О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1490

София, 28.03.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: А. Ц. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2718 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Х. представлявана от кмета Т. Т., чрез процесуалния представител адв. С., против въззивно решение №236 от 27.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 347/2022 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с което е потвърдено решение от 14.04.2022 г. по гр. д. № 294/2021 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с което по иск на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири /ДПУСЯ/, е прогласена на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – противоречие със закона, нищожността на договор за дарение от 13.09.2019 г., вписан в Службата по вписванията [населено място] с акт №10, том VI, вх. peг. №2472 от 09.10.2019 г., сключен между [община] и държавата, чрез областния управител на област В., в частта му, в която се прехвърля правото собственост от общината на държавата на имот - публична общинска собственост - язовир „Бързина, актуван с АПОС № 13 от 20.04.2006 г., находящ се в поземлен имот №500007 по КВС в землището на [населено място], община Хайредин, област В., с площ от 287,148 дка /двеста осемдесет и седем дка и сто четиридесет и осем кв. м./, начин на трайно ползване язовир, съседи: № 018001 Дървопроизв. пл. наел. на братя Д.; № 500114 дървопроизв. пл. наел. на С. и В. С., № 500115 дървопроизв. пл. наел. П. В. Д.; № 500116 дървопроизв. пл. наел. на К. Т. Т..; № 500117 дървопроизв. пл. наел. на В. С. С.; № 500118 дървопроизв. пл. наел. на МЗГ - ДЛ/ДДС; № 017005 Пасище мера на кметство Бързина; № 017008 Пасище мера на [населено място]; № 500023 населено място на [населено място]; № 017006 Пасище мера на кметство Бързина; № 500070 Канал на МЗГ - ХМС; № 500069 Водостоп. съор. на община Хайредин; №500211 дървопроизв. пл. на МЗГ - ДЛ/ДДС.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответната страна по жалбата Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири /ДПУСЯ/, в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Я., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и изразява становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството, представляващ Държавата по делото на основание чл.31, ал.2 ГПК, не взема становище по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което по иск на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири /ДПУСЯ/, е прогласена на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – противоречие със закона, нищожността на договор за дарение от 13.09.2019 г., вписан в Службата по вписванията [населено място] с акт №10, том VI, вх. peг. №2472 от 09.10.2019 г., сключен между [община] и държавата, чрез областния управител на област В., в частта му, в която се прехвърля правото собственост от общината на държавата на имот - публична общинска собственост - язовир „Бързина, актуван с АПОС № 13 от 20.04.2006 г., находящ се в поземлен имот №500007 по КВС в землището на [населено място], община Хайредин, област В., с площ от 287,148 дка /двеста осемдесет и седем дка и сто четиридесет и осем кв. м./, начин на трайно ползване язовир, с описани съседи. С оглед този изход на спора по главният иск не е разгледан съединения заедно с него евентуален иска за нищожност на същия договор, но на основание чл.26, ал.2 ЗЗД - поради невъзможен предмет – тъй като имотът, който е прехвърлен от общината на държавата, а именно поземлен имот № 500007 по КВС, [населено място], с площ 287.148 дка, не съответства на легалната дефиниция за язовир, респективно законът не позволява извършване на сделка с него и той е изваден от гражданския оборот.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпроси, включително „Изначално ли е легитимирано Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири да води процеса/и или за активната му легитимация се налага решение на колективния орган за управление и/или на министъра-принципал?“.

В обжалваното решение въззивният съд е посочил, че не споделя направените оплаквания за недопустимост на атакувания съдебен акт поради липса на правен интерес за ищеца от завеждането на исковете за недействителност на част от договор за дарение от 13.09.2019 г, вписан в Службата по вписванията [населено място] с акт №10, том VI, вх. peг. №2472 от 09.10.2019 г. Посочил е, че е константна съдебната практика, че, за да е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за нищожност на договор, решението по него следва да се отрази на 15 правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат /решение по гр. дело № 1331/2010 г., второ г. о., ВКС/; че практиката приема за допустим предявен отрицателен установителен иск за нищожност на договор от лице, което не е страна по оспорените сделки /решение по гр. дело № 425/2011г., трето г. о., ВКС/, при наличието на такъв интерес. Въззивният съд е приел, че обжалваното решение е съобразено със същността и функцията на установителния иск, като средство за защита на всяко конкретно възникнало гражданско правоотношение, което се твърди или отрича. Поради многообразието на гражданските правоотношения /вещни, облигационни, семейни, наследствени, трудови/, които могат да бъдат предмет на установителния иск, законът е въвел изискването за интерес от предявяването на такъв иск, като процесуалната предпоставка за неговата допустимост. Посочил е, че нуждата от защита чрез установителен иск предполага сделката да смущава правното положение на ищеца, да е настъпило смущение в нормалното упражняване на правата на ищеца, респ. правото на ищеца да е засегнато от правен спор, което обуславя правния интерес от иска. Въззивният съд е посочил, че изложените принципни разбирания дават основание да се приеме, че за ищеца е налице правен интерес от завеждане на исковете за недействителност на договора за дарение, сключен между Държавата и О. Х. По силата на този договор /чл. 3 и 4 от него/, а също се извежда от законовата разпоредби на чл. 139а, ал. 6 ЗВ, че язовирите, чиято собственост общините са прехвърлили безвъзмездно на държавата, се управляват от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири. По силата на препращата норма на чл. 139д ЗВ досежно язовирите, чиято собственост общината е прехвърлила безвъзмездно на държавата /чл. 139а, ал. 6 ЗВ/ при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях. Прието е, че именно правата и задълженията на ДПУСЯ по осъществяването на комплексно стопанисване и управление на язовир „Бързина“ са засегнати от атакуваната сделка, защото дейността на държавното предприятие се осъществява върху „язовирите“ /в случая въз основа на чл. 139д във връзка с чл. 139а, ал. 6 ЗВ/ като под това понятие самия специален закон е изяснил обхвата му в текста на пар. 1, т. 94 ДР на ЗВ. При твърдения в исковата молба, че предметът на разпоредителната сделка не представлява язовир по смисъла на специалния закон и това препятства държавното предприятие да осъществява като собственик в пълен обем възложените му по закон права и задължения, то според въззивния съд е налице правен интерес от предявяване на установителен иск. Посредством търсената защита се цели обезпечаване изпълнението на законовите задължения за стопанисване и управление на язовирите от страна на държавното предприятие, а от там производството, респ. съдебното решение по него, несъмнено ще постигне целеният резултат.

Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „За процесуалната легитимация на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири /държавно предприятие по чл.62, ал.3 ТЗ с предоставено право на управление върху язовирите, чиято собственост общините са прехвърлили безвъзмездно на държавата/ да предяви иск за нищожност на договора – придобивното основание за правото на публична държавна собственост, от което право произтича предоставеното на ДПУСЯ право на управление“, доколкото по този въпрос съдебната практика не е достатъчна и следва да бъде развита.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №236 от 27.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 347/2022 г. по описа на Окръжен съд - Враца,

УКАЗВА на касатора О. Х. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 76,24 лева, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на III г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните, КАТО на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляващ Държавата по делото на основание чл.31, ал.2 ГПК, се изпрати и препис от определението, за вземане на писмено становище по поставения правен въпрос или за изразяване на становището в съдебното заседание чрез упълномощен процесуален представител.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: