Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Р. Членове: АГЛИКА АДАМ. И. при секретар И. К. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 9940/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано e по касационна жалба на "Ник фуд БГ" ЕООД /дружеството/, подадена чрез упълномощен процесуален представител срещу Решение № 4244 от 27.06.2023 г., постановено по адм. д. № 8383 по описа на Административен съд София-град за 2022 година, с което са отхвърлени предявените срещу Държавен фонд “Земеделие“ /ДФЗ/ искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 6608025.75лв. за имуществени вреди от отменена Заповед № 03-РД/2810/10.07.2018г. на изпълнителния директор на ДФЗ, от които загуби в размер на 1538426.51 лв., пропусната полза в размер на отказана субсидия от 1440212 лв., пропусната полза в размер на 3417754.94 лв., от нереализиран бизнес план за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба, както и лихва за забава в размер на 211 631.30лв. върху главницата от 1 400 212 лв. за период 01.04.2021г. -11.09.2022г.
Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, навеждайки всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел, че дружеството с поведението си само е причинило вредите. Като неправилна се изтъква и преценката на съда относно липсата на причинна връзка между акта и настъпилите имуществени загуби. По тези съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяната на обжалваното решение и присъждане на исковата сума. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.
О. Д. фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Възразява срещу присъждането на адвокатско възнаграждение на противната страна, както поради липса на доказателства за платено такова, така и поради прекомерност.
Върховната прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена при съобразяване на процесуалните предпоставки за нейната допустимост. Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че дружеството е подало пред ДФЗ заявление от 03.06.2015г. по мярка от програмата за развитие на селските райони за периода 2014г. – 2020г., с цел оборудване на ферма за угояване на патици на стойност 2 846 425 лв. Към заявлението е приложен бизнес план, предвиждащ обектът да заработи от 01.01.2017г. За реализацията на плана бил сключен договор от 08.01.2018г. с „Б. М. ООД, в който са предвидени неустойки за неизпълнение. С. З. № 03-РД/2810 от 10.07.2018г. на изп. директор на ДФЗ е отказано финансиране на заявлението. Тази заповед е отменена с влязло в сила на 31.03.2021г. съдебно решение, като преписката е върната на административния орган за произнасяне. С решение от 26.01.2022г. на Арбитражен съд ad hoc, дружеството е осъдено да заплати на „БИЗНЕСПАРК МАНОЛЕ“ ООД, сумата от 1 155 000 лв., представляваща неустойка по договор от 08.01.2018г. и лихва за забава в размер на 337 864.53 лв. Съгласно споразумение от 26.01.2022г. е извършено прихващане на вземания между „НИК ФУД БГ“ ЕООД и „БИЗНЕСПАРК МАНОЛЕ“, като оставащото за „НИК ФУД БГ“ ЕООД задължение е в размер на 138 426.51 лв.
В хода на съдебното производство са изслушани и приети експертни заключения, както следва: относно броя продадени угоени патици през 2017 и 2018г. , относно евентуалните продажби при пълно изпълнение на бизнес плана, относно осчетоводяването на резултатите от арбитражното решение, цесията на вземане и прихващането в счетоводството на касатора, относно издадените ветеринарномедицински свидетелства, както и относно това дали заявеното технологично оборудване технически обезпечава заявеното по бизнес-плана стопанско развитие.
При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че исковете са неосноватeлни. Изложил е подробни съображения, че е установена само първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата, но че не са налице настъпили вреди в причинно-следствена връзка с незаконосъобразния акт. Приел е, че истинността на оспорените в процеса частни документи не е доказана от ищеца, както и че отмяната на административен акт и връщането на преписката за ново разглеждане не може да породи твърдяните в процеса вреди, като се е позовал на практика на ВАС по подобни случаи. Относно пропуснатите ползи е счетено, че те са хипотетични и не са доказани. По тези съображения исковете са изцяло отхвърлени.
Касационната инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно.
Съдът е формирал фактическите си констатации въз основа на събраните по делото доказателства, които е обсъдил подробно. При допускането, събирането и кредитирането на доказателствата, първоинстанционният съд не е допуснал съдопроизводствени нарушения. Формираните от съда изводи са обосновани и съответни на събраните по делото доказателства. Въз основа на тях, административният съд е приложил правилно материалния закон.
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест.
В конкретния случай, установено е единствено наличието на твърдяния като основание за възникване на вредите отменен административен акт. Претендираните вреди обаче нито са доказани, нито биха могли да възникнат в причинна връзка с точно този акт.
Преди всичко, константна е практиката на ВАС , а и съдът се е позовал именно на нея, че отмяната на административен акт и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган в общия случай не води до основания за ангажиране отговорността на държавата. Съображенията на АССГ, базирани на посочената съдебна практика, изцяло се споделят от настоящата инстанция. От друга страна, не е допустимо спорното благо по административното правоотношение, което не е приключило, да се присъжда по реда на ЗОДОВ.
Освен това, договорът с "Б. М. ООД и изявлението за неговото разваляне са частни документи с недостоверна дата, които не се ползват с материална доказателствена сила, а и са оспорени и истинността им не е доказана по предвидения в ГПК процесуален ред. Проведеното арбитражно производство не е от естество да промени този извод. Съдебното решение по него също има правно значение само между страните, както всяко съдебно решение по облигационноправен спор. Поради облигационния характер на разглежданите правоотношения, тези установявания по арбитражно дело и частни споразумения са изцяло непротивопоставими на държавата, в лицето на ДФЗ. По същата причина са непротивопоставими на държавата и твърденията и частните документи /договор за цесия/ за наличие на вземане на дружеството, въз основа на което е извършено прихващане и посредством което се твърди задължението за неустойка да е погасено. Счетоводните записи, извършени на база тези частни документи, не могат да променят така формирания извод. Договорът за цесия също е с недостоверна дата. Никой от представените документи не носи нотариална заверка на дати или подписи, нито е подкрепен с друг документ с материална доказателствена сила. Налице е съвкупност от частни диспозитивни документи с недостоверна дата, оспорени в хода на процеса, удостоверяващи волеизявления между частноправни субекти за възникване на облигационни отношения. По естеството си те са непротивопоставими на всеки субект, който не е част от облигационното правоотношение, включително и на държавата, в лицето на ДФЗ.
В процеса не е доказана възможността за реализиране на сигурна печалба за процесния период. Отделно от това, не могат да се присъдят едновременно вреди от неизпълнение на бизнесплана, и от неизпълнение на договора, тъй като става въпрос за вреди, които се претендират от една и съща стопанска дейност - а именно отглеждането и гушенето на патици в процесния обект. Договорът е само средството да се изпълни бизнеспланът. Не на последно място, той остава план за икономическа дейност и неговото изпълнение зависи от множество други обективни и субективни фактори, които в случая не са налице. Присъждането на обезщетение във връзка и с бизнес плана, и с договора, би довело до неоснователно обогатяване, което е достатъчно основание за отхвърляне на иска по същество.
По изложените съображения, касационният съдебен състав преценява, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, принципно основателно е искането на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. Размерът на адвокатското възнаграждение обаче следва да е обоснован и справедлив и не следва да се превръща в средство за възпиране на правните субекти да претендират реализиране отговорността на държавата за незаконосъобразни актове, действия и бездействия на администрацията. Това произтича и от задълженията на държавата да осигури ефективни правни средства за защита на имуществените притезания на правните субекти по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека. Поради това на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение съответно на това, присъдено пред първата инстанция, а именно в размер на 35225 лв с ДДС.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4244 от 27.06.2023 г., постановено по адм. д. № 8383 по описа на Административен съд София-град за 2022 година.
ОСЪЖДА "Ник фуд БГ" ЕООД да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски, направени в касационното производство в размер на 35225 лв.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ИВАН РАДЕНКОВ
секретар:
Членове:
/п/ А. А. п/ КРАСИМИРА ИВАНОВА