Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя П. Н. по административно дело № 9781/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 срещу решение № 1032 от 21. 08.2023 г. по адм. д. № 734/2023 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отменено решение № РД- 02-16-1218/02.05.2023 г. на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „ Иновации и конкурентноспособност 2014-2020“ за прекратяване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.073-20980-C01, сключен по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията СОVID-19“, с бенефициент - „АКС М“ ООД, с цел отстраняване на установени в хода на производството тежки последици за обществения интерес - изразходване на обществен финансов ресурс в нарушение на правилата за предоставянето на помощта, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира разноски по делото.

Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че административният орган не извършил проверка дали дружеството осъществява дейност производство, обработка и продажба на тютюн и тютюневи изделия. Съдът отчел, че посочения код съгласно КИД 2008 на Националния НСИ включва извършването на търговска дейност, представляваща продажба на хранителни стоки и напитки и тютюневи изделия, което предполага три отделни търговски дейности. За установяване дали на практика дружеството извършва дейности с тютюневи изделия, органът следвало да направи проверка, в която непосредствено да констатира упражняването й. Не е дадена възможност на бенефициера да представи допълнителни доказателства за осъществяваната от него дейност, както и възможност да се защити в пълен обем. Подходът на РУО бил напълно формален, тъй като липсват доказателства коя от изброените три търговски дейности, визирани в КИД 2008, 47.11 е осъществявана

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

В административния акт е посочено, че съгласно изискването на чл. 3, ал. 3, буква в) от Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 не се предоставя подкрепа на предприятия за, производството, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия. Във връзка с гарантиране, спазването на посоченото изискване, УО извършил допълнителна последваща проверка спрямо бенефициентите на етап мониторинг на изпълнението по сключените АДПБФП по процедурата. При извършената проверка установили определен брой административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, един от които е Договор № BG16RFOP002-2.073-20980-C01 от 28.09.2020 г. с бенефициент „АКС М“ ООД, с код на основна икономическа дейност за 2019 г., по КИД-2008 на НСИ, 47.11 „Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“. Във връзка с посоченото, е констатирано, че разходите по проекта са недопустими, тъй като не съответстват на условията на чл. 57, ал. 1, т. 1 от на Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, редакция преди 01.07.2022 г.). Установено е, че „АКС М“ ООД е недопустим бенефициент по провежданата в изпълнение на ОПИК процедура за предоставяне на БФП № BG16RTOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID- 19“.

Съгласно информацията в т. 2 „Бенефициент“ от проектното предложение на [Фирма 3]“ ООД, Код на организацията по КИД 2008 е посочен 47.11 „Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“. Видно от цитираните текстове, „АКС М“ ООД изрично е уточнил, че основният производствен процес на дружеството е свързан с производство, обработка и продажба (търговия) на тютюн и тютюневи изделия

Съгласно заложеното в т. 14.2. „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата, „допустимите разходи следва да са извършени законосъобразно и не трябва да противоречат на правилата, описани в Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и Съвета“, а съгласно чл. 3, ал. 3, буква в) от Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, ЕФРР не предоставя подкрепа за „производството, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия“. В Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата е посочено в забележка „ВАЖНО“ към т. 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“, че „Управляващият орган може по всяко време да извършва проверка на декларираните от кандидатите обстоятелства и в случай че след проверката се установи, че кандидатът не отговаря на изискванията на Условията за кандидатстване и изпълнение, получената безвъзмездна помощ подлежи на възстановяване, вкл. начислената законна лихва.“

В резултат на това, че „АКС М“ ООД е недопустим кандидат по процедурата за предоставяне на БФП, разходите в представения от дружеството финален технически и финансов отчет по проекта, са недопустими за финансиране, тъй като посоченият икономически субект не отговаря на изискването за бенефициент по процедура за предоставяне на БФП № BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID- 19“, съгласно т. 14.2 „Допустими разходи“, във връзка със заложеното в чл. 3, ал. 3, буква в) от Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013. Допустимостта на кандидата да бъде бенефициент по програмата се установява при подаване на проектното му предложение, както и следва да е налице към всеки един момент от изпълнение на проекта.

При подаване на проектното предложение кода на основната икономическа дейност на „АКС М“ ООД е 47.11 „Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“, съгласно КИД 2008 на Националния статистически институт. На етап кандидатстване лицето представляващо „АКС М“ ООД, Р. Н. представя Декларация от дата 18.05.2020 г., в която е упоменато, че кандидатът е запознат с условията за кандидатстване и условията за изпълнение по процедурата, касаещи допустимостта на икономическите сектори, в които следва да оперира предприятието, заявило подкрепа. В резултат на извършената проверка, плащания по договор № BG16RFOP002-2.073-20980-C01 от 28.09.2020 г. с бенефициент „АКС М“ ООД в общ размер на 10 000 лв., от които БФП в размер на 10 000 лв., са недопустими.

Прието е, че прекратяването на административния договор за БФП - при така установените фактически и правни основания, съответства и на целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК, а именно, средствата от ЕСИФ да се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност. В съответствие с тази цел е визираната в чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ възможност за едностранно прекратяване на административния договор, с оглед отстраняване на установените в хода на административното производството тежки последици за обществения интерес, а именно, изразходване на обществен финансов ресурс в нарушение на правилата за предоставянето на помощта.

Прието е, че описаната фактическа обстановка представлява основание за прекратяване на административен договор за предоставяне на БФП № BG16RPOP002-2.073-20980-C01 по чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, съгласно който ръководителят на управляващия орган може едностранно да прекрати административния договор и за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес. Налице са предпоставките за визираната в разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ специална цел - да отстрани тежки последици за обществения интерес. Договорът се изпълнява от недопустим за бенефициент икономически субект и посочените констатации компрометират вложената инвестиция до степен на тежко увреждане на обществения интерес. На основание чл. 62 от ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПИК е извършил плащания на бенефициента в общ размер на 10 000 лв. Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в нарушение на нормативните правила регламентиращи правото тя да бъде получена, представлява и нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, а именно, безвъзмездната финансова помощ се предоставя за проекти, с които се постигат целите на програмите по чл. 3, ал. 2, и при условията, определени в тях. Разходването на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, с които не се постигат целите на програмите по чл. 3, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, и при условията, определени в тях, води до тежки последици за обществения интерес, тъй като пряко рефлектира върху основни принципи, приложими при управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗУСЕФСУ - законност, добро финансово управление и устойчиво развитие, гарантиране на ефективност и ефикасност на разходите. Предвид легалната дефиниция на административен договор, дадена в 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в нарушение на посочените разпореди влече тежки последици за обществения интерес, доколкото и самото сключване на административен договор изисква наличието на значим обществен интерес - чл. 19 а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Прекратяването е с цел отстраняване на тежки последици за обществения интерес - установяване и възстановяване на недължимо платена сума по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (обн., ДВ, бр. 44 от 29.05.2018 г., изм. и доп. ДВ, бр. 83 от 2019 г.) в размер на 10 000. лв., представляваща изразходвания обществен финансов ресурс без постигане на конкретните цели на процедурата за предоставяне на БФП и необосновано финансово облагодетелстване на недопустим за финансиране икономически субект.

За да отмени оспорения акт административният съд приел, че с оглед спецификата на процедурата за предоставяне на БФП № BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COV1D- 19“ основа на одобрен финансов проект се изплаща еднократно безвъзмездна финансова помощ. На основание чл. 62 от ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПИК е извършил плащания на бенефициента в общ размер на 10 000 лв., т. е. тази помощ вече е изплатена. На практика, договорът вече е изпълнен и по него е извършено договореното плащане. Приел, че е недопустимо след почти тригодишен период този договор да се прекрати с обратна сила и да се иска възстановяване на приети за недопустими за финансиране разходи.

Изложил мотиви, че не е спазена процедурата по чл. 34 ЗУСЕФСУ и липсват доказателства коя от изброените три търговски дейности, визирани в КИД 2008, 47.11 „Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“. Вместо производство по прекратяване на производството по отношение на кандидат, чието проектно предложение е недопустимо, органът провел производство за едностранно прекратяване на административния договор три години след неговото изпълнение и след извършеното еднократно изплащане на БФП. Органът следвало да проведе производство по чл. 99 АПК за отмяна на влязъл в сила акт, с който е признал за допустими като съответстващи на Условията за кандидатстване и изпълнение по процедурата процесните разходи, сумата в размер на 10 000лв. е верифицирана и изплатена.

Решението е правилно като резултат.

Неправилни са изводите на съда, че след като сумата от 10 000 лева вече е предоставена на бенефициента, договора вече е изпълнен е недопустимо този договор да се прекрати с обратна сила и да се иска възстановяване на приети за финансиране разходи. В настоящия случай отпуснатите средства са по процедура № BG16RFOP002-2.073 - „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“, като съгласно т. 3.1 от АДПБФП, безвъзмездната финансова помощ се предоставя в срок до 15 дни от подписването му, като едва след изпълнение на заложеното в проекта, бенефициентите предоставят отчет пред УО, който подлежи на одобряване. В случая както бенефициента, така и първоинстанционният съд неправилно обвързват изпълнението на проектното предложение с прекратяването на договора, което прекратяване предвид процедурата, по която са отпуснати средствата, ще настъпи не с изпълнение на дейностите по проекта, а след одобрение на изразходваните средства от УО. В случая помощта е предоставена с АДБФП и е изплатена, но не е верфицирана/ одобрена, следователно процедурата не е приключила.

В Условията за кандидатстване изрично е посочено, че УО може по всяко време да извършва проверка на декларираните от кандидатите обстоятелства и в случай, че кандидатът не отговаря на изискванията на Условията за кандидатстване и изпълнение, получената безвъзмездна помощ подлежи на възстановяване, вкл. начислената законна лихва. В чл. 3.4 от АДПБФП (който бенефициентът е подписал и приел) също е посочено, че когато предоставената безвъзмездна помощ на бенефициента бъде обявена за недопустим разход от УО, сертифициращ, одитиращ или друг контролиращ орган или отпускането й противоречи на условията за кандидатстване по процедурата, същата подлежи на възстановяване от бенефициента, съгласно чл. 16 от Приложение II към договора.

Договорът за БФП, сключен с дружеството „АКС М“ ООД, е прекратен на основание чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, съгласно която разпоредба административния орган има право да прекрати едностранно административния договор, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес. Това право на административния орган не е обвързано с определен срок, а съществува във всеки момент на изпълнение на проектното предложение, което следва да приключи след одобрение на изразходваните средства от УО. В тази връзка, независимо от това, че проектното предложение на кандидата е било одобрено и впоследствие административния договор е бил сключен, не се променя факта на недопустимост на финансирането, тъй като със сключването на договора УО не би могъл да санира изначална недопустимост и да преодолее разпоредбите на българското и европейското законодателство. В оспорения административен акт не е посочено, че са предприети действия по процедура за принудително събиране на изплатената финансова помощ, а, че бенефициентът следва доброволно да възстанови отпуснатата сума предвид факта, че средствата се явяват недопустими.

Обстоятелството, че административният орган не е провел производство по чл. 99 от АПК не означава, че не е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ. С прекратяването на административния договор по чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕФСУ се прекратява и правоотношението между УО и бенефициента, което е различно от отмяната на административен акт по чл. 99 АПК, засягаща неговия стабилитет.

Съгласно чл. 39, ал. 5 ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващия орган може едностранно да прекрати административния договор и за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес. Според ал.6 от същата разпоредба алинеи 1 – 5 се прилагат и когато безвъзмездната помощ е предоставена със заповед на ръководителя на управляващия орган. Следователно неправилно е прието от административния съд, че договорът не може да бъде прекратен на основание чл. 39, ал. 5 ЗУСЕФСУ след като безвъзмездната помощ е предоставена, в случая с АДБФП. С оглед разпоредбата на ал. 6 прекратяването на договора има обратно действие и получената сума подлежи на връщане поради отпаднало основание. Съгласно т.11.9 от ОУ при прекратяване на административния договор се прилага чл. 39 ЗУСЕСИФ.

В случая във формуляра за кандидатстване на дружеството е посочен код 47.11 „Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“, съгласно КИД 2008 на Националния статистически институт и въпреки това е отпусната безвъзмездна финансова помощ и е сключен договор за БФП. Независимо, че органът е видял във формуляра за кандидатстване кодът съдържащ дейност с тютюневи изделия който е недопустим и въпреки това е сключил договор за безвъзмездна финансова помощ недопустимостта за финансиране е обективна съгласно регламента и е основание за прекратяване на административния договор и отказ за верифициране на разходите.

УО не е изискал от жалбоподателя разяснения и доказателства дали при осъществяване на дейността под този код действително е извършвал търговия с тютюневи дейности или другите предвидени по кода търговски дейности, но това не е необходимо, след като сам кандидатът във формуляра за кандидатстване е посочил код съдържащ дейност с тютюневи изделия.

Независимо от това видно от представената докладна записка от 13.02.2023 г. констатацията е направена на етап верифициране на разходите и включването им в доклад по сертификация. С доклада е предложено да се издаде решение за отказ за верификация по подадени ПОД по АДБФП и да се инициира процедура по прекратяване на договора за безвъзмездна финансова помощ.

УО не сочи дали следва да се издаде отказ за верификация и издаден ли е отказ за верификация, а е издал направо решение за прекатяване на административния договор. Констатацията, че бенефициентът е недопусим може да е основание за отказ за верификация на разходите по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, която разпоредба включва посочената хипотеза и е записана в мотивите на оспорения пред съда административен акт.

Органът сочи в мотивите си чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, което е друго основание за за издаване на административен акт. Не е посочено изрично в акта дали разходите са верифицирани, но органът се е позовал на чл. 62 от ЗУСЕФСУ, предвиждащ, че плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи.

Органът не сочи в мотивите си налице ли е основание за отказ за верификация на сумата на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ или след като прекратява договора е недопустимо за издава акт за отказ за верификация на сума по прекратен договор. Поради тази неяснота в административния акт решението като резултат следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1032 от 21. 08.2023 г. по адм. д. № 734/2023 г. по описа на Административен съд София - област.

Осъжда Министерството на иновациите и растежа да заплати на „АКС М“ ООД разноски по делото в размер на 1500 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА