О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2480

София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията ТОМОВ

ч. гр. дело №2749/2023 г., взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК

Образувано е по частна жалба на М. С. С., чрез адв. С. от АК-Добрич срещу въззивно определение № 314от 19.04.2023г по в. ч. гр. дело № 194/2023г на Окръжен съд Добрич, с което е потвърдено определение №258/28.01.2023 г. по гр. д.№3599/2022 г. на Добричкия районен съд, Първоинстанционният съд е прекратил пред себе си производство по иск на жалбоподателката с правно основание 128, ал.1 СК за определяне режим на лични контакти с малолетните деца Ириса и Н. С. , постановил е изпращане на делото на Софийски районен съд по възражение на майката на децата и ответница по иска В. Николаева Б.- С.. Въззивният съд на свой ред е приел, че установеното фактическо местопребиваване на децата и местожителството им към момента на завеждане на иска е в [населено място] , където майката ги отглежда в дома на родителите си от месец ноември на 2022г, след като от м. септември на същата година родителите на децата са във фактическа раздяла .Преди промяната местоживеенето на децата е било в [населено място]. Извод за тези факти въззивният съд е направил от безпротиворечивите твърдения на страните, като е посочил, че местната подсъдност по придявения иск е специална и водищо значение има трайното фактическо пребиваване на децата, което в случая е определено като трайно, след като е майката се е установила с тях в [населено място] .Исковата молба е заведена...