1№ 2606/19.09.2023 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 2836 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалвано е определение № 233/19.04.2023 г. по ч. гр. д. № 159/2023 г. във втората му част, с която Апелативен съд – Варна, потвърждавайки определение № 260003/02.03.2023 г. по гр. д. № 154/2020 г. на Окръжен съд-Разград, е оставил без уважение молбите от С. Ш. З., С. Х. С. и С. С. Ш. за освобождаване от държавни такси и разноски в производството по исковете по чл. 153 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), предявени от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) като процесуален субституент на държавата за отнемане на имущество на стойност 1 050 397.23 лв.

Определението се обжалва от С. Ш. З., С. Х. С. и С. С. Ш. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първият – процесуално-правен, а останалите – материално-правни: 1. Длъжен ли е съдът по чл. 83, ал. 2 ГПК да се произнесе по всички обстоятелства, които са от значение за правото на страната на освобождаване от държавни такси и разноски? 2. Длъжен ли е съдът по чл. 83, ал. 2 ГПК да съпостави материалното й състояние не само според определеното й конкретно задължение за разноски, а с оглед на това доколко може да се натовари с плащането на таксите и разноските по конкретното гражданско дело? 3. За правото по чл. 83, ал. 2 ГПК относимо ли е обстоятелството, че страната притежава движими вещи на значителна стойност, с които може...