О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2839

гр. София, 10.06.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. Н.

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 2852/2023 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Б. М. ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, представлявано от управителя Ел. Г., чрез пълномощника адв. Сл. Д. от САК, срещу въззивното решение № 170 от 5.05.2023 год. по в. гр. д. № 151/2023 год. на Пазарджишкия окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение № 1280 от 25.11.2022 год. по гр. д. № 3439/2020 год. на районен съд, гр. Пазарджик, с което е прието за установено, че касаторът дължи на „В. Р. Е. , гр. Несебър сумите, произтичащи от неизпълнение на решение от 17.08.2016 год. на ОС на ЕС в сградата с идентификатор 51500.507.635.1 по кадастралната карта на гр. Несебър за заплащане на годишна такса за управление и поддръжка за 2017 год. – 18 909.74 лв. – сбор от главници, представляващи дължими вноски към ЕС за собствените му 24 самостоятелни обекти в сградата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и сумата 5 305.24 лв. изтекли лихви за минал период.

Касаторът поддържа становище за обжалваемост на въззивното решение пред касационната инстанция с оглед цената на иска по главния иск и характера на спора като граждански, а не търговски, както неправилно приел въззивният съд. Поддържа оплаквания и за неправилност на въззивното решение по съображенията за необсъждане на възражението му за нищожност на договора за цесия поради явната нееквивалентност на насрещните престации, както и необсъждане на всички доказателства и доводи на страните в нарушение на задълженията на въззивния съд при разглеждане на спора. Иска отмяна на решението и вместо това исковете бъдат отхвърлени, с присъждане на направените разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа да са налице очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, както и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК при поставени въпроси:

1. „Следва ли съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор?“, по който въпрос решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката по Тълкувателно решение 1/2020г. по тълк. дело № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 158 от 05.07.2022 г. по гр. дело № 493/2021 г. на ВКС, IV г. о.;

2. „Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно?“, по който въпрос се позовава на противоречие с решение № 104 от 09.10.2019 г. по гр. дело № 625/2019 г. на ВКС, II г. о.; решение № 217 от 08.01.2019 г. по гр. дело № 1961/2018 г. на ВКС, III г. о., и на т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС;

3. „Относно дейността на въззивната инстанция: пороците на първоинстанционното решение ли са обект на въззивната дейност или решаването на материалноправния спор след като обсъди всички релевантни за спора твърдения и възражения на страните и след като извърши самостоятелна преценка на всички събрани доказателства?“, като същият е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 115 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2150/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. дело № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр. дело № 1061/2014 г. на I г. о. на ВКС; решение № 220 от 02.10.2015 г. по гр. дело № 2314/2015 г. на ВКС, III г. о.; решение № 354 от 30.10.2015 г. по гр. дело № 1398/2015 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 346 от 10.11.2015 г. по гр. дело № 2543/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 224 от 7.01.2019 год. по гр. д. № 612/2018 год. на ІІІ г. о., с разясненията по т. 2 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.

От ответника „В. Р. Е. ЕООД, чрез адв. Н. Г., е постъпил писмен отговор, с който е заявено становище за недопустимост на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, евентуално - за липса на основания за допускане на касационно обжалване, респ. такова за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, като взе предвид становищата на страните при проверката на допустимостта на настоящето производство, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима – макар и подадена от легитимирана страна в срока по чл. 283 ГПК, с оглед на това, че въззивното решение не й е съобщено, същата е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С въззивното решение съдът се е произнесъл по множество обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от ищцовото дружество срещу „Б. М. ЕООД за съществуването на вземанията му за разходи по поддръжката и управлението на общите части на сградата в режим на етажна собственост за притежаваните от последното 24 самостоятелни обекти, съгласно взетите от ОС на ЕС решения, като всеки от тези искове за главница и лихви е с цена под 5 000 лв. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2732/2020 год. на Пазарджишкия районен съд е издадена по заявлението на управителя на ЕС, като изложените в нея обстоятелства, от които произтича вземането, касаят описаните самостоятелни обекти в сградата, собственост на длъжника. Общата претендирана сума за главницата представлява сбор от вземанията за отделните самостоятелни обекти, подробно посочени в заявлението в т. 14, впоследствие в исковата молба, същото е относимо и за претендираната лихва за минал период.

Така предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК имат за предмет вземания, свързани с принадлежността на правото на собственост на ответното дружество върху всеки един от самостоятелните обекти в сградата, етажна собственост и върху общите части в нея, съгласно чл. 38 ЗС. С оглед на това всяко от тези вземания е с отделна цена, като е без значение общият сбор на цените на всяко от тях, тъй като при отделното им предявяване всяко от решенията по тях не би подлежало на касационно обжалване. Разрешението на въпроса за касационния контрол не може да е различно само поради това, че исковете са предявени общо с една искова молба, тъй като цената се определя от претендираната сума по всеки от съединените искове, който е с различен предмет, видно от съображенията в заявлението по чл. 410 ГПК, впоследствие в исковата молба на дружеството, правоприемник на вземанията на етажната собственост по договора за цесия. Всеки от тях е с цена под предвидения минимален размер от 5 000 лв., поради което и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

С оглед тези съображения касационното обжалване е недопустимо. Подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство се прекрати. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, направените разноски в размер на 400 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие.

При този извод не се дължи произнасяне по релевираните от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от ”БОН МАРШЕ” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, представлявано от управителя Ел. Г., чрез пълномощника адв. Сл. Д. от САК, срещу въззивното решение № 170 от 5.05.2023 год. по в. гр. д. № 151/2023 год. на Пазарджишкия окръжен съд.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 2852/2023 год. по описа на ВКС, ІІ г. о.

Осъжда ”БОН МАРШЕ” ЕООД, ЕИК 112009392, гр. Пазарджик да заплати на „ВЪКЕЙШЪН РИАЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 148104116, гр. Несебър направените в настоящето производство разноски в размер на сумата 400 лв. /четиристотин лева/.

Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: