Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 10420/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на дирекция „Социално подпомагане“ Варна срещу решение № 1096 от 24.07.2023 год. постановено по адм. дело № 1300/2023 год. по описа на Административен съд Варна в частта, с която е обявена за нищожна заповед № ЗД/Д-В-242/05.10.2020 год. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ Варна и дирекция „Социално подпомагане“ Варна е осъдена да заплати на С. Д. разноски по делото в размер на 1000 лева за оказана безплатна правна помощ.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т.3 от АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се потвърди оспорената заповед. Възразява се и срещу присъдените с решението разноски в полза на адв.С. Д., тъй като в производството пред първата инстанция не е представен договор за безплатна правна помощ.

Ответникът Е. Д. се представлява от адв. Д., която в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът К. Д. чрез адв. В. в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира разноски за двете инстанции.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид жалбата и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. Д. против заповед № ЗД/Д-В-242/05.10.2020 год. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ Варна издадена на основание чл. 29, т. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗдет./ във връзка с чл.30, ал.4 от същия закон, с която е наредено прекратяване на настаняването на детето А. Д. [ЕГН] с майка Е. Д. и баща К. Д. в професионалното приемно семейство на М. С. и Г. С. и връщането на детето на грижите на бащата К. Д.. Заповедта е обжалвана от Е. Д. пред Административен съд Варна, който с процесното решение е обявил нищожността на заповедта. За да постанови акт с процесното съдържание първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен. Приел е, че със заповедта е наредено постоянно прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство и връщането му на бащата без да се посочени каквито и да е срокове. Позовал се е на нормата на чл.30, ал.1 от ЗЗДет., според която настаняването се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на дирекция "Социално подпомагане", на родителите на детето или на прокурора, освен в случаите по чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11, а временното прекратяване на настаняването и временното предоставяне за бъдещо отглеждане съгласно ал.2 се извършва от директора на дирекция „Социално подпомагане“. С оглед горепосочените текстове съдът е извел извод, че разпорежданията направени с обжалваната заповед са незаконосъобразни до степен на нищожност, тъй като съществено противоречат на нормите на ЗЗДет. даващи компетентност на директора на дирекция „Социално подпомагане“ да издава временни мерки.

С процесното решение е обявена нищожността на оспорената заповед и е осъдена Дирекция „Социално подпомагане“ да заплати на адв. С. Д. на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата сумата от 1 000 лева за оказана безплатна правна помощ на оспорващата съгласно пълномощно и декларация от Е. Д. от 17.07.2023 год. за липса на доходи.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2 изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.

В чл. 1 на Закона за закрила на детето е посочено, че този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейността по закрила на детето, както и участието на юридически и физически лица в осъществяването на такива дейности. Съгласно чл. 1, ал. 4 държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие. Органите за закрила са посочени в чл. 6 от ЗЗДет., сред които са и дирекциите "Социално подпомагане".

Мерките за закрила на детето са посочени в чл. 23 и сл. от ЗЗДет.

В чл. 27 от ЗЗДет. в уредено временно настаняване по административен ред, което се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ като в месечен срок от издаването и се прави искане до районния съд за произнасяне. Тази заповед се издава и обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така издадена заповедта като административен акт може да се обжалва от адресатите.

Настаняването по съдебен ред се извършва от районния съд съгласно чл. 28 и сл. ЗЗДет. Основанията за прекратяване на настаняването са посочени в чл. 29 от Закона и се прекратява от районния съд по искане на сочените лица в чл. 30, ал. 1 от ЗЗДет.

Така цитирана уредбата не предвижда правомощие на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ да прекратява настаняване на детето извършено като мярка за закрила.

Съгласно чл. 27 от ЗЗДет директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ издава заповед за временно настаняване по административен ред като осъществяване на мярка за закрила. След издаване на тази заповед директорът е длъжен в едномесечен срок да сезира районния съд, който да реши въпроса за настаняването на детето. По същия начин се процедира и при прекратяване на настаняването като законът дава право на директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ да издаде заповед само за временно прекратяване на настаняването (чл.30, ал.2 от ЗЗДет.), тъй като съгласно ал.1 самото прекратяване на настаняването се извършва от районния съд. В конкретния случай с оспорената заповед е прекратено настаняването на детето Ангел в приемното семейство без визиран срок за това и детето е дадено за отглеждане на бащата отново без фиксиран срок. Видно от данните по делото административният орган не е инициирал производство пред районния съд във връзка с правомощията му по чл.30, ал.1 от ЗЗДет. Във връзка с изложеното правилно административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е нищожна и е обявил същата за такава. Заповедта е издадена без правно основание и при липса на материална компетентност.

Изложените мотиви от Административен съд Варна изцяло се подкрепят от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят.

Съдът намира, че решението е правилно и по отношение на присъдените разноски. В производството пред първата инстанция е представено пълномощно, с което Е. Д. упълномощава адв.С. Д. да я представлява пред Административен съд Варна във връзка с обжалване на заповед № ЗД-Д-В-242/05.10.2020 год. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна. Представена е декларация за материално и гражданско състояние подписана от Е. Д., от която е видно, че същата не получава доходи, няма имущество и се грижи за четири деца. В последното по делото заседание адв. Д. е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на социално слабо лице в минимален размер. При това положение правилно първоинстанционният съд е осъдил Дирекция „Социално подпомагане“ Варна да заплати на адв. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

По отношение на разноските за настоящата инстанция-касаторът не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност, искане за присъждане на разноски е направил процесуалният представител на ответника по касация Е. Д., която претендира присъждане на разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдвокатурата. Съдът намира искането н адв. Д. за основателно. Съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица като адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение ако другата страна е осъдена за разноски. Съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 като съответно осъди другата страна да го заплати. В настоящия случай следва да се осъди Дирекция „Социално подпомагане“ Варна да заплати на адв.С. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказаната безплатна правна помощ на Е. Д.. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценя като неоснователно, тъй като претендираното възнаграждение е в минимален размер.

Предвид горното и тъй като не се установяват касационни основания за отмяна на обжалваното решение същото следва да се остави в сила.

Ето защо на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, изр. първо от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1096 от 24.07.2023 год. постановено по адм. дело № 1300/2023 год. по описа на Административен съд Варна.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ Варна ДА ЗАПЛАТИ на адв.С. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева за оказана безплатна правна помощ на Е. Д. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдвокатурата.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА