Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 9947/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТД М. Б. срещу решение № 819/01.08.2023 г., постановено по адм. д. № 750/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено решение № 32-192827 от 13.06.2022 г., издадено от директора на ТД М. Б.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – Д. Ч., с предишна фамилия Горбанова изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Установено е, че на 12.05.2020 г. в митнически пункт пристанище Бургас център е приета митническа декларация MRN № 20BG00100701884R4, с която Д. Г. декларира за поставяне под режим свободно обращение стока употребяван лек автомобил, марка Мерцедес, модел С250, брой места 5, цвят черен, работен обем 1800 куб. см., в митническата декларация е вписан 4/16 - метод за определяне на стойността: 1 - договорна стойност на внасяните стоки по чл. 70 от Кодекса, цена на стоката 3000 щатски долара. След регистриране на митническата декларация, съгласно чл. 188 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 09 октомври 2013 година на Европейския парламент и Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, митническите служители са извършили проверка на декларациите, а именно документален контрол на придружаващите документи – търговска фактура. Съобразно декларираните данни, към датата на приемане на митническата декларация размерът на митническата стойност за стоката е определен съгласно чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на база договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Към митническата декларация е приложена фактура, удостоверение за собственост, морска товарителница. Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, цената на автомобила съгласно приложената фактура в размер на 3000 щатски долара и разходите за международен транспорт в размер на 500 долара, или общо 6299, 27 лв. Определен е ДДС – 1436, 61 лв., изчислен съобразно митническата стойност и съответната данъчна основа и вносни мита в размер на 629, 93 лв. При проверката е анализирана наличната информация на автомобил със същите характеристики и номер на шаси като е посочено, че на ел. адрес https: //autoauctions. io/ е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 24.02.2020 г., с данни за последно продаден автомобил със същия номер на шаси, като публикуваната продажна цена е в размер на 5700 щатски долара и превишава с 2700 щатски долара декларираната пред митническите органи цена в размер на 3000 щатски долара при допускане за свободно обращение. Във връзка с посочената информация възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. Прието е, че продажната цена в размер на 5700 щатски долара е установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. При така изложената фактическа обстановка е прието, че митническата стойност следва да се определи като се вземе предвид продажната цена в размер на 5700 щатски долара за автомобил със същия номер на шаси, увеличена с транспортните разходи. Прието е, че митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с декларацията с посочения номер следва да бъде определена в размер на 12 528, 43 лв. определена митническа стойност в размер на 11 158, 70 лв. и транспортни разходи в размер на 253, 86 лв. С оглед този размер на митническата стойност на основание чл. 77 1 б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква ново митническо задължение, а на основание чл. 77, 2 от Регламента същото възниква на датата на приемане на митническата декларация – 12.05.2020 г. с вносно митническо задължение в размер на 1115, 87 лв., определена данъчна основа в размер на 12 528, 43 лв. и ДДС в размер на 2505, 69 лв. Определени са вземане под отчет и досъбиране вносни мита и ДДС общо в размер на 1555, 02 лв. На основание чл. 19б от Закона за митниците, вр. чл. 108, 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е определен 10-дневен срок от уведомяване на длъжника за заплащане на определеното вносно мито и ДДС, а на основание чл. 114, 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС е определено задължение за лихви върху вносно мито и ДДС, определени в общ размер за досъбиране на 1555, 02 лв., както и лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния срок от уведомяване на длъжника за решението. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на решението, с решение № 819/01.08/2023 г., постановено по адм. д. № 570/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, е отменено решение № 32-192827 от 13.06.2022 г., издадено от директора на ТД М. Б. Съдът е приел, че спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. с чл. 70 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Приел е, че наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение подлежи на доказване във всеки конкретен случай, като в процесния случай административният орган не е ангажирал убедителни доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. Приел е, че в чл. 70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл. 74 методи. Приел е, че терминът "основателни съмнения" е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Приел е, че в процесния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Приел е, че митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от административния орган становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установената в хода на проверката продажна цена на аукцион с дата 24.02.2020 г. на автомобил със същия номер на шаси в страната на износа и след отхвърляне от страна на митническите органи на декларираната от Д. Г. цена на автомобила на база представен INVOICE от 23.02.2021 г. Приел е, че това е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, 2 и 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите органи. В този смисъл е приел наличието на нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност. Приел е, че позоваването в процесното решение на налична на интернет адрес https: //autoauctions. io/ информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа с обявена продажна цена от 5700 щ. д. не е достатъчно за обосноваване на т. нар. "основателни съмнения". Това е така, тъй като посочената информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. При това положение следва да се приеме, че липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. Според разписаното в чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/215 фактурата, свързана с декларираната договорна стойност, се изисква като придружаващ документ. Решението е правилно.

Установено е, че на на 12.05.2020 г. в митнически пункт пристанище Бургас център е приета митническа декларация MRN № 20BG001007018847R4/12.05.2020 г., с която която Д. Г. декларира за поставяне под режим свободно обращение стока употребяван лек автомобил, марка Мерцедес, модел 250, брой места 5, цвят черен, работен обем 1800 куб. см. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора относно обстоятелството дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Основният метод за определяне на митническата стойност е този посочен в чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно който базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като съгласно параграф 2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съдът съобразява обстоятелството, че според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09, т. 27, решение от 19 октомври 2000 г. по дело С-15/99, решение от 16 ноември 2006 г. по дело С-306/04). Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 декември 2017 г. по дело С-259/2016, H. P. D.). Преди всичко останало трябва да се припомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rīga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 22. По-специално съгласно член 70 от Митническия кодекс митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, евентуално коригирана в при необходимост (в този смисъл решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C-775/19. Макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност. Коригирането по необходимост е намерило своето проявление в чл. 71, регламентиращ елементите на договорната стойност, като съобразно посочения текст, при определяне на митническата стойност съгласно чл. 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят а) в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена, следните разходи: комисиони и възнаграждения за посредничество, с изключение на комисионите за покупката; разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с въпросните стоки; и разходите за опаковка, включващи труда или използваните материали; б) стойността, съответно разпределена, на следните стоки и услуги, доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени, и използвани при производството и продажбата за износ на внасяните стоки, доколкото тази стойност не е включена в действително платената или подлежащата на плащане цена: материали, компоненти, части и други подобни, вградени във внасяните стоки; инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки; материали, изразходвани при производството на внасяните стоки; и инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн и планове и чертежи, разработени извън Съюза и необходими за производството на внасяните стоки; в) роялти и лицензионни такси, свързани с остойностяваните стоки, които купувачът трябва да плати пряко или косвено като условие за продажбата на остойностяваните стоки, доколкото тези роялти и такси не са включени в действително платената или подлежащата на плащане цена; г) стойността на всяка част от прихода от последваща препродажба, последващо отстъпване на правото на разпореждане или на ползване на внасяните стоки, която пряко или косвено се предоставя на продавача; и д) следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза: разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. Съобразно чл. 71, параграф 3, mри определяне на митническата стойност не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена, освен посочените в настоящия член. В процесния случай, както и правилно е приел първоинстанционния съд, новата митническа стойност на стоката е определена в несъответствие с посочените разпоредби. Всъщност договорната стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. Що се отнася до въпроса с какви правомощия разполагат митническите органи, когато подадена до тях декларация поражда съмнения, член 181а от Регламента за изпълнение предвижда, че когато има основание да се съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платима или платена за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода на договорната стойност. Те могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Съгласно чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 на същата разпоредба, ако не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в решение на Съда на Европейския съюз по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в процесни случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установената в хода на проверката продажна цена на аукцион с дата 24.02.2020 г. на автомобил със същия номер на шаси в страната на износа в размер на 5700 щ. д. и след отхвърляне от страна на митническите органи на декларираната от Д. Г. цена на автомобила на база представен INVOICE от 23.02.2021 г. Подобен подход е допустим единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74 2 и 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите органи. В този смисъл е налице нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност. Митническите органи са посочили, че стойността на процесната стока е определена по реда на чл. 70, 1 и 2 от Регламент ЕС № 952/2013, но всъщност тази стойност е определена в противоречие с посочения текст. Позоваването в процесното решение на налична на интернет адрес https: //autoauctions. io/ информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа с обявена продажна цена от 11 650 щ. д. не е достатъчно за обосноваване на т. нар. "основателни съмнения". Това е така, тъй като посочената информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. При това положение следва да се приеме, че липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган, както правилно е приел и първоинстанционния съд. От друга страна, видно от приобщената по делото административна преписка, оспорващият е предоставил всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т. е. оказал е необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и контрол. Правилно първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че съобразно чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/215 фактурата, свързана с декларираната договорна стойност, се изисква като придружаващ документ. Още при първоначалното определяне на митническата стойност на стоката е представен INVOICE от 23.02.2021 г. Правилен е също така и направения извод, че непредставянето на договор между страните по сделката, а само на фактура не може да доведе до формирания от митническия орган извод, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност, действително платена или подлежаща на плащане. В тази връзка, съдът съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/2016 съгласно които член 30, параграф 2, буква a) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че преди да реши да не приложи предвидения в тази разпоредба метод за определяне на митническата стойност, компетентният орган не е длъжен да поиска от производителя да му предостави необходимата за прилагането на този метод информация. Този орган обаче е длъжен да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага. Той трябва и да позволи на съответните икономически оператори да му предоставят цялата информация, която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. Ето защо задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва, първо, да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, в случая метода по член 29 от Митническия кодекс (в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C‑46/16, т. 44). Това са обстоятелства, които пораждат основателно съмнение относно обстоятелството на мотивиране на обжалваното решение, като препятстват възможността на съда да упражни съдебен контрол по отношение на неговата законосъобразност. Мотивирането на решението на митническите органи е свързано с правото на добра администрация, а правото на добра администрация означава задължение за неговото зачитане. Задължението за мотивиране на решението е от особено значение, тъй като позволява на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, но като разполага с цялата информация, дали има смисъл да го обжалва. То е необходимо и за да позволи на съда да упражни контрол за законосъобразност на решението (в този смисъл решение от 15 октомври 1987, H. и др.). Що се отнася по-специално до приетите от митническите органи решения, член 6, параграф 3 от Митническия кодекс въвежда задължението на тези органи за мотивиране, когато приемат решения, издадени в писмена форма, които имат неблагоприятни последици за адресатите си. Освен това, съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс уведомяването за размера на сборовете трябва да гарантира на данъчно задълженото лице адекватна информация и да му позволи да осъществи защитата на правата си, разполагайки с цялата необходима информация (в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., M., C-201/04). Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи трябва от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 09 юни 2022 г, по дело С-187/21, съгласно които не съществува пречка митническият орган на държавата членка в зависимост от обстоятелствата по всеки конкретен случай и с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа да отправи до митническите органи на други държави членки или до институциите и службите на съюза целесъобразни искания, за да получи допълнителните сведения необходими за определянето на митническата стойност. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в преамбюла на Споразумението за прилагане на член VII от ГАТТ (1994) (наричано по-нататък „Споразумение по ГАТТ за митническата стойност“) е пояснено, че първоначална основа за определяне на митническата стойност е договорната стойност, както тя е дефинирана в член 1 от Споразумението. Освен това в преамбюла се посочва, че когато митническата стойност не може бъде определена съгласно разпоредбите на член 1, тя се установява въз основа на договорната стойност на идентични или сходни вносни стоки. Ако и това се окаже невъзможно, предвидени са различни други методи за установяване на митническата стойност. Съобразно член 1, параграф 1 от Споразумението по ГАТТ за митническата стойност, митническата стойност на внасяни стоки следва да бъде договорната стойност, която представлява реално платената или подлежаща на плащане цена на стоките, когато са продадени за износ на страната вносител. Член 2, параграф 1, буква а) от Споразумението по ГАТТ за митническата стойност предвижда, че ако митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно разпоредбите на член 1, митническа стойност следва да бъде договорната стойност на идентични стоки, продадени за износ в същата страна вносител. Член 3, параграф 1, буква а) от Споразумението по ГАТТ за митническата стойност предвижда, че, ако митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно разпоредбите на членове 1 и 2, митническата стойност следва да бъде договорната стойност на сходни стоки, продадени за износ в същата страна вносител. Съгласно член 6, параграф 1, буква б) от Споразумението по ГАТТ за митническата стойност, митническата стойност на внасяните стоки, определена съгласно разпоредбите на настоящия член, се основава на изчислена стойност. Изчислената стойност следва да е сборът от сумата за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ за страната вносител. Съобразно член 7, параграф 1 и член 7, параграф 2, букви д) и ж) от Споразумението по ГАТТ за митническата стойност, ако митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно разпоредбите на членове от 1 до 6 включително, митническата стойност следва да бъде определена, като се използват разумни методи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на настоящото споразумение и на член VII от ГАТТ 1994 и на базата данни, които са на разположение в страната вносител. Митническата стойност, съгласно разпоредбите на този член, не следва да се определя въз основа на цени на стоки, продадени за износ за страна, различна от страната вносител, б. „д“, произволно определени, или фиктивни стойности, б. „ж“. В процесния случай биха могли да се формират изводи за произволно определена от органите на митническата администрация стойност, доколкото определянето й чрез използване на информация, съдържаща се в интернет сайт не е в съответствие с приложимите правни разпоредби. Същото не представлява разумен метод, съответстващ на принципите и общите разпоредби на ГАТТ и на член 7 от ГАТТ. В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на справка от база данни, поддържана от трето лице, без доказателства тези данни да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение, и да имат характер на официален документ, т. е. на такъв, издадени от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. При това положение съдът намира, че ползваната от митническите органи справка има характер на частен документ, чиято доказателствена стойност следва да се цени съобразно съвкупния доказателствен материал. Със същата тежест се ползва и представената от вносителя фактура. При това положение напълно необосновано митническите органи са заменили посочената в този документ договорна цена с цената, отразена в справката от трето лице. Съдът намира, че подобен подход, основан единствено на съпоставка между данните от интернет, не обосновава по никакъв начин заявената от административния органи нова митническа стойност на стоката, като същото по същността си е произволно определена митническа стойност. В този аспект изискването на чл. 70 от МК е ясно и не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. След като митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката са дължали и необходимата грижа, за да установят действителната, респ. справедливата стойност на стоката, а не произволно да определят такава на базата на предположения.

От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски, искането е основателно, следва да се присъдят разноски в размер на 550 лв., представляващи възнаграждение за адвокат.

Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 819/01.08.2023 г., постановено по адм. д. № 750/2023 г. по описа на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА А. М. да заплати в полза на Д. Ч. разноските по делото в размер на 550 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА