О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4110

гр. София, 14.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гражданско дело № 2843 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по чл. 389 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба вх.№ 13338 от 13.02.2023 г., подадена от М. Г. М. - Г. и П. К. Г. чрез адвокат С. Т. от САК против въззивно Решение № 3866 от 16.12.2022 г., постановено по в. гр. д.№ 12457/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ „д“ въззивен състав.

С молба вх.№ 16303 от 12.12.2023 г. ответницата по касация Н. П. М. е заявила искане да се допусне обезпечение на вземането, присъдено с атакуваното въззивно решение чрез налагане на запор върху вземане на касаторите.

Предвид характера на искането, препис от молбата с вх.№ 16303 от 12.12.2023 г. не подлежи на връчване на касаторите.

По допустимостта на искането за допускане на обезпечението съдът намира следното:

С разпоредбата на чл. 389, ал. 1 ГПК законът е предвидил краен срок, до изтичането на който е процесуално допустимо да бъде заявено искане за обезпечаване на иска в хода на вече образувано исково производство, а именно - до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. По настоящото дело съдебното дирене във въззивното производство е приключило на 27.05.2022 г. Считано от този момент е преклудирана възможността да бъде допуснато обезпечение на иска. Ето защо заявеното искане следва да бъде оставено без разглеждане.

Аргумент за различни изводи не представлява направеното от молителката позоваване на разпоредбите на чл. 390 и чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, първата от които регламентира обезпечаването на бъдещ иск, а втората посочва една от предпоставките, при наличието на които искането за допускане на обезпечение би било основателно по същество. Позоваването на чл. 390 ГПК представлява даване на правна квалификация на искането по молбата, което е действие в обхвата на правомощията на съда, а дадената от страната правна квалификация няма обвързваща сила за съда. Изложените в молбата обстоятелства не сочат на основание процедурата да бъде квалификацирана като такава по чл. 390 ГПК. Изложените в молбата обстоятелства налагат извод, че искането е именно такова по чл. 389 ГПК. То е заявено след изтичане на преклузивния срок за извършването му, поради което изобщо не следва да се обсъжда неговата основателност, в частност - дали е налице предпоставката по чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения, съставът на ВКС, Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за допускане на обезпечение на вземането, присъдено с въззивно Решение № 3866 от 16.12.2022 г., постановено по в. гр. д.№ 12457/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ „д“ въззивен състав, заявено с молба с вх.№ 16303 от 12.12.2023 г., подадена от ответницата по касация Н. П. М..

Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба, подадена в 1-седмичен срок от съобщението.

Съобщаването да се извърши съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: