О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60355 гр.София, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Е. В. частно гр. д.№ 4240 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано по частна касационна жалба на Т. И. Д. чрез адвокат В. М. от АК-Силистра срещу определение № 278/17.09.2021 г. по ч. гр. д.№ 248/2021 г. на Окръжен съд Ямбол, с което се потвърждава определение № 678/14.07.2021 г. по гр. д.№ 1411/2021 г. на Районен съд Ямбол за прекратяване на производството поради недопустимост на иска.

В частната жалба се съдържат доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно, а в изложение към нея се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по уточнените от настоящия съдебен състав на ВКС при условията на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпроси, които се свеждат до процесуалната допустимост на иск по чл.1 ЗУТОССР, да се установи категорията труд, обусловена от вида и характера на извършваната работа, без да съществува спор за прослуженото време. Според касатора, въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС в решение № 401/22.02.2016 г. по гр. д.№ 228/2015 г., IV г. о., определение № 596/02.07.2020 г. по гр. д.№ 4410/2019 г., III г. о. и решение № 254/20.01.2014 г. по гр. д.№ 1413/2012 г., III г. о.

В срок е постъпил писмен отговор от ТП на НОИ – гр.Ямбол, чрез юрисконсулт С. М., в който оспорват доводите в частната жалба и искат да бъде потвърдено обжалваното определение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че определението подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.

За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че е предявен иск за установяване на осигурителния стаж с оглед характера на извършваната от ищеца работа през исковия период, т. е. да се установи категорията труд, но по аргумент от чл.124, ал.4, изр. 2-ро ГПК,установяването на този факт не е предвидено по общия исков ред, а в административно производство.

Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените основания от касатора по частната жалба, при условията на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният процесуалноправен въпрос обуславя изхода на делото, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС, формирана с решение № 1595/02.10.1995 г. по гр. д. № 1811/94 г. на ВС, в което се приема, че категорията на труд може да се установява по съдебен ред само в рамките на иска за установяване на трудов стаж. В този смисъл и решение № 538/03.08.2010 г. по гр. д.№ 470/ 2009 г., III г. о., както и решение № 1443/10.01.2009 г. по гр. д.№ 4775/2007 г., IV г. о., според които единственият установителен иск във връзка с трудовия стаж е този, предвиден в чл.1 от Указ № 527/61 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред (сега чл.1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред - ДВ бр.26/29.03.2011 г.) и се отнася до неговата продължителност, но не и до категорията труд, обусловена от вида, характера на извършваната работа. Спорове, свързани със зачитането на трудовия стаж като отработено време и категорията труд от пенсионния орган, се разрешават по друг ред, който не е исков /решение № 309/20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2010 г., III г. о./.

В цитираните от касатора решение № 401/22.02.2016 г. по гр. д.№ 228/2015 г., IV г. о., определение № 596/02.07.2020 г. по гр. д.№ 4410/2019 г., III г. о. и решение № 254/20.01.2014 г. по гр. д.№ 1413/2012 г., III г. о., се разрешават различни случаи, при които не е предявен самостоятелен иск за установяване на категорията положен труд от ищеца.

След като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на Върховния касационен съд и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК (ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т. 4).

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 278/17.09.2021 г. по ч. гр. д.№ 248/2021 г. на Окръжен съд Ямбол.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.