Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 10045/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. В. при Агенция "Митници", чрез процесуален представител юрк. Л. С., против Решение № 507/07.08.2023 г., постановено по адм. д. № 52/2023 г. по описа на Административен съд - Монтана.

Първоинстанционното съдебно решение се обжалва с доводи за неправилност поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на съда за недоказаност на съмненията на митническите органи по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение 2015/2447 относно действително платената цена на вносната стока – лек автомобил. Твърди, че в хода на административното производство са събрани достатъчно доказателства за определяне на новата митническа стойност по метода на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., включително получена информация по линия на международното сътрудничество от САЩ. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Д. Н., чрез адв. Г. Г., оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно представените доказателства за плащане и молба-опис на разноските.

Прокурорът от Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни основания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Монтана е било Решение № 32-408469/25.11.2022 г. на директора на ТД М. В. при Агенция "Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 74, 3, чл. 77, 1, чл. 85, 1, чл. 101, 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 144, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 54, ал. 1, чл. 56 ЗДДС и чл. 59 АПК, е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на стока, поставена под режим "допускане за свободно обращение" по МД с MRN 20BG002002029040R9 от 11.05.2020 г. и нови размери на дължимото мито и ДДС, съответно са взети под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 1 387,28 лв. и ДДС в размер на 3 052,01 лв., или общо установени за досъбиране в размер на 4 439,29 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС.

Съгласно фактическите установявания в обжалваното съдебно решение, с МД с MRN 20BG002002029040R9 от 11.05.2020 г. е приета за режим „допускане за свободно обращение“ стока, описана като употребяван лек автомобил марка: LEXUS; модел: RX 350; тип: бензин; бр. места: 5; първ. рег.: 20101010; цвят: black; раб. обем: 3 495 куб. см.; мощност: 203 KWDIN; двиг. №: неоткрит; шаси №: 2Т2ВК1ВА2АС044745 и код по ТАРИК 8703249000, държава на износ САЩ, деклариран произход Канада, 1970 кг. бруто, декларирана митническа стойност в размер на 2 519,71 лв., условие на доставка CFR Варна. Като износител и продавач на стоката е посочено американското дружество GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC., Longwood.

При възложена последваща проверка са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. В резултат от отправено запитване е получена информация от американската служба „Митници и гранична охрана“ с рег. № 32-177817/01.06.2022 г., според която в оформената при износа декларация (EEI) цената на автомобила е посочена в размер на USD 8 708. От извършени справки в интернет сайт е открита информация за обявена продажна цена при аукцион за автомобил с идентичен VIN номер на шаси с продажна цена USD 6 600.

С писмо от 14.07.2022 г. от жалбоподателя е изискано да представи допълнителни документи и информация. След анализ на представените данни директорът на ТД М. В. е уведомил вносителя с писмо peг. № 32-322312/26.09.2022 г. в изпълнение на чл. 22, 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за предстоящото издаване на решение за определяне на нов размер на митническата стойност на стоката. От името на Нончев е депозирано писмено несъгласие (в писма от 04.11.2022 г. и от 08.11.2022 г.), което не е било уважено и е издадено процесното Решение № 32-408469/25.11.2022 г.

От правна страна първоинстанционният съд е приел жалбата за допустима и основателна по изложените мотиви в решението. На първо място са съобразени изискванията на относимите разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във връзка с определянето на митническата стойност на стоките и правомощията по осъществяването на последващ контрол. Прието е, че преценката за наличие на основателни съмнения в случая безспорно зависи от предоставената информация от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, но изграждането на изводите не може да бъде обосновано само въз основа на вторични документи и източници на информация. Така митническите органи се позовават на фактурата на GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC, USA, със стойност от 8 708 щ. д., която не е представена по делото, въпреки че същата е сред задължителните документи за износ от САЩ. Направените твърдения в митническото решение се опровергават при обсъждане на представената първична документация към процесната МД. В подкрепа на крайното заключение съдът се е позовал на конкретни решения от практиката на ВАС, в които е прието, че в тежест на митническите органи е да докажат основателността на породените у тях съмнения, с което да обосноват извършеното увеличаване на стойността на процесната стока.

Обжалваното решение на Административен съд – Монтана е валидно, допустимо и правилно.

Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил наведените оплаквания и аргументите на страните като е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно.

Предметът на правния спор е формулиран точно от решаващия съд. В постановеното решение са изложени ясни мотиви по релевантните факти и доказателства за преценката по трите основни въпроса: 1. Обосновали ли са митническите органи „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447; 2. Доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като предпоставка за определянето ѝ по метода в чл. 74 3 от същия регламент; и 3. Спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение във вр. с чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност по осъществения внос по МД с MRN 20BG00200202040R9 от 11.05.2020 г. на база „налични данни на територията на Съюза“.

Събраната информация и доказателствата в случая подкрепят възникналите съмнения по отношение на декларираната от Д. Н. договорна стойност по смисъла на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но от страна на митническия орган не е проведено пълно и главно доказване на спорните обстоятелства и приложението на резервния метод по чл. 74, 3 от регламента. Приложението на резервния метод изисква използването на „разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

Първоинстанционният съд е извел ясни доводи относно установените обстоятелства въз основа на електронна информация за износ EEI. Правилно е заключението, че ако бъде допуснато използването на метода по чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 само въз основа на електронна информация за износ EEI, подадена от изпращача на стоката GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC., USA, то на практика митническият орган прилага основния метод по чл. 70 от регламента, но след като вече е отрекъл тази възможност. В хода на делото митническият орган не е установил направеното предположение, включително не е изяснено несъответствието на приетата митническа стойност от USD 8 708 с данните за проведения аукцион, според който продажната цена е в размер на USD 6 600.

Съгласно приетото от СЕС в решение от 09.06.2022 г. по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, също не може да се приеме тезата, че посочената в експортната декларация продажна стойност би могла да бъде приравнена на „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Според т. 48 от решението на СЕС, митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, 1 от МКО на която съответства чл. 74, 3 от МКС), трябва в максимално възможна степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности, а методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 2930, 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на чл. 31 от посочения кодекс.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на оспорения административен акт.

При този изход на спора Агенция „Митници“ следва да бъде осъдена да плати в полза на Д. Н. разноски за настоящото производство в размер на 660 лв. - възнаграждение за един адвокат, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора е неоснователно, предвид материалния интерес по делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 507/07.08.2023 г., постановено по адм. д. № 52/2023 г. по описа на Административен съд - Монтана.

ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на Д. Н., [ЕГН], разноски за касационното производство в размер на 660 (шестстотин и шестдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА