1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1927

София, 18.04.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.04.2024 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гълъбина Генчева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 2728/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на А. Ц. Д., чрез адв. П. А., срещу решение № 260361/23.02.2023 г., постановено по гр. д. № 2718/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 195936/19.08.2019 г., постановено по гр. д. № 76475/2015 г. по описа на Софийския районен съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 16, ал. 2 от ЗН за признаване за установено по отношение на ответниците Ф. И. С. и С. Х. Х., че ищецът А. Ц. Д. е собственик по силата на саморъчно завещание на З. С. В., съставено на 12.03.2015 г., на недвижим имот - дворно място, находящ се в [населено място], м. С., с площ от 810 кв. м.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

От ответниците по касационната жалба С. Х. Х. и Ф. И. С., чрез адв. Н. С., е постъпил писмен отговор, с който изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, като се оспорва и основателността на жалбата. Претендират присъждане на разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да потвърди решението на районния съд, с което е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост, въззивният съд на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, където е прието за установено от фактическа страна, че със саморъчно завещание от 12.03.2015 г. З. С. В. е завещала процесния имот на А. Ц. Д.. Не е било спорно, че този имот е бил собственост на завещателката. Завещанието било обявено на 08.05.2015 г. и вписано с вх. № 385/11.05.2015 г. на Служба по вписванията – гр. София. З. В. е починала на 21.03.2015 г. Неин наследник по закон е осиновеният й син С. Х. Х., който на 06.04.2015 г. се разпоредил с имота в полза на неговата биологична баба по майчина линия - ответницата Ф. И. С..

Спорният по делото въпрос е дали саморъчното завещание, на което основава правата си ищецът, е унищожаемо, предвид въведеното от ответниците възражение, че по време на съставянето му завещателката не е била способна да завещава, тъй като е страдала от злокачествено заболяване в последен стадий и поради болките, които е изпитвала и медикаментите, които е приемала, не е могла да разбира действията и постъпките си. В тази връзка в първоинстанционното производство е назначена съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р С.. Въззивният съд е посочил, че предвид направеното от ищеца оспорване на експертизата е назначена тройна експертиза в състав д-р С., д-р П. и доц. д-р В., като последният е депозирал особено мнение към заключението. Въззивният съд е приел, че отговорите на вещите лица С. и П. са ясни и те са, че с голяма вероятност завещателката е била с тежко телесно заболяване и болестно увредени психични възможности, които не са й позволявали да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си към 12.03.2015 г. Съдът е посочил, че заключението на вещите лица по допуснатата тройна съдебно - психиатрична експертиза е компетентно изготвено и обосновано, по поставените му от съда задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен и няма основание да не бъде кредитирано от съда. При приемането му пълномощникът на ищеца не го е оспорил, нито е поискал в срока по чл. 200, ал. 3 от ГПК повторно заключение по същите въпроси, поради съмнение в тяхната правилност. Въззивният съд е изложил мотиви, че кредитира заключенията на двете експертизи, като няма основание те да не бъдат съобразени при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са дали невярно заключениe /съзнателно или по непредпазливост/.

Съдът е посочил, че искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство е направено в открито съдебно заседание, проведено на 01.12.2021 г., което искане е обосновано с наличие на предпоставките по чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК. Представени са и са приети като доказателства по делото решение от 16.08.2019 г. по в. гр. дело № 13459/2017 г. по описа на СГС, определение № 350 от 13.07.2020 г. по гр. дело № 938/2020 г. по описа на ВКС, І г. о. и нотариално заверено пълномощно с рег. № 535/16.03.2015 г. По отношение на представените съдебни актове съдът е приел, че са неотносими към предмета на делото /касаят спор за собственост с участие на един от ответниците по делото относно друг недвижим имот/.Относно пълномощното съдът е посочил, че ищецът твърди, но не е ангажирал доказателства, че не е могъл да го представи пред първата съдебна инстанция или до подаването на въззивната жалба, поради което и същото неправилно е прието като доказателство по реда на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК и не следва да бъде обсъждано.

Предвид тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение е налице соченото от касатора основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по първия поставен въпрос, уточнен от съда съгласно разясненията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, както следва: Следва ли приетите експертизи да бъдат обсъдени наред с всички доказателства по делото? Този въпрос е от значение за крайния изход по делото, като е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС - решение № 224/07.01.2019 г. по гр. д. № 612/2018 г. на ВКС, III г. о. ; решение № 241 от 23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2013 г., I г. о.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260361 от 23.02.2023 г., постановено по гр. д. № 2718/2020 г. по описа на Софийски градски съд.

ДАВА едноседмичен срок на касатора А. Ц. Д. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева.

УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: