О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 934

гр. София, 01.03.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2776 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Г. против решение № 37/13.03.2023 г., постановено по гр. д.№ 301/2022 г. от състав на АС – В. Т.

Ответникът НАП не е представил писмен отговор, а останалите ответници по касационната жалба я оспорват, с писмени отговори.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД е неоснователен, отменил е решението на първата инстанция и е постановил ново, с което е отхвърлил предявения иск.

Съдът е приел, че отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани и юридически лица от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз е безвиновна и се подчинява на принципите на деликтната отговорност. Фактическият състав на отговорността на държавата включва съществено нарушение на правото на ЕС, настъпили вреди за ищеца и причинна връзка между претърпените вреди и нарушението на правото на ЕС. Въззивният съд е приел, че в случая е доказано наличието само на първия елемент от фактическия състав – същественото нарушение на правото на ЕС, но не и настъпването на вреди за ищеца като пряка и непосредствена последица от нарушението.

Прието е, че с отказа да се признае право на приспадане на данъчен кредит на „МВ-Професионал ЕООД по фактура № 49967/24.03.2008 г., издадена по Договор за финансов лизинг от 28.02.2008 г., е допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз поради несвоевременно и неадекватно транспониране на Директива 2006/112/ЕО, поддържане на норма в националното законодателство, която противоречи на правото на ЕС и прилагането и от компетентните органи, в т. ч. и от съда, за което нарушение легитимирани да отговарят са ответниците.

Всички последици от отказа на данъчния орган да признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурата от 24.03.2008 г., потвърден от съда, са настъпили – пряко и непосредствено за „МВ-Професионал ЕООД, защото дружеството е данъчнозадълженото лице. Ищецът е бил управител на дружеството и едноличен собственик на капитала, но не и лично задължен да начисли и внесе дължимия ДДС в резултат на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурата. С оглед на това, за него не са настъпили пряко и непосредствено вреди, които да са в причинна връзка с допуснатото нарушение на правото на Европейския съюз и на това основание предявеният иск е неоснователен.

Съдът е приел, че действително, като управител на „МВ-Професионал ЕООД ищецът е изпитал притеснения и безпокойство от приетото от данъчния орган, а впоследствие и от съда, относно данъчните задължения на дружеството във връзка със сключения договор за финансов лизинг. Всички тези негативни преживявания обаче, макар и лични, са свързани със задълженията му на управител да организира и ръководи дейността на дружеството (чл. 141 ал. 1 от ТЗ), т. е. свързани са с търговската дейност на дружеството. Отделно от това е прието за недоказано, че само заради установените в ревизионния акт данъчни задължения в резултат на непризнатия данъчен кредит е настъпила неплатежоспособността на дружеството, за да се направи евентуално връзка с последиците за ищеца в качеството му на едноличен собственик на капитала. Независимо от това, дори и да бъдат доказани, подобни последици не се намират в пряка причинна връзка с нарушението на правото на ЕС, тъй като са свързани с търговската дейност на дружеството и обстоятелството, че ищецът е негов управител и едноличен собственик на капитала, не променя този извод. На това основание искът по чл. 49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди в резултат на нарушение на правото на ЕС е приет за неоснователен.

В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС - касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Първата група въпроси касаят задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, като изложи мотиви по тях.

Съдът е обсъдил доказателствата по делото, като е изложил собствени мотиви във връзка с относимите към правните му изводи факти и обстоятелства по делото. Обосновката на поставените правни въпроси от страна на касатора касаят твърденията му във връзка с основателността на иска, но при процедирането във връзка с поставените въпроси съдът не се е отклонил от практиката на ВКС, като не е налице касационно основание по допустимостта на обжалването.

Втората група въпроси, в т. ч. и обосновката на твърдението за очевидна неправилност, касаят възможността да се присъди обезщетение за претърпени вреди от нарушение правото на ЕС за физическо лице. Безспорно е, че такава възможност съществува, като същата не е отречена от страна на въззивния съд, напротив – изрично е посочено в мотивите на съда. Решаващите доводи на въззивния съд относно неоснователността на иска е, че вредите не са настъпили в патримониума на физическото лице, което ги претендира, а са настъпили за юридическото лице, чийто управител е ищеца по делото, поради което по въпросите, свързани с твърденията за противоречие с практиката на СЕС и твърдението за очевидна неправилност не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37/13.03.2023 г., постановено по гр. д.№ 301/2022 г. от състав на АС – В. Т.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.