средства на ищеца с произход продажба на негов наследствен имот.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот е придобит възмездно от страните по време на брака им, с изцяло заемни средства от банков ипотечен кредит, задължението за връщане на който е поето от двамата съпрузи в качеството им на солидарни длъжници. Изплащането на кредита със средства само на ищеца би довело до възникване на облигационни отношения с ответницата, но не и до промяна на правата на собственост на страните в придобития недвижим имот. Приел е, че не е доказано от ищеца наличието на трансформация на лични негови средства при придобиването на процесния недвижим имот, предвид на което и исковете са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, поради следното:

По първия въпрос относно задължението на съда при съдебно решение по спор с правно основание чл. 23,ал.1 и чл23, ал.2 СК да изгради преценка дали се касае за пълна или за частична трансформация на имуществото, придобито по време на брака и да даде мотиви по всеки един от предявените искове:

В обжалваното решение съдът е посочил, че е предявен иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК, а в условията на евентуалност е предявен иск по чл. 23, ал.2 СК. Прието е, че не е доказано от ищеца наличието на трансформация на лични негови средства при придобиване на процесния имот и исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Върховният касационен съд намира, че формираният категоричен извод за недоказаност наличие на трансформация е достатъчен, за да обоснове неоснователност на претенциите по чл.23, ал.1 и ал.2 СК, без да се налага преповтаряне мотивите на съда.

По този въпрос не се констатира и противоречие на въззивното решение с посоченото от касатора решение № 140/23.11.2020г., постановено по гр. д. № 617/20 г. по описа на ВКС, първо гр. отделение. В последното е прието, че когато искът за установяване на пълна трансформация на лични средства в придобито по време на брака имущество е недоказан, съдът следва да се произнесе по иск за частична трансформация, ако има данни за това. Както се посочи в случая, въззивният съд е приел, че изобщо не се установява трансформация на лични средства в придобитото имущество, а не че е установена само частична такава.

Втората част на въпроса, формулиран в т.1 от изложението по чл. 284 ГПК, също не обосновава допускане до касационно обжалване, тъй като съдът, в съответствие с трайната практика на ВКС, е приел, че за да се признае лична собственост на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК по отношение на придобитата по време на брака недвижима вещ в режим на съпружеска имуществена общност, законът изисква влагане изцяло или отчасти на лични средства по смисъла на чл. 22 СК. Т.е. съдът е направил извод, че от значение за правилното решаване на спора е установяването какъв е произходът на средствата, вложени за придобиване на спорния имот, в който смисъл са и посочените от касатора решения на ВКС.

Не е налице и основание за допускане до касационно обжалване по въпроса, формулиран в т.2 от изложението по чл. 284 ГПК относно приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК . В цитираното от касатора с решение № 68/30.10.2020г., постановено по гр. д. № 4801/2019 г. по описа на ВКС, второ гр. о. е прието, че съдът следва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, че трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото

В случая съдът е основал решението си на събраните по делото доказателства, като ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка, с което е спазил съдопроизводствените правила. Доводът на касатора, че не е обсъдена представената декларация с нотариална заверка на подписа е неоснователен, защото в мотивите си съдът е описал обстоятелствата, които се установяват с тази декларация и същите не са в противоречие с установената по делото фактическа обстановка. При това положение по - подробен анализ на тази декларация не се е налагало да бъде извършван. Друго би било ако фактите, описани в нея бяха в противоречие с останалите доказателства. В такава хипотеза за съда би възникнало задължението да изложи мотиви защо възприема или не същата.

По въпроса, поставен в т. 3 от изложението :

Въззивният съд е изложил мотиви, че спорният имот е придобит с изцяло заемни средства от банков ипотечен кредит, задължението за връщане на който е поето от двамата съпрузи в качеството им на солидарни длъжници, като изплащането на кредита със средства само на ищеца би довело до възникване на облигационни отношения с ответницата, но не и до промяна на правата на собственост на страните в придобития недвижим имот. Приетото от съда е в съответствие с т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК и с трайната практика на ВКС, формирана по този въпрос, напр. решение № 139 от 24.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4625/2017 г., I г. о., ГК, решение № 60080 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3814/2020 г., I г. о., ГК и др. Не се констатира при произнасянето си въззивният съд да се е отклонил от трайно установената практика на ВКС и в този смисъл настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.

Поставеният въпрос в т.4 също не може да обоснове допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд. В посочените от касатора решение № 86 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 914/2016 г., II г. о. и решение № 168 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2411/2016 г., II г. о., ГК е прието, че в случаите, в които плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009 г., по който паричните влогове са изключени от обхвата на чл. 21 и имат статут на друго лично имущество по смисъла на правната норма, презумпцията на чл. 21, ал. 3 е опровергана и другия съпруг следва да установи, че е влагал средства при набиране на влога. В цитираните решения на ВКС не са формирани изводи по поставения от касатора въпрос дали се счита за оборена презумпцията на чл. 21, ал.3 от СК , когато плащането на цената на имот, придобит по време на брака, е извършено от лична сметка на единия съпруг, по която са постъпили сумите от отпуснат кредит?

Същевременно разрешенията, дадени в описаните решения на ВКС, са неприложими към настоящия спор, защото въззивният съд не се е произнасял по въпроса дали презумпцията на чл.21, ал.3 СК е оборена ако цената е платена със средства, набрани по сметка на единия от съпрузите. Такъв въпрос не е бил включен в предмета на делото и съответно не е обсъждан от съда. Твърденията на ищеца в исковата молба са, че цената на имота е платена със заемни средства, като заемът е погасен с негови лични средства и именно по тях съдът е дължал произнасяне.

Петият въпрос, поставен в изложението, касае доказателствената сила на представената декларация с нотариална заверка на подписите.

Декларацията има характер на признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК, по приложението на която разпоредба има непротиворечива практика на ВКС ( решение № 84 от 23. 05. 2018 г. по гр. д. № 3361/2017 г., 3 г. о., решение № 108 от 25. 06. 2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г., 4 г. о. и други), съобразно която извънсъдебното признание на неизгоден за страната факт съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание по чл. 175 ГПК.

В обжалваното решение съдът е приел, че като доказателство по делото е приета декларация, с която ответницата декларира, че покупната цена на имота е платена със средства от отпуснат банков кредит, който кредит е погасена с лични средства на ищеца. Т.е. в случая признатите от ответницата факти са в съответствие с останалите събрани по делото доказателства, както и с твърденията, изложени в исковата молба, а именно, че сумата по кредита е погасена с лични средства на ищеца. Решаващият извод на съда за отхвърляне на иска обаче не е обусловен от това какъв е произходът на средствата, с които е погасен кредитът, а съдът е приел, че релевантен за спора е въпросът относно произхода на средствата, вложени за закупуване на имота към момента на придобиване правото на собственост, а в случая цената е заплатена със заемни средства.

По поставения въпрос в точка пет не е налице и противоречие с посоченото от касатора решение № 74/29.05.2019г. по гр. д. № 5842/2015г. на ВКС, тъй като същото е постановено по спор, при който между съпрузите е имало одобрено от съда споразумение по чл.99, ал.3 СК /отм./, уреждащо имуществените им отношения, а приложената декларация не съставлява и не може да бъде приравнена на такова споразумение.

По поставените въпроси не се констатира и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по тях е налице трайна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване.

Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.23 СК , без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, не е приложена несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, не е и явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Не са представени доказателства за направени от К. В. П. разноски за производството пред ВКС, поради което и такива не следва да се присъждат.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114/21.06.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 1012/2021г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: