Публикувано: Бюлетин на Върховния съд, бр. 6 от 1993 г., пор. № 1

НОРМИТЕ, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ЗАКОНА ЗЗД КОНФИСКУВАНЕ НА ПРИДОБИТИ ЧРЕЗ СПЕКУЛА И ПО Н. Н. ИМОТИ (ДВ, БР. 78 ОТ 1946 Г.) ИМАТ НАКАЗАТЕЛНОПРАВЕН ХАРАКТЕР

Чл. 1 и сл. ЗКПСННИ

На основание чл. 41, ал. 1 от Закона за прокуратурата и чл. 58, т. 1 от Закона за устройство на съдилищата (ЗУС), главният прокурор на Републиката е внесъл предложение до Пленума на ВС да се произнесе по въпроса: наказателноправен или гражданскоправен характер имат нормите на Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти (ЗКПСННИ) (ДВ, бр. 78 от 05.04.1946 г.).

Пленумът на ВС, за да се произнесе, съобрази следното:

С предложението се иска тълкуване на правни норми, създадени от закон.

Според чл. 58, т. 1 от ЗУС Пленумът на ВС съд издава тълкувателни постановления по прилагането на закона. По силата на глава шеста от Конституцията на Р. Б. в съдебната власт са включени съдът и прокуратурата. В предложението се изтъква, че съществуват различни становища между тези органи на съдебната власт относно характера на ЗКПСННИ. Според едното становище, изразено в решение на ВС, той има гражданскоправен характер. Предложението е във връзка с правилното упражняване на правомощието, което има прокуратурата по чл. 127, т. 3 от Конституцията за предприемане действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Оттук и необходимостта Пленумът на ВС в рамките на правомощията си да обезпечи еднаквото приложение на закона по пътя на тълкуването му съобразно правилата, установени в чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове. По този начин ВС ще осигури точното и еднакво прилагане на закона, каквито права има по чл. 124 от Конституцията. Поради това предложението е допустимо.

Предложението обхваща материалноправната и процесуалноправната страна на закона.

На първо място, следва да се изясни какви правоотношения създава и регламентира ЗКПСННИ. Ако се създават и регламентират правоотношения между равнопоставени гражданскоправни субекти, какъвто субект несъмнено може да бъде и държавата, нормите ще имат гражданскоправен характер. Ако със закона се създават отношения, произтичащи по силата на властническата компетенция на държавата, нормите ще имат санкционен, наказателен характер.

Основните материалноправни разпоредби на ЗКПСННИ са посочени от чл. 1 до чл. 4. Те не сочат на правоотношения между равнопоставени правни субекти, а изхождат от властническите правомощия на държавата като субект на публичното право, в рамките на което тя може да налага репресивни санкции. Диспозитивната част на тези норми е изградена по един особен, специфичен начин. Тяхната същност е в това, че се въздига в норма предположението, че всички движими и недвижими имоти, пари, акции и пр. на визираните в закона лица са придобити по незаконен начин, чрез извършване на престъпления, чрез нарушаване на служебни задължения, както и чрез спекула, щом не се оправдават от нормалните доходи при добросъвестно упражняване на занятие или използуване на притежаваните имоти и капитали. Според мотивите на закона той е мощно средство за борба срещу недобросъвестните, забогатели по неуловим престъпен начин или чрез спекула лица. Подчертано е, че натрупването на имуществото е резултат на незаконна дейност, макар и конкретно да не е установено престъпление. Тази дейност може да е осъществила някой престъпен състав или спекула, каквито са разясненията, дадени в чл. 2 и чл. 3 от закона. Спекулата е също престъпна дейност с различни престъпни състави, посочени в чл. 30 до чл. 56 от Наредбата-закон за осигуряване на снабдяването и регулиране на цените (ДВ, бр. 110 от 1940 г.). Посочено е, че престъпленията не могат да бъдат нормални методи на стопанска дейност и придобиване на имущество. При наличието на предположението, че по престъпен начин заподозряното лице е придобило имуществото, върху него тежи задължението да го обори, като докаже, че то не е придобито по престъпен начин. Когато не може да се установи кой от имотите е придобит по престъпен начин, конфискува се имот, равняващ се на увеличението на имуществото. Дори когато се установи, че увеличението на имуществото е в конкретни имоти или вещи, но те не съществуват, конфискува се друг, равностоен имот или вещ, макар че заподозреният е установил, че го е придобил по законен начин.

Предвидената санкция е конфискация на придобития по незаконен начин имот. По своята правна същност тя е принудително и безвъзмездно отнемане в полза на държавата, произтичащо от властническите й правомощия. Това е наказателна санкция. Според чл. 75, ал. 1 от Конституцията от 1879 г., действуваща по време на приемане на закона, никому не може да се наложи наказание, което не е установено от законите, а по силата на втората алинея на текста конфискуването на имот се забранява. Въпреки тези разпоредби ЗКПСННИ приема по предположение, че е извършено незаконно, престъпно деяние. Виновността се презумира и щом не е оборена се налага наказателна санкция - конфискация. С това е подчертан наказателно-репресивният характер на закона. Към момента на влизане в сила на ЗКПСННИ институтът конфискация изобщо не е познат в гражданското право, в създадени правоотношение между равнопоставени субекти. Това се отнася и за отношенията, в които държавата участвува като равнопоставен субект в гражданския оборот. Тази санкция се прилага само по наказателни дела. Именно като такава тя е прилагана и по други, предхождащи ЗКПСННИ закони (Закон за преследване незаконно обогатените чиновници - ДВ, бр. 13 от 1895 г. и Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобити имоти (ЗОПДНПИ) (ДВ, бр. 18 от 1919 г.). По първия закон няма отделно производство за отнемане и наказание на заподозрения чиновник или служител. Според чл. 3 отговорността се реализира в едно наказателно производство. Законът от 1919 г. също изхожда от предположение за извършени незаконни действия и спекула. Терминологичната разлика по отношение на съдебните актове по ЗОПДНПИ и ЗКПСННИ - решение и присъда, не отнема наказателноправния характер и на двата закона. Що се отнася до разпоредбата на чл. 21 от ЗКПСННИ и неговия аналог - чл. 27 ЗОПДНПИ, в които е посочено, че производството се извършва отделно от главното наказателно производство, то произтича от обстоятелството, че тази категория дела следва да се разглеждат с най-голяма бързина, по опростена процедура. Съществуващото триинстанционно съдопроизводство е пречка за бързото отнемане на имуществата, докато конфискацията цели именно това.

Обстоятелството, че в чл. 2, чл. 3 и чл. 4 ЗКПСННИ е предвидена отговорност и за юридическите лица - дружества или сдружения, не променя наказателния му характер. Тяхната отговорност се обуславя от това, че увеличението на имуществото се дължи на незаконни, престъпни начини на управление на техните органи. Тази отговорност е предвидена и в други закони. В чл. 54 от Наредбата-закон за осигуряване на снабдяването и регулиране на цените (ДВ, бр. 213 от 1945 г.) (НЗОСРЦ) е посочено, че когато нарушението на дружеството или сдружението е извършено от техните органи, наказанието глоба се налага на юридическото лице, а наказанието затвор - на лицата, действували от негово име. Такава разпоредба е и чл. 59 НЗОСРЦ. Наказанието глоба и конфискация се налага на юридическото лице, а наказанието затвор или смърт лично на извършителите.

Според чл. 71, т. 1 от Наказателния закон - отм. (ДВ, бр. 40 от1896 г.), наказателното преследване се изключва, когато виновният почине. В чл. 5, б. "а" от ЗКПСННИ е предвидена конфискация на придобито по незаконен начин имущество и от наследниците и заветниците. Това също не изключва наказателния му характер. Такъв извод не е в съгласие с общественополитическата обстановка, при която той е бил приет. В чл. 4, ал. 3 от Наредбата-закон за съдене от народния съд (ДВ, бр. 219 от 1944 г.) е посочено, че смъртта на едно лице, извършило деяние по този закон, настъпила и преди, и след възбуждане на обвинението срещу него, не е пречка да се започне или завърши наказателното преследване и да се издаде присъда. Присъжда се в полза на държавното съкровище целият имот на осъдения или част от него. Наследниците на лицата, посочени в този текст, са длъжни да декларират пред народния обвинител имуществата на починалия. Това задължение имат и третите лица. Имуществото се конфискува с присъда.

От горното става ясно, че ЗКПСННИ има материален наказателноправен характер. Правоотношенията, създадени от него, не са между равнопоставени гражданскоправни субекти, а между държавата и лица въз основа на нейните властнически правомощия. Виновността на привлечения заподозрян за извършено незаконно или престъпно деяние, макар и конкретно да не е установена, по силата на приетото от закона предположение се приема за доказана и се санкционира с конфискация на имуществото.

Материалноправното отношение обуславя и процесуалния ред за неговото реализиране. Той е регламентиран от чл. 10 до чл. 20 ЗКПСННИ. Според мотивите съдържащите се специални правила се отклоняват от предвидения в Закона за наказателното съдопроизводство (ЗНС) (отм.) ред поради особения характер на издирването. Затова то е опростено наказателно съдопроизводство. Законни поводи за започване на предварително производство са съобщенията на местните ОФ комитети, отправени до прокуратурата чрез околийските комитети, длъжностните лица, които в кръга на службата си узнаят, че някой е придобил имоти чрез спекула или по незаконен начин и накрая всяко частно лице или обществена организация. Съобщенията се правят до съответния прокурор. Предварителното следствие се извършва от съдията-следовател и под надзора на прокурора. Когато има достатъчно данни съдията-следовател обявява лицето за заподозряно и го поканва в двуседмичен срок да декларира всичките си движими и недвижими имоти и вземания, както и имотите, които е прехвърлило през последните двадесет години. Въз основа на събраните данни и извършената проверка съдия-следователят съставя заключително постановление. Следственото конфискационно дело се изпраща на прокурора. Той съставя мотивирано предложение до областния съд. Това е конфискационен акт или предложение за прекратяване на производството. Областният съд разглежда делото по Закона за наказателното съдопроизводство (отм.). Съдът постановява присъда, която е окончателна и може да се обжалва по касационен ред. В отклонение от правилата за касационно разглеждане, ако Върховният касационен съд намери оплакванията за основателни, сам разглежда делото при същите данни, освен ако нарушението се състои в неправилно допускане на доказателства.

Както материалноправните, така и процесуалните разпоредби имат наказателен характер. Не е възможно по съществуващото законодателство към 8 март 1946 г., когато е приет ЗКПСННИ, едно гражданско правоотношение да се разглежда по реда, предвиден в наказателното съдопроизводство.

Поради изложеното на предложението на главния прокурор следва да се отговори, че нормите, съдържащи се в Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти имат наказателен характер.

Затова и на основание чл. 58, т. 1 от ЗУС Пленумът на ВС на Р. Б.

ПОСТАНОВИ:

Нормите, съдържащи се в Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти имат наказателноправен характер.