5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1085

гр. София, 11.03.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2765 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез процесуален представител юрисконсулт В. С., против въззивно решение № 739/15.02.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 11414/2021 г. по описа на Софийски градски съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 20135954/10.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1240/2021 г. по описа Софийски районен съд, с което Столична община е осъдена на основание чл. 59 ЗЗД, да заплати на С. А. П. – В. и М. А. П., сумата от по 17 830 лв., на всеки един от двамата, представляваща обезщетение за периода 11.09.2018 г. - 11.01.2021 г. за лишаване от право на ползване на собствените им по 1/14 ид. ч. от 3 832 кв. м. от недвижим имот с пл. № 170 в кв. 187А по плана на [населено място], местност „Ю.“, целият с площ от 3873 кв. м., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба - 11.01.2021 г., до окончателното изплащане на сумите.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. В същата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел за осъществен фактическия състав на неоснователното обогатяване. Поддържа се, че не е налице обогатяване от страна на Столична община, доколкото процесният имот е празен имот, залесен в по-голямата си част, намиращ се на територията на публичен парк, от който имот Община не получава доходи в резултат на осъществявана търговска дейност. Посочва се, че съдът не е обсъдил наведеното при условия на евентуалност възражение за прекомерност на търсеното обезщетение.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Как следва да се прилага принципът за неоснователно обогатяване, въведен с разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неоснователно обогатяване и следва ли определеното обезщетение да съответства на всички установени по делото факти?“ и 2. „При определяне на обезщетението следва ли да се вземе предвид периодът, за който се претендира?“. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1/28.05.1979 г., решение № 267 от 20.01.2014 г. по гр. дело № 13/2013 г. на III г. о., решение № 202 от 08.04.2009 г. по гр. дело № 6205/2007 г. на I г. о. и решение № 88 от 09.07.2012 г. по т. дело № 1015/2011 г. на II т. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата С. А. П. – В. и М. А. П., чрез адв. И. Ю. от САК, са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Претендират адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, поради което е уважил предявения от С. А. П. – В. и М. А. П. против Столична община иск. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че през периода от 11.09.2018 г. до 11.01.2021 г. всеки един от ищците е бил собственик на по 1/14 ид. ч. от 3832 кв. м. от имот с пл. № 170 в кв. 187А по плана на [населено място], местност „Ю.“, целият с площ от 3873 кв. м., които имот се намира на територията на „Ю.“ в [населено място]. Не е спорно и че Столична община е ползвала процесния имот през посочения период. Съдът е намерил за неоснователно възражението на Столична община, че в случая е приложимо специалното правилото на чл. 62, ал. 5 ЗУТ, което изключва прилагането на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба от ЗУТ, когато в терените, определени за озеленени площи - публична собственост, попадат поземлени имоти - частна собственост, те се отчуждават по предвидения в закона ред. В тази връзка е направил извод, че докато имотът не бъде отчужден, ползващият без правно основание обект на чужда собственост дължи да заплати обезщетение на собственика. Освен това с решение от 27.11.1998 г., постановено по гр. д. № 405/1998г. по описа на Софииски апелативен съд, влязло в законна сила на 28.11.1998 г., било признато в отношенията между страните, че процесният имот представлявал частна собственост.

Съдът е посочил, че отговорността на неоснователно обогатилия се да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ответника са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот за исковия период. Обезщетението за неоснователно ползване на имота следвало да се определи според реалното състояние на имота - статута му; включените в него части, които подлежат, респ. не подлежат на застрояване. От приетата по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза на недвижими имоти е установено, че пазарният наем за ползване на имота, съобразно квотите на ищците (по 1/14 ид. ч.), за периода от 11.09.2018 г. до 11.01.2021 г. възлиза на 17 820,07 лв. за всеки от тях.

За неоснователно е приел и възражението, че определеното обезщетение е прекомерно завишено, тъй като за уважаването на иска по чл. 59 ЗЗД е ирелевантно обстоятелството дали е било възможно развиването на търговска деиност в имота, дали е реализира печалба от такава дейност, както и дали Столична община е събирала, или е имала възможност да събира месечен наем. Достатъчно било да се установи, че имотът се ползва без правно основание и по този начин се ограничава възможността на титулярите на правото на собственост да упражняват правата си.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Поставените от касатора въпроси касаят критериите, които формират съдържанието на понятието „неоснователно обогатяване“ по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Разрешението на въззивния съд по така обобщения от настоящия състав въпрос обаче съответства на трайно установената съдебна практика – ППВС № 1/1979 г., решение № 409/20.06.2012 по гр. д. № 1411/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 55/28.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г. на ВКС, решение № 204/05.09.2013 г. по т. д. № 1158/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 55/03.04.2014 по гр. д. № 5712/2013 г. на ВКС, III г. о. и др., вкл. цитираната от касатора практика. Съгласно същата лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59, ал.1 ЗЗД всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишил, като правноирелавнтно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. Обедняването на ищеца се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които той би получил при отдаване на имота под наем, като обедняването на собственика и обогатяването на ползващия се от вещта се определя от една и съща сума - средномесечения пазарен наем за периода за този вид имоти. Правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставено в зависимост от волята на лицето дали да реализира или не доходи от държаната без основание чужда вещ.

В този смисъл се е произнесъл и въззивният съд, като е приел, че е налице обогатяване от страна на Столична община, изразяващо се в спестен наем, който би плащала за ползване на процесния имот, като обедняването на собствениците и обогатяването на ответника са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за имота за исковия период. В съответствие с практиката на ВКС е приел, че за уважаването на иска по чл. 59 ЗЗД е ирелевантно обстоятелството дали Общината е реализирала печалби от осъществяване на търговска дейност и дали е отдавала имота под наем, като е достатъчно да се установи, че имотът се ползва без правно основание и по този начин се ограничава възможността на собствениците да упражняват правата си.

За пълнота следва да се посочи, че в решение № 267/20.01.2014 по гр. д. № 13/2013 г. на ІІІ г. о. на ВКС, както и в обжалвания понастоящем въззивен акт, е прието, че обогатяването, макар и оценимо в пари, е налице не само когато се увеличава имуществото на едно лице, но и когато се спестяват на обогатения някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Решение № 88 от 09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС е постановено по въпроса относно прилагане критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/1968 г., поради което е неотносимо към настоящото дело, а решение № 202/08.04.2009 г. по гр. д. № 6205/2007 г. на І г. о. на ВКС не съставлява задължителна практика.

Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението.

При този изхода на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответниците по жалбата следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер по 2400 лв., на всеки от двамата, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 739/15.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 11414/2021 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Столична община, [населено място], [улица], да заплати, както следва: на С. А. П. – В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ЕГН: [ЕГН] сумата 2 400 лв. - разноски за касационното производство и на М. А. П. от [населено място], [улица], с ЕГН: [ЕГН], сумата от 2 400 лв. - разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.