Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: СВИЛЕНА ПРО. Д. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 9857/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“, чрез адв. Н. Б., САК, против Решение № 179/21.07.2023 г., постановено по адм. д. № 290/2023 г. по описа на Административен съд – В. Т. (АСВТ), с което по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“ (НАРМОБ), [ЕИК], е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-1500/10#4/15.02.2022 г., издаден от касатора; Фондът е осъден да заплати разноски по делото в размер на 4 050 лв.; и преписката е върната на компетентния орган при ДФ „Земеделие“ за произнасяне в едномесечен срок от получаване на решението по заявки за плащане от 28.12.2016 г. в размер на 920 505,46 лв. и от 31.03.2017 г. в размер на 513 224,39 лв. по Договор за финансово подпомагане № 12/26.02.2015 г.

Касаторът оспорва постановеното съдебно решение като неправилно с доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според изложените съображения, установяванията на решаващия съд е следвало да се ограничат до това кой от двата фактически състава е реализиран – този на продължаваща или на повторно извършена нередност, тъй като в отменителното решение на ВАС не се съдържали указания относно извършване на преценка дали изобщо е извършена нередност. Счита това за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като никъде в отменителното решение на ВАС не се съдържали указания за незаконосъобразност на установяванията относно извършената нередност – изкуствено създадени условия. Твърди, че изводите в решението на АСВТ за липса на доказателства за извършване на нередността от НАРМОБ са неправилни и необосновани, тъй като от мотивите на административния орган в АУПДВ и от събраните доказателства по делото, безспорно се установява нарушението. Цитират се множество констатации от Доклад на OLAF по дело № OF/2012/0565/В /Доклада на OLAF/, които потвърждават фактите и правните основания за издаването на обжалвания административен акт. Крайното заключение за незаконосъобразност на акта е неправилно, тъй като се установява, че Сдружението е отговорно за извършената нередност и изкуствено създадените условия. Отправя искане за обезсилване на оспореното решение, като недопустимо, алтернативно – за отмяната му, като незаконосъобразно. Претендират се разноски по списък.

Ответникът - Сдружение с нестопанска цел „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“, чрез упълномощения адв. Т., в съдебно заседание оспорва жалбата по подробно изложени аргументи в писмени бележки. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството е за втори път пред Върховния административен съд, след като с Решение № 4729 от 03.05.2023 г. по адм. д. № 9415/2022 г. на ВАС, Първо отделение, е отменено Решение № 235/11.08.2022 г. на АСВТ, с което жалбата срещу процесния АУПДВ е била отхвърлена, като делото е върнато за ново разглеждане от състав на същия съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В решението си ВАС е обосновал изводи, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, но първоинстанционният съд е разгледал и приел за неоснователно направеното от Сдружението възражение за изтекла погасителна давност, без да изложи фактически и правни установявания относно началния и краен момент на давностния срок, както и наличието на факти, прекъсващи давността.

Предмет на обжалване пред Административен съд – В. Т. е бил АУПДВ № 01-1500/10#4/15.02.2022 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който на Сдружение с нестопанска цел „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“ е отказана финансова помощ по заявки за плащане от 28.12.2016 г. в размер на 920 505,46 лв. и от 31.03.2017 г. в размер на 513 224,39 лв. по Договор за финансово подпомагане № 12/26.02.2015 г. и е определено за възстановяване публично държавно вземане в общ размер на 2 141 212,62 лв., от които погасени 340 350,00 лв. и дължими 1 800 862,62 лв.

От фактическа страна първоинстанционният съд е проследил развитието на административното производство и установяванията в АУПДВ. Производството по издаване на акта е било открито с писмо изх. № 01-1500/10 от 19.01.2022 г. въз основа на постъпилото с Писмо с вх. № 02-0600/14#6 от 25.05.2018 г. на Специализирана прокуратура София в Държавен фонд „Земеделие“ заверено копие на окончателен доклад на OLAF по дело № OF/2012/0565/В, в който като засегнато лице от провежданото разследване е посочена и Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България. С оглед на предоставената възможност на задълженото лице да направи писмени възражения, такива са постъпили. След обсъждането им е издаден процесният АУПДВ.

Решаващият съд е потвърдил валидността на акта, приемайки че същият е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК. Фактическите и правни основания за издаването на АУПДВ са описани подробно и не са налице формални нарушения на процедурните правила (последното е прието съгласно отменителното решение на ВАС, мотивите на което в тази насока първоинстанционният съд е отбелязал, че не споделя).

В изпълнение на задължителните указания на касационния съд са изложени мотиви относно характера на програмата и констатираната нередност. Съдът е посочил, че фактите в процесния спор са идентични с разгледаните по дело С-436/2015 на СЕС по отправено преюдициално запитване на Върховния административен съд на Литва. Съгласно даденото в посоченото решение на СЕС тълкуване на понятието „многогодишна програма“, по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, второ изречение от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, съдът е приел, че промоционална програма с наименование „Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата.“ представлява многогодишна програма. Изричното прекратяване на програмата настъпва на 26.02.2018 г., поради което четиригодишният давностен срок по чл. 3, 1 Регламент № 2988/95 изтича на 26.02.2022 г. Административното производство по издаване на процесния АУПДВ е образувано с писмо до Сдружението на 19.01.2022 г., поради което погасителната давност не е изтекла. Споделя и доводите на административния орган за приложимост на давностните срокове по ДОПК, като позовавайки се на Решение на СЕС по дело С-584/2015 приема, че давностен срок от 10 години е в нарушение на правото на Съюза, но давностен срок, надвишаващ с една година определения от Регламент 2988/1995 е съобразен с изискването за пропорционалност. От изложеното следва изводът, че давностният срок за образуване на производството по издаване на АУПДВ по ДОПК изтича на 26.02.2023 г., като проведеното административно производство е в рамките на този срок. Не е изтекла и погасителната давност за събиране на определените публични вземания, нито абсолютната погасителна давност, предвидена в ДОПК, тъй като десетгодишният срок, дори от първото нарушение през 2015 г., изтича на 01.01.2026 г.

За да отмени АУПДВ като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е акцентирал върху обстоятелството, че изводите и основанията за издаването на оспорения пред него административен акт са свързани с получен окончателен доклад на ОЛАФ по дело № OF/2012/0565/В, който съгласно чл. 11, 1 от Регламент 883/2013 и трайната практика на СЕС представлява годно доказателство в съдебното производство. Събраните от европейската служба писмени доказателства не са представени на Разплащателната агенция с доклада, като допълнителни доказателства не са събирани в хода на административното производство. Анализирайки доказателствата по делото съдът е мотивирал изводи за липса на субективния елемент – знание за участие в схема за създаване на изкуствени условия за получаване на финансиране от публични фондове, което води до липса на нередност. Обосновал е извод и за липса на създадени изкуствени условия с цел получаване на финансирането по промоционална програма от европейски фондове, тъй като сочените заемни договори, които следва да заместят липсата на собствени средства на Сдружението или не са налични, или са развалени, или са с дати, следващи одобрението на програмата от Европейската комисия и избора на изпълняващ орган.

Обжалваното решение на Административен съд – В. Т. е валидно, допустимо и правилно.

Фактическите установявания на първоинстанционния съд са в съответствие с доказателствата по делото. Крайното заключение за незаконосъобразност на АУПДВ е правилно и обосновано с оглед на приложимата нормативна уредба.

Неоснователно е направеното възражение в касационната жалба за недопустимост на първоинстанционното решение. Съдът е изпълнил дадените указания на касационната инстанция като е изложил подробни мотиви относно характера на програмата и констатираната нередност, началния и краен момент на давностния срок, както и наличието на факти, прекъсващи давността. Неправилно е твърдението на касатора, че установяванията на решаващия съд е следвало да се ограничат до това кой от двата фактически състава е реализиран – този на продължаваща или на повторно извършена нередност, тъй като в отменителното решение на ВАС не се съдържали указания относно извършване на преценка дали изобщо е извършена нередност. При първото разглеждане на делото пред касационата инстанция не са формирани изводи относно доказаност на констатираните с АУПДВ нередности, поради което при повторното разглеждане на делото първоинстнационният съд е длъжен да формира мотиви и да обоснове изводи относно доказаността на тези спорни факти.

След подробно анализиране на представените доказателства по делото, АСВТ обосновано, законосъобразно и правилно е приел, че не може да се установи даване на съгласие от НАРМОБ за кандидатстване за финансиране при измамни условия, сътрудничество и споделяне на неправилната облага. Съдът обосновано приема, че от доказателствата по делото е установена свързаност само на двама от четиримата участници в процедурата по избор на изпълняващ орган, като тази свързаност не се установява по публични данни, поради което не споделя извода на административния орган за проведен избор на изпълняващ орган при контролирани и манипулирани условия. Липсват доказателства за знание у бенефициера за наличието на свързаност между участниците в процедурата. По отношение на второто констатирано нарушение, съдът правилно приема, че е недоказано само въз основа на данните, изложени в доклада на ОЛАФ, че едно и също лице – В. М. е предоставяло услуги и на Сдружението и на изпълняващия орган, тъй като отново липсват доказателства за знание у бенефициера за това обстоятелство.

Поради изложеното и след проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно. Същото следва да се остави в сила и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които се споделят.

При този изход на спора ответникът по касация има право на деловодни разноски в претендирания размер за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 179/21.07.2023 г., постановено по адм. д. № 290/2023 г. по описа на Административен съд – В. Т.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“ (НАРМОБ), [ЕИК], сумата от 20 254,00 (двадесет хиляди двеста петдесет и четири) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. П. п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА