Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 9808/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Управителния съвет на Национален фонд „Култура“, против решение № 1315/07.07.2023 г. по адм. дело №3018/2022 г. на Административен съд - Пловдив, с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му и присъждане на разноски.

Ответникът – С. П. в молба от 20.11.2023 г., оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението.

Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по жалба на С. П. против решение на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“, обективирано в протокол № 12 от 15.07.2022 г. по „Творческа стипендия“ от 2022, с което е отказано одобрение на кандидатурата на жалбоподателя с вх. № TS 2022-2705.

С обжалваното решение административният съд е прогласил за нищожно атакуваното решение, тъй като макар и прието с необходимия кворум, не е било обективирано в надлежната писмена форма съгласно чл. 59, ал.2 от АПК, удостоверена с подписа на компетентното длъжностно лице. Съдът е приел за неоснователен довода на ответника (настоящ касатор), че решението обективирано в неподписания протокол от 15.07.2022 г. е препотвърдено с решение по протокол № 15/24.08.2022 г. (подписан от нов председател на УС на НФК), тъй като не може да замести липсващото решение на УС, поради обстоятелството, че се отнася за отделен административен акт. Съдът е приел, че атакуваното решение не е породило правни последици. Предвид което няма как да бъде пререшено с решение по протокол № 15/24.08.2022 г., тъй като протокол № 12/15.07.2022 г., като неподписан, не може да се приеме за изготвен. В допълнение е посочил, че няма как да бъде препотвърдено решение, обективирано в протокол, който липсва, а и да бъде подписан, от лице, което няма съответното качество, към момента на приемане на решението. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно съдът е оценил тежестта на порока на административния акт като такъв засягащ валидността му. При неподписан административен акт, не съществува обективирано в писмената форма за действителност, волеизявление на издателя на органа. Неподписаният документ не притежава формална доказателствена сила. Липсата на подпис дисквалифицира документът като официален, тъй като няма как да се припознае като издаден от посоченото за издател длъжностно лице в кръга на службата му /вж. 179, ал. 1 ГПК/.

В разпоредбата на чл. 10 от Наредба № Н-5/27.06.2007 г. на министерстъра на културата за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд "Култура" е посочено, че управителният съвет обсъжда доклада по чл. 9, ал. 3, като с решението си определя окончателно проектите, спечелили конкурса, и размера на тяхното финансиране. В чл. 10 от Правила за организацията на работата на Управителния съвет на Национален фонд „Култура" (Правила) като органи на НФК са посочени управителният съвет и изпълнителният директор. В разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Правилата е предвидено, че управителният съвет може да заседава неприсъствено, чрез технически средства за връзка. Решенията се вземат с мнозинство от повече от половината от общия брой на неговите членове. На заседанието се осъществява видеозаснемане за нуждите на протоколирането на заседанието, като записът е за служебно ползване. След снемане на пълен протокол той се предоставя по електронен път на членовете на Управителния съвет, които имат възможност в петдневен срок да представят бележки. Той се подписва от Председателя на Управителния съвет и се удостоверява за вярност от съставителя на протокола.

От своя страна чл. 59 АПК определя реквизитите на административния акт, издаден в писмена форма. Съгласно ал. 2, т. 8 от последната разпоредба, индивидуалният административен акт следва да съдържа подпис на лицето, издало акта, когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. Този реквизит от съдържанието на акта, не е нелице, респективно изискването за форма не е спазено. Липсата на подпис представлява особено съществено нарушение на формата на административния акт и обуславя липса на валидно волеизявление на колективния административен орган, издадено в упражняване на неговите властнически правомощия при изпълняване функции на държавно управление. Констатираният порок правилно е преценен от състава, като такъв, който съществено засяга законността на административния акт и води до неговата нищожност.

Приетото впоследствие от нов състав и подписан от нов председател на управителния съвет на НФК, решение обективирано в протокол № 15/24.08.2022 г., с което се пререшава, гласувано от предишния управителния съвет на НФК, е отделен административен акт, който е породил самостоятелни правни последици.

Предвид изложените съображения обжалваното решение, като правилно, валидно и допустимо, не следва да бъде касирано, а - оставено в сила.

При този резултат, в полза на ответника по касацията следва да се присъдят направените по делото адвокатско възнаграждение в размер от 250 лева, заплатено в брой съобразно по договор за правна помощ от 16.10.2023 г. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв.. Поради което и при съобразяване претендираният размер, същите не следва да бъдат редуцирани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1315/07.07.2023 г. по адм. дело №3018/2022 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Национален фонд „Култура“ да заплати на С. П., [ЕГН], сума в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА