Върховен касационен съд, I т. о., определение по ч. т. д. № 2263/2021 г., стр. 2/2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 60381София,02.11.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 2263 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на адв. С. Д., назначена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на ответника В. С., срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд.
Ищецът – синдикът на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) – оспорва жалбата.
За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение, въззивният съд е приел, че в случаите на предявен от синдика на банка в несъстоятелност иск по чл. 57, ал. 3 ЗБН и когато на ответника е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, възнаграждението на последния се определя в размерите по Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП, а не в размерите по Наредба № 1/2004 г. вр. чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Искането за допускане на касационно обжалване се обосновава с доводи за произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) по въпроса как се определя размерът на възнаграждението на особения представител на разноски на ищеца по чл. 47, ал. 6 ГПК?
Касационно обжалване не следва да се допуска.
С дадената от частния жалбоподател формулировка въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд, тъй като не съответства на изложените от последния съображения. Крайният извод за приложимост на правилата по НЗПП е обоснован с разграничение между общата хипотеза по чл. 47, ал. 6 ГПК и специалната хипотеза на назначаване...