О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 664

гр. София, 15.02.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2. Драгомир Драгнев

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2807 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ч. Г. Т. против решение № 260206/27.01.2023 г., постановено по гр. д.№ 4919/2021 г. от ІІ“д“ състав на СГС.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел, че искът с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.36 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС.

Съдът е приел, че ищецът е представил договор за правна защита и съдействие, серия А № 364635/31.03.2004 г., с който е уговорено, че при извършване на конкретно посочените в договора действия - „водене на граждански и наказателни дела срещу посочени лица, ищецът адвокат ще получи „10 % от установения в хода на съдебния процес“. Този договор е оспорен от отвеницата с твърдението, че такъв изобщо не е бил съставен. Ищецът е бил задължен на основание чл. 183 ГПК да представи оригинал на процесния договор за правна защита и съдействие от 31.03.2002 г., но не е изпълнил това задължение, като не е посочил и уважителна причина за неизпълнение на същото – твърдения, че договорът е загубен или унищожен не по негова вина. Съдът се е позовал на правилото на чл. 183 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде...