О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60522София, 01.11. 2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е. С. т. д.№226/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Р. М. и Р. Р. М. - Л. срещу решение №260044 от 11.11.2020г., постановено по в. гр. д.№265/2020г. на Варненски апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение №916/21.05.2020г. по т. д.№1011/2019г. на Варненски окръжен съд в обжалваните му от ищците части.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от М. Р. М. и Р. Р. М. - Л. против „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на разликата от изплатените от застрахователя обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния баща Р. М. от по 60 000лв. до 100 000лв., както и в обжалваната му част, с която е отхвърлен иска на М. Р. М. за обезщетение за неимуществени вреди от получените от него увреждания за разликата от присъдените 5 000лв. до 10 000лв., е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд се е позовал на данни, събрани в досъдебното производство, без да кредитира в достатъчна степен гласните доказателства по делото. Отделно се сочи, че размерът на присъдените обезщетения противоречи на принципа на справедливост, уреден в чл.52 ЗЗД. Претендира се отмяна на въззивното решение и вместо него „да се постанови друго, с което първоинстанционното решение да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане“.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване като е формулиран следния процесуалноправен въпрос:

„Нарушението на изискването „съдът да не може да се позовава на доказателства, които не са събрани в хода на производството“, води ли до постановяването на незаконосъобразен акт от съда?“.

Отделно са поставени следните материалноправни въпроси, свързани с определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, а именно:

1. „Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, който следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“;

2. „Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ като критерий наред с всички останали, при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД?“ и

3. „Съобразени ли са присъдените по делото застрахователни обезщетения за неимуществени вреди със степента на родствена близост между ищците и починалия родител; с продължителността и интензитета на подлежащите на обезщетяване вреди и техния необратим характер, както и със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС?“.

Сочи се, че въпросите са решени в противоречие с постановките в т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г. и с практиката на ВКС, обективирана в решение №78/07.05.2013г. по т. д.№490/2012г. на ІІ т. о, ; решение №104/25.07.2014г. по т. д.№2998/2013г. на І т. о, ; решение №190/27.06.2013г. по т. д.№945/2009г. на ІІ т. о, ; решение №179/29.01.2016г. по т. д.№2143/2014г. на І т. о. и др.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД, в който се твърди, че не са налице поддържаните от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касация. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се направените разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил решение №916/21.05.2020г. по т. д.№1011/2019г. на Варненски окръжен съд в обжалваните му от ищците части, както следва: в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от М. Р. М. и Р. Р. М. - Л. с правно осн. чл.432 КЗ и чл. 86 ЗЗД против „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД в размер на сумите от по 40 000лв, представляващи разликата над изплатените от застрахователя обезщетения по 60 000лв. на всеки от ищците, както и в частта, с която е отхвърлен иска с правно осн. чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявен от М. Р. М. против „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД за разликата над 5 000лв. до 10 000лв.

Въззивният състав е приел за безспорно по делото чрез обвързващата сила на присъдата по НОХД №1293/2017г на Варненски ОС, че на 18.01.2017г. при управление на лек автомобил „Шкода Ф.” с рег. [рег. номер на МПС] , водачът Х. Х., нарушавайки правилата на ЗДвП, е причинил на М. М. – водач на лек автомобил „Рено 19” телесни увреждания, както и смъртта на пътуващия в същия автомобил Р. М. – баща на ищците. Съдът е посочил, че не е спорно между страните, че водачът Х. Х. е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество, валидна към датата на предизвиканото от него ПТП, както и че в резултат на подадено от ищците уведомление по чл.380 КЗ, застрахователят - с два броя кредитни превода от 06.07.2018г., е изплатил на ищците по 60 000лв. обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от тях в резултат от смъртта на техния баща.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени исковете за обезщетение за неимуществени вреди, резултат от смъртта на наследодателя на ищците, за разликата от изплатените от застрахователя суми от по 60 000лв. за всеки един от тях до претендираните с въззивната жалба суми от по 100 000лв., въззивният състав е отразил, че понятието за справедливост по чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е в зависимост от различни обстоятелства, които подлежат на доказване. Позовавайки се на свидетелските показания пред първата инстанция, съдът е приел за установено, че покойният Р. М. приживе е бил обграден от грижите на своите деца и внуци. Въпреки, че е живеел в [населено място], а ищците (всеки със собствено семейство) – в [населено място], те го посещавали сравнително често – почти всяка седмица, осигурявали всичко необходимо за ежедневните му нужди. Съдът е посочил, че отношенията в семейството, включително и в по-широкия кръг родственици, са били хармонични, основани на взаимопомощ и уважение.

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, въззивният състав е взел предвид напредналата възраст на починалия (83г. към датата на ПТП), както и сериозното му заболяване – остра и тежка сърдечна недостатъчност след оперативно клапно протезиране и тежка исхемична болест на сърцето, от което следва, че наследодателят на ищците е бил към края на жизнения си път. Без да омаловажава чувствата на скръб на ищците, съдът е посочил, че смъртта на Р. М., макар настъпила внезапно в резултат на пътно-транспортното произшествие, не е била неочаквана. Въззивният състав е отчел силния шок, който ищецът е изпитал, когато баща му е загинал пред очите му, но е посочил, че ищците биха могли по-лесно да преодолеят тъгата от смъртта на баща си чрез емоционалните връзки със собствените им деца и внуци, което от своя страна обуславя извода, че дължимото обезщетение следва да се определи под средния размер, присъждан в практиката на съдилищата. Според съда получените от застрахователя суми от по 60 000лв. в достатъчна степен удовлетворяват критерия за справедливост, поради което предявените искове за разликата над този размер са неоснователни.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска на М. М. за обезщетение за неимуществените вреди за уврежданията, получени при процесното ПТП, за разликата над присъдените 5 000лв. до 10 000лв., въззивният състав е отразил, че в резултат от пътно-транспортното произшествие, ищецът е претърпял травматични увреждания – оток и зачервяване на десния глезен и леко нараняване на подбедрицата на десния крак, без да са констатирани данни за счупване. Поради преживения шок след катастрофата, чувството за болка е било подтиснато. Въз основа на заключението на вещото лице по извършената съдебно-медицинската експертиза и от показанията на свидетелката Д. М., съдът е приел за установено, че болките от нараняванията са отзвучали за 2-3 седмици, но ищецът се е оплаквал продължително време след инцидента от ставни болки в областта на контузията, негативно повлияни от възрастта му. Посочвайки, че травматичните увреждания, получени от ищеца са от категорията на лека телесна повреда, че са отзвучали са в сравнително кратък период, и че увреждане на здравия крак, което да е във връзка с инцидента, не е доказано по несъмнен начин, въззивният състав е приел, че присъденото обезщетение от 5 000лв. е справедливо.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т. д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не е значим конкретния правен спор по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК формулираният от касаторите процесуалноправен въпрос: „Нарушението на изискването „съдът да не може да се позовава на доказателства, които не са събрани в хода на производството“, води ли до постановяването на незаконосъобразен акт от съда?“. На първо място въззивният съд е направил своите правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства – експертизи и свидетелски показания. На второ място - предмет на касационно обжалване е въззивното решение, докато в касационната жалба се твърди и се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което няма характер на нарушение, обуславящо недопустимост на производството. На последно място, с определение от 23.11.2019г. първоинстанционният съд е приел н. о.х. д.№1293/2017г. на Варненски ОС и по този начин е приобщил писмените доказателства от наказателното производство към доказателствения материал по делото.

Макар и значими за спора, не са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС поставените от касаторите материалноправни въпроси под №1 и №3 относно критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател с оглед приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В т.ІІ от Постановление №4/23.12.1968г. на ПВС е прието че „при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства както и значението им за размера на неимуществените вреди“. С. П. на ВС понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението като при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди на касаторите, резултат от смъртта на техния баща, въззивният състав стриктно се е съобразил с посочените в постановлението критерии.

Горните съображения са относими и за определения от съда размер на обезщетението за неимуществените вреди на касатора М. М. за получените от него увреждания в резултат на застрахователното събитие. Според разясненията в ППВС №4/1968г. справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е определил полагащото се в полза на касатора обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000лв. след изчерпателно обсъждане на всички релевантни за спора факти и след съобразяване с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.

Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставеният от касатора въпрос №2 относно значението на конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ като критерий наред при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, както и икономическите условия в страната към датата на произшествието, не се ползват с приоритет при прилагането на чл. 52 ЗЗД. Тези лимити могат да бъдат съобразявани наред с указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Както бе посочено по-горе в случая въззивният състав е определил размера на неимуществените вреди след обсъждане на всички релевантни за спора факти и след съобразяване с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.

На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД направените от дружеството разходи за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, които видно от представените договор за правна защита и преводно нареждане са в размер на 4 848лв. с ДДС. От тази сума касаторът М. М. дължи разноски в размер на 2 772лв. с ДДС (при обжалваем интерес по двата иска съответно от 40 000лв. и 5 000лв.), а касаторката Р. М. - в размер на 2 076лв. с ДДС (при обжалваемия интерес в размер на 40 000лв.)

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260044 от 11.11.2020г., постановено по в. гр. д.№265/2020г. на Варненски апелативен съд.

ОСЪЖДА М. Р. М. - ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.В, ет.6, ап.16 да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД - ЕИК[ЕИК], от [населено място], [улица], сумата 2 772лв. (две хиляди седемстотин седемдесет и два лева) - разноски за касационната инстанция.

ОСЪЖДА Р. Р. М. - Л. - ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.В, ет.6, ап.16 да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД - ЕИК[ЕИК], от [населено място], [улица], сумата 2 076лв. (две хиляди седемдесет и шест лева) - разноски за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: