О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4469
гр. София, 06.10.2025 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 2778 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу определение № 595 от 27.02.2025 г. по в. ч.гр. д. № 509/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 267430 от 11.12.2024 г. по гр. д. № 4072/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на КОНПИ, обективирана в частна жалба с вх. № 267673 от 29.03.2024 г., за изменение на определение от 15.03.2024 г. по гр. д. № 4072/2021 г. на Софийски градски съд, в частта, с която КОНПИ е осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 5 770. 12 лв., на основание чл. 77 ГПК вр. с чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, считайки че е освободен от задължението за заплащане на държавна такса на основание чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ. Поддържа, че държавна такса не се дължи и на основание чл. 84, т. 1 ГПК, тъй като потестативното право, предмет на исковото производство по чл. 153 ЗОНПИ, е публично държавно вземане, за чието установяване и защита не следва да се събира държавна такса.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК,...